Стивън Кинг ще продължава да ни плаши от екрана

Стивън Кинг пише първия си кратък разказ, когато е на 7 години, а за първи път публикува на 18. След като завършва университета в Мейн, работи като журналист в спортната рубрика на местен вестник. След това известно време преподава английски език в гимназия – до 1974, когато излиза първият му роман, „Кери”.

В продължение на следващите десет години се превръща в най-популярния писател в Америка, а също и един от най-плодовитите; освен книгите, излезли под собственото му име, той публикува още пет под псевдонима Ричард Бакман (една от тях, „Бягащият човек”, е филмирана през 1989 г с Арнолд Шварценер в главната роля). Без значение колко кървави или дилетантски са историите му, както се твърди понякога, Кинг влага цялото си сърце и душа във всичко, което пише: основният му критерий е, че ако успее да уплаши себе си, ще уплаши и всеки друг.

От 1976 нататък с „Кери”, на практика всички романи на Кинг са екранизирани – но само около една  трета от филмите си струват усилията по създаването им. На всеки добър резултат като „Сиянието (1980), „Мъртвата зона (1983) и „Мизъри” (1990), има по няколко провала като „Гробище за домашни любимци” (1989) и „Нужни неща” (1993).

Кинг обича да твърди, че отношенията му с киното се базират на принципа "вземи парите и бягай", но на практика участва по-активно в филмирането на произведенията си от повечето си колеги-съвременници. Често приема и малки роли, а през 1986 дори дебютира като режисьор на „Maximum Overdrive”).

Режисьор е и на първите 5 епизода от ТВ сериала от 1991 „Златните години на Стивън Кинг”, в който играе и малката роля на автобусен шофьор. Сред приноса му към телевизията можем да изброим още минисериалите „То” (1990), „Понякога те се завръщат” (1991), „Томи чукалата” (1993), „The Stand” (1994), и „Ланголиерите” (1995). През 1997, снима ТВ минисериал, римейк на „Сиянието”, за да предложи една по-вярна към литературния оригинал версия отколкото едноименния филм на Кубрик от 1980 година.

Без да се ограничава винаги в опити да изправи косите на читателите/зрители, от време на време Стивън Кинг произвежда и "нормални" истории, като „Тялото” и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк”, като и двете са филмирани, съответно като,”Stand By Me” (1986) и „Изкуплението Шоушенк” (1994). Следващите години „Изкуплението Шоушенк” става голям хит на видео и DVD, и се превръща в най-масово харесваният филм по Стивън Кинг.

Това естествено води до нови адаптации на по-драматичните му творби, и с постижения като „Долорес Клейборн”, „Зеленият път” и „Сърца в Атлантида”, екранизациите по Кинг придобиват по-задълбочено звучене (иронията е, но самият автор определя работата си като литературен еквивалент на Биг Мас с пържени картофки), което привлича такива уважавани драматични актьори като Том Ханкс и Антъни Хопкинс.

Разбира се, безкрайните продължения на ранни филми като „Понякога те се завръщат” и „Децата на царевицата” продължават да наводняват видеотеките и да ни карат да вярваме в онова „вземи парите и бягай”, както и фактът, че мине-не мине година и излиза нов минисериал. Ако закъснялото чак до 1999 продължение на „Кери” на Брайън ДеПалма от 1976 изглеждаше като опит да се изкарат още малко пари от съвременните тенденции в тийн-хоръра, то създаденият през 2002 римейк на оригинала беше просто излишен. През 2002 „Мъртвата зона” стана добре приет ТВ сериал, а през 2003 по кината се появи амбизиозно заснетия, но не съвсем сполучлив „Капан за сънища”. Това е само поредното доказателство, че кинопродуцентите са все така готови да рискуват и с по-неконвенционалните произведения на Кинг.

Що се отнася до човека зад всички тези филми, Кинг преживя тежка автомобилна катастрофа, през юни 1999, и то само месеци, след като се разбра, че писателят може да ослепее, като резултат на заболяване от нелечимата макуларна дегенерация. Въпреки, че Кинг се възстанови от катастрофата, докторите могат да направят малко за очите му и съобщението, че вероятно преустановява писането, се оказа тежък удар за милионите му верни почитатели.
 
Затова пък филмите няма да секнат скоро. След адаптацията на прочутия датски ТВ сериал на Ларс фон Трир „The Kingdom” в „Kingdom Hospital” (или „Stephen King’s Kingdom Hospital” – скоро ще излезе и у нас на DVD) през 2004, феновете получават поредната ТВ-серийна адапция – този път - „Сейлъмс Лот” и филмът на Дейвид Кьоп с Джони Деп „Таен прозорец”. Разбира се, опашката от чакащи ред да адаптират някой текст на Кинг, както винаги е дълга: отначалото на тази година тече работата по „Riding The Bullet”, „Талисманът”, „Торба с кости” и „Град Отчаяние”.

Нет Фокус