Матю Бродърик - подбран за Мег Райън във филма "Болни от любов"

След включването на Грифин Дън като режисьор, вниманието отново се насочва към подбора на актьорите. Тогава, по щастливо съвпадение, Мег Райън се присъединява към екипа. “Стана както във всеки холивудски филм: "Ще го направим за два месеца, но трябва да бързаме, да бързаме...", а после закъсваме с актьорите”, казва Дън. “Докато бях в Лос Анжелис за церемонията по връчването на “Оскарите”, попаднах на един купон, където се срещнах с Мег. Тя ме попита какво правя в момента. Казах й: "Работя над един филм, но с актьорите сме наникъде". Тя попита как се нарича филмът. Когато й казах "Болни от любов", тя се зачуди "Защо ми звучи познато?". Отвърнах: "Не знам... Чакай! Ти си била включена!" Тя възкликна: "Божичко! Чела съм сценария!". И така на следващия ден Мег го препрочете, агентът й се обади по-късно и каза, че актрисата е на разположение и иска да се снима. “Екранните героини на Мег”, - казва продуцента Силвър, “са мили, невинни, типично американски момичета, и затова имахме желание да я видим в нова светлина. Героинята на Мег е отхвърлена и това променя цялата й личност. Ролята й дава възможност да пресъздаде героиня, каквато почти не е играла. Мисля, че интересното беше именно там - на фона на своята характерност да направи напълно нов образ. “За пръв път прочетох сценария преди около седем години”, казва Мег Райън, “и ми се видя убийствено смешен. Човек не среща често комични герои като тези - сценарият буквално ме разсмя. Не знаех какво ще стане после. Хареса ми и това, че от героите се очаква едно, а после става съвсем друго. Много ми хареса героинята Меги, защото тя се справя със своята болка по много смешен начин. Мисля, че тя ще си спомня за това време от живота си като нейния малък епизод ала Силвия Плат. Никога не съм играла толкова екстравагантна и пламенна героиня, толкова освободена... Това е другото, което много ми харесва у нея - щом паднат задръжките, правилата вече ги няма и тя може да прави всичко. Много е интересно и разкрепостяващо да играеш такава героиня.” След утвърждаването на Мег Райън, не по-малко важно е да се намери актьор, който да й партнира в ролята на Сам. Според екипа и Райън ролята като че ли е написана за Матю Бродърик. Всъщност сценаристът Гордън има точно него предвид, когато работи над сценария. “Искахме Матю да изобразява невинността на човек, израсъл на село, който се чувства не на място в Ню Йорк”, казва Робърт Нюмайер. “Знам, че звучи иронично, тъй като Матю всъщност живее в Ню Йорк, но въпреки това виждаме в него човека, който се чувства неловко в големия град. В него има нещо мило и невинно, което е важно за ролята на Сам. Във филма той извършва ужасни неща, които трябва да се балансират от характера му. Ако бяхме разработили ролите по друг начин, този герой спокойно можеше да се превърне в човек, който не е симпатичен на публиката. Но при Матю това е практически невъзможно, защото той е много обичлив.” “Доста правдоподобно звучи, че Матю пристига в Ню Йорк някъде от дълбоката провинция”, добавя Джеф Силвър. “Чувстваш, че е най-обикновен човек, съсед, че неговата невинност и любопитство биха го подтикнали да следва красиво и съвършено същество като Кели Престън навсякъде.” “Когато се запознах с Грифин и Мег, още не бях прочел сценария”, казва Матю Бродърик, “но като ги чух как говорят, разбрах, че става дума за сценарий, който бях чел преди години. Помнех го, защото в него има нещо доста необикновено - една уникална гледна точка - тази на писателя Боб Гордън. Главната притегателна сила на проекта, освен сценария, за мен бе и в това, че винаги съм искал да работя с Мег. Освен това почти бях участвал в няколко филма, продуцирани от Грифин. Интересното у Сам е, че много силно желае да си върне приятелката и не се спира пред нищо. Той наистина откача, защото стига до там да вярва, че с помощта на астрономическите карти, които използва за работата си, може да предсказва бъдещето на тяхната връзка. Толкова е самовглъбен, че всеки погледнал го отстрани би му казал: "Какво правиш? Махни се от този таван! Ти си откачил!". Сам обаче е напълно погълнат от онова, което върши, и вижда нещата по друг начин. В края на филма той напълно се променя - от човека с подреден живот няма и помен. Ролята е и много забавна, защото той е интелигентен и има чувство за хумор. Отношенията между Сам и Меги отначало са много антагонистични, по-късно обаче настъпва коренна промяна и те се харесват. Мег е една от най-прекрасните актриси, с които съм работил. Често се случваше да изиграе част от епизода по напълно нов начин, не както беше планирано преди минути. Доста е стряскащо да работиш с такъв човек, защото имаш чувството, че не си в течение на нещата; думите са нови и това действа освежаващо.”
Линда, другата жена в живота на Сам и причината за умопомрачителната му любов, се играе от Кели Престън. “Не работих с Кели толкова, колкото с останалите двама актьори. Нейната героиня живее повече в съзнанието ми, отколкото в действителността. За щастие във всички сцени с нея има нещо кухо - дори когато би трябвало да сме влюбени. Трябваше да има нещо изкуствено, тенекиено”, казва Бродърик.
“Изборът на актриса за героинята на Кели - Линда, бе трудна работа”, споделя Нюмайер. “Актрисата трябваше да внушава невинността на живота извън големия град; щастие от любовта й със Сам - тя сама си избира изтънчения, своенравен нюйоркчанин; сексуалност, която да блика във всичките й сцени с Антон и органичност и привлекателност, които наистина биха могли да предизвикат ревност у Мег Райън. Списъкът на жени, притежаващи всички тези качества, които биха могли да накарат Мег Райън да ревнува, е съвсем къс. А Кели беше първата в този списък.” “За мен Кели е една от най-красивите жени, които работят в киното”, добавя Силвър. “И човек разбира защо Сам е готов да я следва до края на света.” “Много ми хареса сценария и мисълта да работя с Грифин”, казва Престън. “Тук е и старото като света виждане за страстта и воайористичните аспекти на филма, за това, че нещата не винаги са такива, каквито ни се струват. Всичко обаче е представено по съвсем нов начин - как Матю идва в Ню Йорк и се нанася в изоставен таван на отсрещната страна на улицата, сглобява скритата камера и следи Чеки и мен. Много е интересно да наблюдаваш как двата сюжета се развиват едновременно - смятам, че точно там е ключът, който събуди интереса ми към филма. Много ми хареса образа на Линда, защото се променя, учи се от опита си и израства. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Тя може би на пръв поглед е цялостна личност, но сега пробудените й качества винаги са били скрити в нея. “Избирането на Чеки Карио за ролята на Антон бе наистина интересен избор”, казва Нюмайер. “Още преди да се спрем на Чеки, Грифин смяташе, че героят трябва да е зрял, да е привлекателен и сексуален мъж, чийто чар по-скоро се крие в характера му, а не във външния вид. Чеки излъчва самоувереност и арогантност, каквито може да вниушава само човек, надхвърлил 30-те. Освен това всичко, което Чеки прави, е много искрено. Когато изпълнява нещо голямо, то става истерично. Когато играе нещо тънко, пак стига до крайност. Не съм виждал друг актьор така да се вкопчва в ролята като него.” “Чеки бе първият актьор, който пробвахме за ролята на Антон”, казва Дън. “В главата си си представях Антон като по-земен и груб човек със селски корен, а не като елегантен млад французин. Смятам, че този човек с огромен опит в любовта и гастрономията е много по-опасен за американеца.” Макар че е изпълнил няколко поддържащи роли в големи американски филми, в "Болни от любов" Карио за пръв път изпълнява главна роля в холивудска продукция. Какво го привлича в ролята на Антон, която изпълнява с толкова плам? “Да участвам в продукция на голямо студио, както и възможността да играя в комедия”, отговоря Карио. “Защото напоследък играя герои с тайни, крия мислите си и показвам на публиката само върха на айсберга, а тя сама трябва да си създаде представа за героя. Антон комуникира директно с публиката. Той е открит, има голям апетит към живота и това доминира целия му характер. Винаги съм се възприемал с чувство за хумор и смятах, че мога да го предам и на своя герой. Освен това участието в комедия ми даде възможността да бъда глупав, смешен, повърхностен - просто да се нося на вълните на чувствата си, което понякога е за добро. Работата с Грифин, поради това, че сценарият е динамичен, ми даде възможност да се включа до голяма степен и в процеса. Поради това, че съм французин, Грифин ме питаше много неща за характера на Антон: "Каква музика би слушал тук? Какво би приготвил за такова голямо парти?" Матю Бродърик казва: “Бих могъл да направя десет филма с Чеки! Боб е описал интересни отношения. Донякъде е логично, когато Сам се сближава с този човек, който е обект на цялата му омраза, да открие, че те двамата доста си приличат. Антон е ужасно арогантен и откровен и това непрекъснато изкарва от релсите Сам. Той напълно пренебрегва чувствата на другите. И затова е донякъде логично те двамата да стигнат до разбирателство, въпреки че им е отредено да се мразят.” Работата с Карио дава възможност на Бродърик да прави комедия, използвайки не само своите физически възможности, но и по-широк кръг прийоми, отколкото в останалата част на филма. “Повечето от геговете, изискващи физическо действие, стават с мен и Чеки”, споделя Бродърик. “Едно от любимите ми неща, когато се снимам в комедия, е да правя хумор, използвайки силата си. Когато пробваха Чеки за ролята, трябваше да изиграем един епизод с борба и това беше много забавно, защото Чеки е много добре сложен физически. Изпълнихме епизода почти без намеса. Аз дори счупих една масичка за кафе.” Последният важен герой в "Болни от любов" е бабата на Меги, която се играе от Морийн Стейпълтън. Като човек, който познава Меги от детството й, "Нана" на Стейпълтън разкрива на публиката, а и на Сам, нежната и уязвима страна на своята внучка.