"Мечтатели" - завръщане в 60-те

За Бертолучи, завръщането в Париж, за да снима “Мечтатели” в преди всичко емоционално приключение. Адеър казва: “Два от най-великите филми на Бернардо са заснети тук”, имайки предвид :Последно танго в Париж” и “Конформистът”. Дори често на снимачната площадка се шегувахме, че филмът ‘Мечтатели’ трябва да се казва ‘Първо танго в Париж’. Наистина Бернардо има невероятен поглед върху Париж, поглед на човек, които не е французин, но познава града невероятно добре.. Той знае точно какъв декор иска за всяка сцена. И макар Париж да е сниман много пъти по време на ‘Новата Вълна’, никой няма такъв поглед върху града като него.


Бертолучи е бил наясно от самото начало, че ще бъдат правени много сравнения с “Последно танго в Париж” и затова решава да подходи по  съвсем различен начин към визията на “Мечтатели”. “Стараех се да избягвам всички места от ‘Последно танго...’. Не исках да създавам никаква визуална препратка между двата филма, пък и в този действието се развива през 68-а, което е доста преди събитията в ‘Последно танго...’.”
Бертолучи добавя: “Това не е исторически филм, за това не исках декори, които да са пълна възстановка. Единствения начин за мен да направиш филм за отминал исторически период е да снимаш все едно всичко се е случило тук и сега. Когато снимаш действителността, пейзажа, хората, всички тези неща пред камерата, дори и пременени в историческите костюми, те остават съвременници на настоящето. Единственото време, в което говори камерата е настояще.”  


Тези свои идеи Бертолучи споделя и с Гилбърт Адеър още по време на писането на сценария. “В оригиналния сценарий имаше много повече описателност на конкретните събития от улиците на Париж, но Бернардо ми обясни, че не това цели да покаже във филма, той ми каза: ‘И аз съм бил там, и ти си бил там,. Има нещо цинично в това да имитираме нещо, което сме изживели и двамата’. Докато в ‘Последният император’ например, темата за Китайската революция е толкова далече от собствения му опит, че за него придобива митични измерения и той няма проблеми с пресъздаването й на голям екран.”

При все това Бертолучи не си спестява проучванията, които прави преди всеки снимачен период. “Бернардо изследва, проучва и анализира един филм повече, от който и да било друг режисьор”, казва Томас. “Той вече е проучил и разбрал всичко по темата, преди въобще да започне снимачния период. Това не означава, че той ще използва това знание, или че ще се придържа към него, но той все пак го знае.” Но в случая за Бертолучи е важно не само да задоволи своето любопитство, но и да запознае младите си актьори с реалността на онова време. “Бернардо ни показа архивни записи на демонстрациите”, казва Ева Грийн. “И стачките, всички протести...Научихме толкова много. Преди това въобще не съм си давала сметка колко важен и голям момент е са били тези събития.”


В течение на цялата си кариера Бертолучи отказва да снима в студио и “Мечтатели” не прави изключение. “Всичко се снима на терен”, казва Джеръми Томас. ‘Всички филми, които съм направил с Бернардо са заснети на терен, може би с изключение на няколко сцени в ‘Последният император’, защото не бяхме допуснати до залите в двореца и трябваше да използваме студио. “Според самия Бертолучи, това е за да не се разсейва от прекалено добрите снимачни условия, които предлага студийното снимане. “В едно студио имаш всички удобства, светлината я има винаги и тя е точно такава, каквато я искаш. Извън студио тези удобства ги няма и аз искам точно това. Естествените пречки на снимането в реално място винаги са били стимулиращи за мен. Искам да чувствам, че камерата ми има органическа връзка с архитектурата, с мястото където снима. Затова не съм снимам в студио. Помня нещо, което ми каза Реноар, че винаги трябва да оставям вратата отворена по време на снимки, защото така може да влезе някой, който не очаквам. Защото това е истинското кино- реалността нахлуваща на снимачната площадка. А в студио тя няма как да нахлуе.”
Copyright © 2024 Dir.bg.