"Мечтатели" - Кинофилите

За Бернардо Бертолучи и Гилбърт Адеър, Париж завинаги ще остане неразривно свързан с любовта им към киното, храма на тази любов и за двамата е Кинотеката. Бернардо отива в Париж на 18 години и веднага открива Националната Френска Кинотека. Това се случва по време на възхода на Новата Вълна, когато филми като “Без дъх” на Жан Люк Годар и “400-те удара” на Франсоа Трюфо завладяват света с ободряващата си енергия и интелектуални амбиции. Творците на новата Вълна са родени и отгледани в Кинотеката, под ръководството на нейния основател Анри Ланглоа.


“Кинотеката не беше обикновен музей”, казва Адеър. “просто заради действията на Ланглоа. Той показваше всички налични филми и отказваше да държи лентите в склада. Независимо колко стари, редки и крехки бяха, той ги прожектираше и така вдъхнови цяло поколение от млади хора, които станаха заклети киномани, после страстни кинокритици, а най-добите от тях станаха и режисьори. Това беше мястото където хора като Жан-Люк Годар, Клод Шаброл, Жак Ривет и Ален Рене научиха занаята си, просто като гледаха огромно количество филми.” Бертолучи добавя: “Когато чужденец дойде в Париж, той е като хипнотизиран от Кинотеката и от самото кино. За мен и много други хора, тя беше като Катедрала.”


Пристигайки в Париж малко след Бертолучи, времето в което Адеър открива Кинотеката съвпада с годините на върховия граждански протест, предизвикан от уволнението на Ланглоа. “Беше наистина невероятно! От едната страна бяха всичките протестиращи, които иначе никой не би определил като размирни типове, а от другата страна бяха полицаите, като роботи с тяхното въоръжение и щитове. Не само, че аз бях преследван от полицията, Франсоа Трюфо беше бит по главата, Годар го бутаха наляво-надясно, а жената на Ив Боасе се наложи да влезе в болница. Беше шокиращо, но всички медии писаха за това, а присъствието на звезди от по-старото поколение, като Жан Маре и Жан Реноар, даде още по-голям отзвук на събитията.”

“За мен ‘Мечтатели’ е филм за 3 утопии”, казва Адеър. “Първо имаме чувство за политическа утопия, когато вярваш, че нещата наистина ще се променят този път. Също така имаме и кино утопия- по това време хората са имали масова страст към киното, каквато имат сега към футбола. Сега с видеото и ДВД, вече всичко е достъпно за всеки, по всяко време и тази страст я няма, защото вече ако изпуснеш един филм на кино, не означава както тогава, че си го изпуснал завинаги. И последно имаме сексуалната утопия- 60-те години дойдоха точно след една от най-конформистките десетилетки на 20 век. Сега младите хора изведнъж откриха своите права и сексуална свобода.”


За младите актьори, израснали в епохата на мултиплексите, видео и ДВД, света на кинофилите е едно откровение. “Трябваше да науча много и да гледам много филми”, казва Ева Грийн. “Гледах ‘Кралица Кристина’ с Грета Гарбо и филми с Бети Дейвис, която много ме впечатли, защото наистина е невероятна като ‘фатална жена’. Тези филми ми помогнаха много като ориентир какви са били мотивите на моята героиня, която живее в един пашкул с брат си и иска да се изолира от реалния свят. За нея киното е начин за бягство от живота”. Луис Гарел споделя: “Наистина разбирам тази отминала страст по киното. Може би защото баща ми и майка ми са режисьори, а дядо- ми актьор, но киното наистина е моя живот.”


Влиянието на филмите се вижда не само в начина, по който Изабел се държи с мъжете, но и в отношенията на тримата млади един към друг и игрите, които играят, за да се изпитват. Адеър казва: “Игрите, които те играят наистина са това, което правехме през 60-те. Някои хвърляше монета и всички моментално се сещахме за Джордж Рафт в ‘Белязания’. Или жена заставаше над вентилационна шахта с развята пола и всички се провиквахме ‘Мерилин Монро’...”


Игрите в ‘Мечтатели’ обаче имат дълбок сексуален подтекст, който Адеър определя като “напълно съзнателен”. “Киното беше едно много еротично изживяване за нас. Филмите, които гледахме бяха от старата Холивудска школа и бяха много ограничени в това отношение. Макар да бяха много двусмислени, на моменти направо мръснишки, никога не пoказват всъщност за какво става въпрос. Дори женените двойки спяха в отделни легла. Така че нашите игрите бяха като проводник на това, което не се показваше по филмите. Когато не познаеш отговора, трябва да платиш глоба, която често добиваше сексуални измерения. В ‘Мечтатели’, героите правят в апартамента това, което не могат да видят и чуят във филмите.”


“Мечтатели” е отчасти опит да се изследва връзката между филм и зрител в дните преди навлизането на масмедиите, когато киното е било начин за създаване на митове.