"Големи топки" - за филма

За режисьорския си дебют в игралното кино, Търбър, голям спортен запалянко привлякъл вниманието на индустрията с “Terry Tate: Office Linebacker” рекламни спотове за Reebok, искал да събере заедно световете на спорта и комедията. Доджболът, заключил той, бил съвършеният спорт за тази цел. “Никой не гледа на доджбола сериозно, но всеки има дълбоки спомени -- по един или друг начин, свързани с него: или са ви удряли или вие сте удряли някого с топката”, казва Търбър.

При работата над сценария на “Големи топки”, Търбър разчитал и на така наречените комедийни анатомични “зони”: лицето и слабините. “Тези две места, където ако ударите някого, наблюдаващите или публиката трепват – и се засмиват”, казва Търбър. “Както казва Мел Брукс, ‘Ако си прищипя пръста, това е трагедия; ако вие паднете и си счупите крака, това е комедия”.” Точно както нещастните служители в офиса, тероризирани от 150-килограмовия краен защитник в рекламите “Terry Tate” на Търбър.

Сценарият на Търбър, макар и приет отлично от шефовете на студиото, първоначално не могъл да си намери купувач. Търбър разказва: “Чувах неща като, ‘Уоу, това е наистина смешно… но ние не искаме да правим филм за доджбол.’ Очевидно имаше много малко данни за това как се представят в боксофиса доджбол-филмите, най-вече, защото тогава нямаше нито един филм на тази тема”.
Накрая, Red Hour Films, продуцентската компания, оглавявана от Бен Стилър и Стюарт Корнфелд, попаднала на сценария, след като служител в приемната на Red Hour го прочел и го предал на изпълнителния директор, който от своя страна го занесъл на Корнфелд. Накрая сценарият се кацнал върху бюрото на Бен Стилър.

“Помислихме си, че това е много весела история”, казва Корнфелд. “Имаше чудесни образи, нова тема, при това такава, с която всеки свързва някакви преживявания”. Стилър добавя с усмивка: “Всички ние носим емоционалните белези от страха и славните моменти, и понякога унижението, които сме изживявали с тази игра като деца. Може би тези белези подтикнаха някои от нас към търсене на отмъщение. Според мен много хора от шоубизнеса са били слаби играчи на доджбол, и сега се опитват да наваксат.’”

“Големи топки” събужда за живот в киното една игра и разнообразен асортимент от образи. Може би доджболът не е спортът, за който често мислите напоследък, но за много хора той е незабравим спомен от детството. “Когато кажете думата ‘доджбол’, хората или ги избива студена пот, или се усмихват”, казва Търбър. “Не може да се забрави миризмата на залата за доджбол… и унижението”.