Пасажерите

Още преди Спилбър да реши да заеме режисьорския стол, Том Ханкс вече е подписал да играе ролята на Виктор Наворски, човекът без родина, който сам трябва да си направи дом в Терминалът.

"Когато прочетох сценария си помислих, че е прекалено добър,  за да е истински", казва Ханкс, добавайки, че всеки, който е бил в чужда страна, може да намери нещо общо с положението на Виктор. "Не мисля, че има някой, която да е бил в страна, чиито език не говори, пък дори и да го говори,  и който да не е изпадал в подобно положение. Спомням си, когато за пръв път летях през океана, че се чувствах невероятно смутен. Бях нервен и не исках да приближавам никой...като изключим това, че имах проблеми с документите и какво ли още не. Така че, да, определено мисля, че ситуацията, в която изпада Виктор е много сродна."

"Това, което най-много ми допадна в сценария, беше, че Виктор приема нещата такива, каквито са", продължава Ханкс. "Той схваща как работят механизмите в този случай. Не ругае срещу държавата, защото съзнава, че това е безсмислено. Опитва се  да направи нещата за себе си възможно най-добри."

Животът на Виктор в малкото селище в Кракоция не би могъл да го подготви за нещо подобно. В самото начало той започва като някой, който отчаяно иска да стигне до Ню Йорк, но в никакъв случай не би измамил или нарушил законите, за да го направи. Той просто иска да напусне летището, когато му позволят, и ще изчака докато това стане.

Междувременно, Виктор, си изгражда не само нов начин на живот , но и нов дом на терминала, пълен с приятели, трудова дейност и дори романтични преживявания.  "Въпреки, че физическия свят на Виктор е временно изоставен на заден план, не е така с емоционалният му свят", отбелязва Ханкс. "Той продължава напред. Не седи като пън и да оплаква себе си "О, горкият аз". Отправя се на своего рода емоционално пътешествие, за да изпита върху себе си, онова, което му предлага Америка."

Интересът на Виктор към хората и откритостта към тях му спечелва приятели, и дори възможността за романтична връзка, когато стюардеса на Юнайтед Еърлайнс, буквално нахлува в живота му. Катрин Зита-Джоунс играе Амелиа, която режисьорът описва като "момичето, на което не му върви в любовта", добавайки, "Предизвикателство пред Катрин е да придаде на образа на Амелия цялата уязвимост и несигурност, и мисля, че много добре се справи с това. "

"Уязвимостта на Амелия е тази черта от нейния образ, която ме привлече към ролята. Харесва ми начинът, по който изгражда доверие у хората; дори и когато страда, в нея остава жива една малка искрица надежда, че всичко ще се оправи. Тя е много открита - чувствата й са изприсани по лицето й, така че когато среща Виктор, тя без проблем може да му обясни за  себе си и своя живот. Тя мечтае да има някой до себе си, който да може да я изслушва, и открива такъв човек в лицето на Викор. Невероятно е как двама самотници се откриват и се привързват един към друг ."
"Амелия никога не е попадала на истинския човек", казва Спилбърг. "Ако Купидон я е улучлил със стрелата си, се е прицелил не толкова в сърцето й, колкото в разума, защото тя си мисли, че обича Макс, в чиято роля е Майкъл Нури, който постоянно й обещава нещо, а никога не го изпълнява. Виктор идва в живота й като доверен приятел - не като любовник или като рицаря с блестящи доспехи от нейните мечти, но той умее да я изслушва и това е началото на едно красиво приятелство."