"Забравените" - променени състояния

Най-силното качество на киното, е че пренася зрителите през различни състояния, така че на сценариста  Джералд ДиПего му остава да се отдаде на вдъхновението, получено от един сън, за да направи “Забравените”. В съня му се появява семейна снимка — майка, баща и малкият им син. Постепенно детето започва да избледнява от снимката и накрая изчезва. ДиПего се стряска и се събужда Поглежда часовника. Часът е 6:30 сутринта. Той продължава да мисли за смущаващия образ от съня и постепенно доразвива идеята. Към 8:30 събужда жена си и й казва “Мисля че имам сюжет за сценарий.”  

Резултатът е психологически трилър, необикновен със своята уникалност. ДиПего дава завършения сценарий на агента си, който предполага, че шефа на Revolution Studios, Джо Рот може да се заинтересува. В рамките на 24 часа Рот купува сценария и стига до Джоузеф Рубен, който е режисьор на хита с Джулия Робъртс “Да спиш с врага” , когато Рот ръководи ТСF.  “Това, което ме хвана веднага, беше емоцията в основата на разказа”, казва Рубен, ”борбата на майката да спаси детето си. Тя беше водена от някакви първични чувства, които веднага привличат публиката и я докосват емоционално”

Освен  “Да спиш с врага”,  Рубен е режисирал трилъри като “Добрият син” и True Believer. Това е жанр към който той има афинитет и наистина се забавлява. “Един добър трилър грабва публиката, така както никой друг жанр, а това важи особено за “Забравените”, който е невероятно интересен, защото показва една жена, която би могла да има или да няма син, или просто е в психологически срив. Тя живее в един кошмар, но вие не знаете дали кошмара е в главата й или е действителен. Предимството да имаме актриса, като Джулиан Мур в тази роля е атмосферата на реализъм и автентичност, която тя придава на всяка сцена, в която играе”.  

Носителите на Оскар, продуцентите Брус Коен и Дан Джинкс (Американски прелести), също са сериозни почитатели на жанра, казва Коен”.  “Дан и аз искахме някога да направим трилър, но се надявахме да намерим необикновен трилър, нещо което не сме виждали преди, с двойно по-интригуващи елементи. Това е перфектно описание на “Забравените”. “Разлиствах страниците за да разбера какво ще стане по-нататък. Беше интригуващо и страховито”.  

Изпълнителният продуцент Стив Николаидис казва, че Рубен е идеалният режисьор , който може да извади целия подтекст от сценария “Джо работи усилено за да влезе в основата на сцените, така че да изкара актьорите на повърхността. Това е страхотно за този тип филми, защото е наистина въпрос на развиване на героите. Той е много забавен, има самоиронично чувство за хумор, всички се доверяват на преценката му и обичат да работят с него. Първата му  декораторка е направила 6 или 7 филма с него, художника също, отговорника по сценария 3 или 4 филма. Той е такъв тип, на който всички се стремят да му дадат 120 процента”.

Рубен казва, че героинята на Тели Парета “е роля, изискваща много енергия, актриса, която да има способността да имитира изпадането в психологически колапс, а в същото време да накара публиката да се идентифицира с нея и изцяло да получава подрепата й. Джулиан има толкова жизнени и симпатични качества - направо се “свързвате” с нея. Доколкото в реалния живот тя е майка на  две деца, от играта й във филма се усеща, че е обладана от уникалното привличане, което съществува между майка и дете.”

Участието на Мур вдъпновява продуцента Джинкс докато чете сценария. “Знаех, че Джулиан щеше да изиграе Тели и си представях как тя, докато чете сценария изпитва все по-силен и по-силен страх, също като мен, особено защото за известен период от време ние не знаем дали е луда или всъщност е права, а всички други грешат.”

Коен добавя, “сложността в реакцията на Тели е такава, че ние всички можем да се идентифицираме с нея. Това е най-лошият кошмар за всички - да се събудим някой ден и да открием, че светът ни казва – всичко, което сме смятали за истина, всъщност не е и не сте сигурни дали не полудявате. Ние всички сме имали такива моменти, когато сме били сигурни, че интерпретацията ни на реалността е правилна, докато други хора имат напълно различна представа за това, което се случва. Представете си, че не можете да намерите никой, който да подкрепи гледната ви точка. Това е доста страшен параноичен момент”.

Ангажирането на Мур за “Забравените” беше “подпечатано” със скоростта, с която тя навлиза в него. “Винаги мога да говоря за начина, по който чувствах сценария, докато го четях”, казва тя, “направо се втурнах в него, мислейки си през цялото време, какъв класически, психо-трилър е това. Обичам филми с бързо действие, забавни и страховити. Освен всичко това, в този имаше трогващ човешки елемент. Основният въпрос беше, какво в действителност изпитваме към децата си, семейството, любимите хора. Това е, което го прави наистина ангажиращ”.

Тя е ангажирана и от сближаването между прагматизма и бързо превръщащият се в хаос  живот на Тели. “Тели е пълноценна, работеща майка, като много други майки, които живеят в Бруклин Хайтс”, продължава Мур, ”Имах чувството, че я познавам, че съм тя, че имам приятели като нея. Така че, чувствах всичко това, което тя прави, като органична част от мен. Тя прави всевъзможни усилия да докаже, че синът й съществува. И в това приключение се опитва да намери други хора, които да й помогнат”.

Въпреки че страни от хората, които подозират, че си въобразява, Тели най-накрая намира съюзник в разбиването на миража – оттеглилият се хокеист Аш Корел (Доминик Уест). Те се срещат случайно на ледената площадка, където Тели вярва, че синът и е играл веднъж с дъщерята на Аш, Лорън.

“Роденият в Англия Уест имаше бърз напредък като актьор в главни роли през последните няколко години”, спомня си Коен, след като го видял в Бродуейската класическа романтична комедия на Ноел Кауард  “Design for Living” с Алън Къминг и Дженифър Ел и скоро след това в много интересния драматичен сериал на HBO “The Wire”. Съвсем наскоро той участва като прелъстителен преподавател в  “Усмивката на Мона Лиза “, заедно с Джулия Робъртс. Всичките три роли демонстрираха, че има изключителен потенциал за “Забравените”, казва Коен “той наистина се държи срещу Джулиан”.

Мур знае - дори само от прочитането на ролята на Уест, че той е правилният избор за ролята на Аш. “Доминик беше човекът. Той е хубав, секси, забавен и наистина енергичен. Той има тази завидна способност да бъде симпатяга и да е невероятно емоционален, а и го прави така, че изглежда лесно.”

За Уест да играе Аш ило чудесно. Както казва той, ”Аз обикновено играя противния приятел. Ако той е англичанин, тогава съм пияния противен приятел,” смее е се той,  ”В този случай отново съм пиян или поне в началото, но после персонажът ми се превръща почти в герой. Това е нещо ново за мен. Героят ми е човек който трябва да се бори да промени себе си, да преодолее невъзможните странности и да се превърне в приемлив човек”.

Също като Тели, в началото на филма Аш е депресиран и объркан “Нещо ужасно му се беше случило и той не може да разбере смисъла му”, казва Уест и добавя, че се е опитал да играе срещу стереотипа на професионалния атлет. “Аш си имаше всичките зъби. Той е интелигентен, чете книги. Той е бъркотия, но интересна бъркотия, която захранва развитието на връзката му с Тели”.  

Фактът, че “Забравените” е страхотен трилър също бил важен инструмент в решението на Уест да се ангажира с проекта. “С развитието на разказа има огромен натиск върху Тели и Аш от всички около тях. Те са в кошмарната ситуация да си спомнят нещо, което никой друг не си спомня. Те живеят в  свят, който никой друг не познава и не разбира, което, може би е някакъв вид лудост”.  

Уест се наслаждава на плодотворните работни отношения с Рубен  “Джо е страхотен, защото те окуражава да мислиш”,  казва той. “Той често пуска по някоя сбита фраза, която веднага те поставя във сцената и след това те отприщва. Той е невероятно окуражаващ”.

Актьорът е не по-малко впечатлен от уменията на Мур. “Тя е невероятно добра. Искам да кажа, че тя се концентрира много добре точно преди дубъла и веднага след като извикат “камера - работи”, може да избухне в сълзи или да  запуши от ярост. Стига до тези емоции мигновено”.

Другите четири главни роли са поверени на актьори от същия калибър, като Мур на Уест — Гари Синийз, Алфри Удуард, Антъни Едуардс и Линъс Роуч. Синийз, който бе номиниран за Оскар за ролята си на лейтенант Дан във Форест Гъмп, играе  Д-р Мюнс, психиатър който лекува Тели. “Мюнс не прилича на нищо, което съм играл до момента”, казва Синийз. “Обикновено играя по-вглъбени, агресивни роли. Мюнс e много задълбочен, самонаблюдаващ се тип, който прави интересни смени на темпото. Освен това имах възможността да работя с Джулиан  Мур, а това никак не е лошо”.  

Неформалният замисъл на сюжета също бил плюс за Синийз, казва той. “Непредвидимостта в историята е едно от нещата, които ме впечатлиха .Един добър психологически трилър, може да се окаже много интересен, защото никога не знаете какво ще се случи -- до самия край”.

Удуард играе Ан Поуп, жена-детектив, въвлечена в случая с Тели. Преди да започнат снимките, Удуард  прекарва известно време с жена-детектив от нюйоркската полиция, която й обяснява, че винаги когато в някой случай има замесена жена, тя най-напред поглежда към мъжете около тази жена. “Тя ми каза, че много рядко се налага да се отива по-далеч, като например – ревнива сестра или сърдит съсед”. ‘Просто наблюдавайте мъжете от най-близкото й обкръжение и ще бъдете доста близо до правилното решение.’ Тя също, вярва на жената, особено когато тя говори от сърце. Тели разбира се, прави именно това, без значение какво се случва около нея. Анн Поуп е такъв тип – ориентирана към фактите и е отворена към това, което и казва д-р Мюнс, но има нещо свързано с Тели, което бушува в сърцето й. Когато една жена плаче за детето си, е трудно да го пренебрегнеш или отречеш”.

Едуардс показва съпругът на Тели, Джим като странен. Той е включен във сценария , казва той, “защото винаги когато го чета и не го разбирам достатъчно добре, аз знам, че има още доста неща в него.Това не е проста и ясна история. Винаги може да те изненада с нещо. Когато е толкова забавно да четеш сценария, се предполага че ще бъде интересно и за гледане”.

Ролята на Джим е деликатна, казва Едуардс, защото е в директно противопоставяне с Тели, но трябва да бъде правдоподобен и симпатичен през цялото време. “Той със сигурност прави всичко, което може за да й помогне, защото тя наистина е в криза. Той мисли, че тя полудява. По принцип се страхува, защото някой който познава толкова добре, се променя напълно пред очите му. Това е ужасяващо. Ако това ви се случи в реалният живот, вероятно ще преминете през много емоции – гняв, разочарование, състрадание, отчаяние”.

Британският актьор Линъс Роуч има най-енигматичната роля във филма. Неговият персонаж е познат само като “приятелски настроеният” защото казва Роуч,  “той изглежда приятелски настроен и затова авторът го идентифицира по този начин”. “Най-добрият начин да бъде описан моя образ е така, както е във филма - има много измерения. Вие си мислите, че това е еди какъв си филм, а се оказва че всъщност е съвсем друг, което го прави доста интригуващ. Но това е всичко, което ще кажа за този герои. Всяка по-нататъшна информация  за него, ще добиете докато гледате филма.”

Развиването на различните нива от образа му съответно изисквало близко сътрудничество с Рубен, казва Роуч  “Трябва да се доверите на Джо за този процес и начина по който той работи. Това не означава, че сядаме и обсъждаме нещата с часове. Ние двамата разчитахме на някакъв вид интуиция, инстинкт. Джо можеше да се пошегува, казвайки нещо от рода “Какво представлява твоя герой?” Аз знам че той знае и разбира функцията на тази роля в сюжета, но вместо да го предъвкваме, ние просто се захванахме, с пълно доверие един към друг. Беше много естествено. Много освобождаващо — и много забавно.”

За продукцията

Снимките на филма започват през есента в нюйоркският квартал Бруклин и по точно в така наречения район “Дъмбо”, който се намира между мостовете на Манхатън и Бруклин. Мястото става снимачна площадка за снимки в апартамента на Аш Корел и за някои други сцени с кола и преследване с бягане от полицията на Аш и Тели Парета. Като цяло снимките са в различни части на Бруклин и Манхатан, както и в избрани части от Бротнкс и Куинс. Има снимки и в Бруклин Хайтс и западния край на Проспект парк.

Екипа прекарва няколко дни в зоната на Уолстрийт в Манхатън на Чейз Манхатън плаза с огромната и отличаваща се скулптура на Джийн ДюБуфе “Четирите дървета”. Сцената с Тели в Бруклинската обществена библиотека е заснета в голямата обществена библиотека на 44-та улица в Манхатън, която е втората най-стара, и все още раотеща библиотека в Ню Йорк и е една от трите частни библиотеки останали в Манхатън. Построена е през 1890 г..    

Има и някои места извън Ню Йорк, включително държавният парк Хариман в областта Рокланд, летището Уечестър в Уайт Плейнс и две места в Лонг Айлънд – къща на плажа в Хаптън Бей и дюните в държавния исторически парк Хънтингтън.

Вътрешните снимки били направени в бившия военен терминал в Бейон, Ню Джърси, където са построени много декори, включително апартамента на Аш, къщата на Д-р Мюнс, стаята от мотела, полицейският участък, офис на авиокомпания, стълбите в градската къща на Тели и огромен изоставен хангар, където се развива действието в кулминацията на филма.

“Манхатън е доста зловещ погледнат през “рамото” на Бруклин и си има характер в този филм, казва продуцента Дан Джинкс. “Това много съответстваше на настроението, което търсеше Джо Рубен. Освен това ние снимахме през есента и зимата, когато е мрачно, студено и изглежда страшничко, особено в Бруклин”.

Продуцентът Брус Коен казва. “Беше толкова вълнуващо за нас да снимаме в Ню Йорк. За съжаление, през годините толкова продукции са заснети в Канада, Австралия, дори Северна Каролина по финансови съображения. Но правейки това, вие губите осезаемата атмосфера, която само Ню Йорк може да ви даде ”.

Джулиан Мур, която живее в Ню Йорк също била фактор във вземането на решението за мястото на снимките. “Аз живея тук, децата ми ходят на училище тук и не исках да заминавам”, казва тя, “Но също беше важно, защото градът е почти персонаж във филма. Харесвам огромното градско присъствие. То добавя цвят на историята”.  

Линъ Роуч също бил щастлив, че снимките са в Ню Йорк  “Във всеки американски проект по който съм работил, снимките завършваха в Канада. Така че, да снимаш на американска територия е фантастично, а Ню Йорк ми е най-любимият град в света и аз го обичам. Обичам вибрациите на този град. Да бъдеш с нюйоркски екип наистина е голямо удоволствие, има страхотна енергия”.

Разбира се, при снимки в Ню Ййорк съществува факторът непредвидимост на метеорологичната обстановка”, казва Николаидис, “Най-голямото предизвикателство бе, че и двамата – режисьор и шеф на студиото -- искаха филм със студена, зимна визия.

“Започнахме снимките в края на октомври, много непостоянно време.То се променя драстично от октомври до януари.Това е най-трудната част от снимките тук в Ню Йорк”.

Дъмбо идеално подхождал на визията и на съдържанието на  “Забравените”, според режисьора Рубен. “Искахме да изберем място, което е с малко по лошо “качество”. ‘Дъмбо’  беше перфектен, защото части от района са много пусти.  Разнообразието във формите на мостове и магистрали дават това особено настроение на филма. Улицата на която живее Тели, като цяло е едно идеално място, но точно отзад има една основна магистрала, което поражда известно напрежение между двете части. Ние избрахме Бруклин, отчасти защото е по-малко познат, въпреки че Манхатън е наблизо, така че знаете съвсем точно къде сте.”  

В планирането на филма Рубен очертава няколко визуални правила и той и главния оператор Анастас Микос се придържат стриктно към тях по време на продукцията.  “Исках да изглежда студено, мрачно и красиво с основно топли светлини, особено в кадрите със стаите на децата,” казва той  “Използвахме дълги обективи, за да придадем усещането за параноя и за това, как сякаш някои ни следи, и много широки обективи за да придадем малко изкривен вид на този свят”.

Микос добавя, “Визуалният стил е основно реалистичен. Макар че ние искахме филма да има перспектива – усещането, че сте наблюдавани –  никога не се отклонихме от чувството за напрегната реалност. Аз исках да направя дигитална среда в началото и нашите продуценти подкрепяха това”.

Художникът на продукцията Бил Грум би доволен, че се снима в Бруклин, защото той живее там почти 20 години. “Когато четох сценария го чувствах като Бруклин,” казва Грум, който е работил по всички филми на Рубен през последните десет години. “Ние разделяме филма на две части – спомените и настоящето. Усещането ми беше, че като наблягаме върху емоционалността на Тели, нейните спомени стават по- реалистични за нея, по-живи от настоящето, защото в него тя се впуска в търсене на дете, което никой друг не вярва, че някога е имала. Така, нейните спомени по някакъв начин, са по-конкретни и по реални за нея. Анастас също усеща, че сцените със спомените трябва да бъдат живи и по-цветни от сцените с настоящето, които са по-скоро в мрачни тонове”.

“Мисля, че това е един уникален филм, в който използваните за снимките места в Бруклин са представени точно такива, каквито са”. Грум продължава. “Това е Бруклин, където наистина живеят хора и има очарователна красота и архитектура. В Бруклин Хайтс се намира най-големия брой от къщи отпреди гражданската война. Има цяла средна и горна средна класа, която съществува в Бруклин, за която повечето хора, дори нюйоркчани не знаят. Това е една наистина интересна част от града и филмът я представя много реалистично”.
Copyright © 2022 Dir.bg.