Създаване на пейзаж, вълшебен колкото самата история

Създаване на пейзаж, вълшебен колкото самата историяЗемекис е пленен и от пъстрите и изпълнени с чувство илюстрации на автора на книгата. Неподправена топлота струи от лицата на децата в уютното купе на Полярния Експрес, докато навън непрестанно менящият се пейзаж е едновременно загадъчен и подканващ с дълбоките си тъмни гори и снежни планини.

“Илюстрациите на Крис са непосредствени и сякаш познати, но в същото време са необикновени”, отбелязва Земекис, решен да пресъздаде това усещане и на екрана, предлагайки на публиката шанс да разбере как изглежда едно среднощно пътешествие до Северния полюс през очите на едно малко момче. “Лесно е да видиш себе си, децата си или приятелчетата, с които си израснал в лицата на тези герои, а пейзажът, покрай който минава влакът, е сякаш представата на всеки от нас за далечни места, на които се случват магични и вълнуващи неща”.

“Има нещо пленяващо в тази история”, казва Ханкс. “Когато авторът разказва за момчето, което лежи тихо в леглото си, картината наистина пресъздава точно това. Когато влакът спира на поляната пред къщата, сякаш можеш наистина да чуеш пуфтенето на локомотива”. Както Ханкс си спомня, той и Земекис решават, че е добра идея да пресъздадат всяка картина от книгата в някой момент от филма. Земекис добавя: “Искахме да пресъздадем красотата и богатството на илюстрациите на Крис в книгата, като ги превърнем в движеща се маслена картина, съчетана с топлотата и непосредствеността на живото изпълнение”.

Един изцяло игрален филм с подобни вълшебни пейзажи би бил не само напълно неубедителен, ако не и невъзможен, но също би страдал от липса на онази приказна нишка, която екипът на филма е смятал да пресъздаде. Другата възможност – анимацията, също има определени ограничения. Земекис, който е склонен да използва техника, когато това е необходимо, казва: “Проблемът с традиционната анимация при проект като този е в това, че се усеща липса на описание на автентични човешки характери. За фантастични истории като Снежанка и седемте джуджета или анимационните филми това е приемливо, но аз търсех нещо по- реалистично.”

Земекис запознава с това невероятно предизвикателство магьосникът по визуалните ефекти Кен Ралстън, многократен носител на Оскар, който в момента е отговорник по визуалните ефекти в Sony Pictures Imageworks, водеща компания в тази област. Двамата са работили заедно още през 1985 г. върху фантастичния филм  “Завръщане в бъдещето”, който помним не само с интересната фабула, но и със защеметяващите специални ефекти.  

Ралстън предлага техниката на “Улавяне на движенията”, процес, при който живото изпълнение на актьорите се заснема от компютъризирани камери и става основа за създаването на виртуални герои. Земекис познава този похват, но не очаква той да му помогне за “Полярен експрес”, който е илюстриран по съвсем различен начин. Оказва се необходимо да се мине отвъд общоприетите стандарти на спецефектите, за да се достигне дълбочината и визуалната цялост на образите, преследвана от Земекис. По съвпадение Ралстън  и неговият колега Джером Чен, който е отговорник по визуални ефекти, работят върху съвсем ново поколение похвати в тази област, които са нещо невиждано до този момент.

Освен самото движение, тази високоразвита техника е създадена, за да улови всяко забележимо движение, всичко едва доловимо в живото актьорско изпълнение, до най-тънкия нюанс или потрепване на клепач. Освен това тази система има възможност да запише триизмерно абсолютно достоверно мимиките и движенията на актьорите чрез система от камери, осигуряваща 360-градусов обхват на картината. Том Ханкс е “опитното зайче” за работата на новата техника.

“Не знаех почти нищо по въпроса”, казва Земекис. “Когато направихме тестовете и видяхме резултата, се оказа, че това е най-правилният начин да направим филма. Всъщност ако това се окажеше невъзможно или ако не бяхме стигнали до това ниво, едва ли бих довършил проекта”.

Има един единствен начин да пресъздадеш ефекта на маслените образи от илюстрациите на Ван Алсбърг на екрана, като в същото време го съчетаеш с непосредствеността на живото актьорско изпълнение. Както го описва Ралстън: “Това е все едно да вдъхнеш душата на жив човек в приказен герой”.

Този процес не само увеличава значително обема на материала, който може да бъде заснет и компютърно обработен, но и предлага огромен избор от възможности на режисьора. Ако традиционният монтаж на филма зависи от обхвата на камерата или ъглите на заснемане, новата технология предлага неограничен визуален обхват, което позволява на Земекис буквално да създава кадри “по поръчка” при монтажа на филма.

Полярен експрес” е първият филм, заснет изцяло с новата технология. Тези, които са видели крайния резултат, признават, че е трудно да бъде категоризиран. По-често той е дефиниран според това, което не е – не е нито традиционна или компютърна анимация, нито игрален филм. Това е изкуство от съвсем нов вид, нещо, което не е виждано до този момент. Земекис никога не е използвал нови филмови техники самоцелно, цялата му кариера е белязана с много забележителни иновации, като той винаги е бил сигурен, че всяко направено откритие трябва да е в полза на разказваната история.

Във “Форест Гъпм” например, главният герой напълно реално се превръща в автентичен персонаж от архивите, срещайки се с действителни исторически личности като президента Кенеди. Припомняйки си този поразителен ефект, Земекис казва: “Сценарият  беше за човек, срещал се с президента. Очакваше се той да бъде видян във филма, затова използвахме автентични архивни кадри, които обработихме с компютър, за да постигнем този резултат. Сега е лесно да направиш такова нещо, но тогава не беше”.

Преди “Форест Гъмп” Земекис вече е очаровал публиката с впечатлителната смесица от живо изпълнение и анимация в класическата екшън комедия от 1988 г. “Кой натопи Заека Роджър”, още един пример за интересното използване на технологиите, което режисьорът определя като “използване на модерни похвати за съчетаване на двуизмерен анимационен герой с триизмерния свят”.

“Робърт прави филми, за да изпробва определена художествена форма или за да разкрие някой аспект от чувствата или човешките емоции”, казва Ханкс. “Той приема работата си много сериозно. Той обича да прави филми, които по някакъв начин разбиват шаблоните или са предизвикателство не само за него като режисьор, но и за киното като цяло”.

Това, което е важно, е да разказваш историята по най-добрия възможен начин. Земекис смята, че “цялото очарование на киното е в илюзията. То е магия, не съществува в реалността. Затова е толкова забавно да бъдеш кинорежисьор”.
Copyright © 2024 Dir.bg.