“Няма значение къде отива влакът. Важното е, че си решил да се качиш”.

 “Няма значение къде отива влакът. Важното е, че си решил да се качиш”.През последните 20 години семейства от целия свят са превърнали очарователната история на Крис Ван Алсбърг “Полярен Експрес” в неизменна част от коледните си тържества, при това толкова ценна, колкото и чорапите, които висят над камината в очакване на подаръци.

“Беше се превърнало в традиция да чета историята на сина си, докато той растеше и тя никога не спря да го очарова”, казва режисьорът Земекис, почитател на книгата още от нейното издаване през 1985 г. “Въображаемото има измерение, различно от действителността, то съществува някъде между мечтите и реалността, улавяйки магията на Бъдни вечер”.

“Има някакъв дълбок смисъл в тази история, надявах се, че ще го открия за работата си върху филма”, добавя Том Ханкс, който също е баща, прекарал много време в четене на приказки за лека нощ. “Мисля, че съм я чел поне четири пъти седмично, така че познавам историята”. Той и неговият партньор от Playtone, продуцентът Гари Гьоцман, предложили идеята за екранизация на историята на автора Ван Алсбърг и продуцента Уилям Тайтлър, след което Ханкс я споделил и с дългогодишния си приятел и колега Земекис. Печелилата Оскар творческа двойка и преди е изследвала въпросите на човешкия дух във филми като “Форест Гъмп” и “Корабокрушенецът”. И двамата са заинтригувани от важното духовно пътуване на безименния млад герой в “Полярен Експрес”.

Обичан от децата, “Полярният експрес” въздейства по особен начин и на възрастните, които виждат себе си в младия герой, спомнят си детството, вълненията и очакването на тази най-важна нощ в годината.  Вероятно те си спомнят и момента, в който първите сенки на съмнението са се прокраднали в младите им сърца и са разбрали, че да пораснеш може да означава завинаги да изгубиш нещо ценно, нещо, което не могат да определят точно, но могат да почувстват.  

Полярен експрес” е филм за този момент, за тази пресечна точка между невинността и зрелостта, когато детето избира дали да тръгне по пътя, който ще затвори сърцето му завинаги или по друг, където ще научи, че вярата няма възраст, правила или граници”.

Земекис, който е написал сценария с Уилям Бройлс Мл. (“Корабокрушенецът”, “Аполо 13”), след което режисира филма, отбелязва: “Това е история, която може да бъде свързана с всеки от нас. Толкова много от нас, и като деца, и като възрастни, са поставяли на изпитание вярата си в нещо. Децата могат да приемат историята буквално, като пътешествие в търсене на Дядо Коледа, но възрастните читатели я възприемат като метафора на много по-сериозни идеи. Сърцевината на тази приказка е всъщност историята за вярата в неща, които не можеш да видиш или разбереш напълно”.

Веднъж качило се на влака, момчето среща много други деца, всяко от които ще научи своя урок. “Както и във “Вълшебникът от Оз”, отбелязва изпълнителният продуцент Джак Рапке, “всяко дете на този вълшебен влак е на свое собствено пътешествие и всяко от тях ще открие какво му липсва, за да бъде едно цяло. Има едно момиче, което има целия талант, дух и интелект да бъде лидер, но му липсва увереност, както и едно момче, което ние наричаме “Самотното момче”, израснало без любов и нуждаещо се от вяра в другите. Тези теми действат на вътрешно, скрито ниво, като същевременно наблюдаваме зрелищното пътуване на влака към Северния полюс”.

Авторът и художник Крис Ван Алсбърг, едно от най-уважаваните имена в детската литература, печели през 1986 г. медал за пастелните си илюстрации на книгата. Той започва кариерата си през 1979 г. с “Градината на Абдул Гасази”, получила безпрецедентен брой литературни награди, което е рядко постижение за дебютна книга. След това през 1981 г. авторът създава “Джумаджи”, дала основата за едноименния филм с Робин Уилямс, а през 1985 г. – и “Полярен експрес”, все произведения, осигурили на Ван Алсбърг място сред малцината автори, печелили два пъти толкова желания медал Caldecott.

“Щастливи са децата, които знаят, че има един весел дебел дядка в червен костюм, управляващ летяща шейна” казва авторът, който, макар и възрастен, не е загубил вярата си в чудесата. “Би трябвало да им завиждаме. Вярата в приказното може да се приеме като липса на логика или дори като наивност, но всъщност това е дарба. Свят, в който съществува Голямата стъпка и Чудовището от Лох Нес е по-висш от онзи, в който те не съществуват”.

За нашия млад герой самият факт, че се качва на този вълшебен влак, показва, че сърцето и разума му са все още отворени.

Както кондукторът мъдро отбелязва: “Няма значение къде отива влакът. Важното е, че си решил да се качиш”.
Copyright © 2019 Dir.bg.