Безкрайна креативност: промяна на бъдещето на създаването на филми

Осъзнавайки свободата, която му дава “Улавянето на движенията”, Земекис се опитва да погледне нещата в перспектива. “Добрата новина е, че всичко е възможно. Лошата новина е, че всичко е възможно”, шегува се той. “Това вдига нивото на работата ти като режисьор и така ти позволява да направиш много неща. Единственото ограничение сега е въображението, защото буквално можеш да създадеш какъвто образ пожелаеш”.

При толкова възможности, сега тежестта е в селекцията, която може да се превърне в трудност. Използвайки филма като пример, Земекис обяснява: “Да кажем, че имам триминутна сцена, в която актьорите са се справили чудесно. Сега въпросът е как точно да го заснема. Мога да го заснема на хиляди части или на една и нищо няма да се промени, освен моята интерпретация на материала. Всъщност вече няма извинение за това, че не всеки кадър е перфектен”.

От гледна точка на актьорите, Земекис смята, че работата им с новия метод ще бъде освобождаваща, макар и с някои възражения.

“Представете си, че те ще могат да играят, без да се безпокоят всяка минута, че са в сянка или че трябва да се движат с определена бързина, защото иначе камерата не може да ги настигне, или пък за всички ужасни механични неща, с които трябва да се справят. Ще могат да се съсредоточат върху изпълнението си, без да прекъсват ритъма му”.

Компромисът изглежда минимален. “Смятам, че единственото нещо, което липсваше на Том, беше костюмът. Той трябваше постоянно да си спомня, че кондукторът носи очила, както и да докосва козирката на фуражката си или да си оправя яката, което щеше да прави инстинктивно, ако беше в сценичен костюм”.

От висотата на 30-годишната си кариера, Земекис приветства новата вълна в създаването на филми, която той приема като неизбежна. “Мисля, че ще видим ново поколение режисьори да възприемат тази система. Вече можем да снимаме без лента, не е нужно да играеш със светлината, за да създаваш образи, защото това вече се прави  от компютър. Традиционният стогодишен химически и механичен начин на правене на кино, който използвахме, се променя.

Трябва да се промени начина, по който си представяме и правим филмите. Това е нов език, повлиян от видеоигрите и Интернет – съвсем нов начин за използване на образите при комуникация”.