Стил и чувства

Като режисьор съчетаващ традиционното с модерното Мира Наир внася във “Панаир на суетата” и своята многоцветна и темпераментна визия и стил на индийка гледаща по нов и свеж начин на класиката от 19 век. За целта Наир кани оператора Деклан Куин и монтажиста Алисън Джонсън, с които е работила многократно, с чиято помощ пресъздава своя вече известен визуален стил.


Куин казва: “Много бях заинтригуван от гледната точка на Мира и идеята й за целия филм- една много английска история, но разказано от външен човек. Като американец от ирландски произход за мен беше лесно да постигна този ефект. За много от сцените Мира имаше конкретна представа, ясна и точна като вече заснета снимка, как точно иска да изглеждат нещата до най-дребните стилови детайли. Мисля че крайния резултат, който постигнахме в “Панаир на суетата” е едно пиршество за очите по отношение на цветове и форми, без това обаче да засенчва историята или актьорите в нея


Наир добавя: “Едно от най-важните неща за мен беше да не направя  класически костюмиран филм, където атмосферата е скована и изкуствено стерилна. Във всичките ми филми основната ми цел е да ангажирам всички сетива на зрителя, до такава степен, че дори да усеща миризмата на някои сцени.”


Джеймс Пюрфой отбелязва: “Досега не съм работил с някой режисьор, който да има толкова силна и прецизна идея за това как всеки кадър трябва да изглежда. Мира е невероятно визуален режисьор, тя обръща внимание на абсолютно всичко което се вижда във всеки един момент и ако някой детайл ви направи впечатление, може да сте сигурни че той не се е промъкнал там случайно. Има много и невероятно деликатно поставени индийски мотиви, като тапети, материи, мебели и различни културни препратки, някои от тях тя подчертава, други само загатва.”


Дизайнерът на продукцията Мира Джуркович обяснява, че Мира Наир има огромно влияние върху дизайна на “Панаир на суетата”. “Нетрадиционният подход на Мира ни зареди всички с много енергия, защото знаехме, че не правим обикновен исторически филм, а нещо със съвсем различен емоционален заряд и визия. Другото силно влияние върху визуалната концепция на филма е разбира се неговата епоха. “През първата четвърт на 19 век Британия е една силно колониална империя. Съвсем естествено силно културно влияние се просмуква в центъра на империята от нейните периферии като Индия, Китай, Северна Африка и други. Затова отразяването на цялото това културно многообразие с неговото богатство от форми и цветове беше водещата идея за “Панаир на суетата”.”


Силното ориенталско влияние се усеща не само в необикновените декори, но и в невероятно пищните костюми, създадени от Беатрис Пастор, чиято работа Джуркович коментира като “телепатия”, поради невероятния унисон, получил се между двете дизайнерки.


Пастор добавя: “влиянието на индия е очевидно през целия филм с цветовете и материите, които използвахме. Във филма ще видите цветове като лилаво и оранжево, с много щампи и драперии, които са невъзможни в класическите исторически филми. Но всичко това е приглушено по един невероятно изискан и английски начин и просто изглежда невероятно логично да са там.”


За актьорите работата в подобна пъстроцветна среда е било истинско удоволствие. Джонатан Рийс Майерс споделя: “това е била една чудесна епоха за мъжете, която им е позволявала да бъдат контета. Обожавам моята униформа във филма!”


Джени Ширкор, която отговаря за грима и прическите във филма споделя. “Запалих се по правенето на този филм от ентусиазма на Мира. Всичко е по-силно, по-ярко и по-дръзко и това се дължи на нея. Работата с нея е удоволствие, защото тя те стимулира да излезеш от рамките на всичко традиционно.”


Гейбриъл Бърн заявява: “Панаир на суетата” е единствения филм, по който съм работил, в който всички бяха не просто доволни, а влюбени в костюмите си. А това е много рядко! В много филми, костюмите могат да съсипят една история, ако не са съобразени с актьорите, с героите, ако са твърде пищни или твърде прозаични. Тук обаче Беатрис създаде абсолютни шедьоври за всеки един от нас, до последния статист.


Пюрфой добавя: Беатрис направи нещо, за което малко хора са се сещали в съвременното кино- а именно да създаде костюми като за театър. Нейните костюми наистина са невероятно пищни, но всичко това е с конкретна мисия. Всеки засилен детайл е натоварен с конкретна цел и трябва да подскаже нещо на зрителя, Нейните костюми са в услуга на конкретния персонаж и подсъзнателно помагат на зрителя да разбере неговите основни характеристики още на пръв поглед.”