За книгата и отвъд нея

“Панаир на суетата” на Уилиям Мейкпийс Текъри, написана в периода 1847-1848, е често наричана “най-интелигентната и забавна критика на обществото от 19 век.”


Боб Хоскинс казва “Чел съм книгата като малко дете и когато стана ясно, че ще участвам във филма, я препрочетох и удоволствието беше не по-малко. На въпроса защо една книга става класика има много ясен и еднозначен отговор- защото е универсална! Има много прекрасни книги, които умират с течение на времето, просто защото са актуални само в определения си контекст. А “Панаир на суетата” има много неща, които са валидни и днес, а това е просто феноменално за една книга писана преди век и половина. Но днешните общества изобилстват от примерите описани в тази книга и това е в основата на тази история- снобите и техните превземки и хората борещи се да влезнат в кръгове, които не са им отредени по рождение.


Гейбриъл Бърн коментира: “Не само че “Панаир на суетата е невероятно забавно и интригуващо четиво, но и има невероятен съвременен резонанс. Епохата е различна, персонажите се обличат различно, но в крайна сметка недостатъците и стремежите на човешките същества са едни и същи. И именно в това е гениалността на Текъри, които разглежда своите герои като социални животни и неговият роман е едно блестящо и забавно изследване на едно общество, в което главният критерии е богатството, или неговата липса.”


Мира Наир е отчасти привлечена към историята заради нейния контекст и значимост в английската история. “Това е времето, в което английското общество за първи път усеща прилива на богатства от колониите. Тези богатства създават и една заможна средна класа, които в последствие започват да се стремят към статута на аристокрацията.”


Рийз Уидърспун коментира: “Като американка бях далеч по-слабо запозната с този исторически период, затова за мен беше много интересно по време на снимките. Процесът на колонизация е един много преломен момент за Британската империя, тъй като създава цяла една нова класа на богати хора в рамките на империята. Това променя и културния облик на цялата епоха, изтиквайки напред много класови предразсъдъци и засилва качества като социално неравенство, снобско поведение и други.


Сценаристът Фелоус добавя: “По това време Британската империя е тясно свързана с Индия. Текъри в бил особено запленен от тази страна и това е пресъздадено в книгата чрез необичайното желание, с което неговите съвременници са приемали много елементи от индийската култура. Този елемент обаче е почти загубен в предишни филмови адаптации на “Панаир на суетата”. Мира успя да улови този елемент, който е очевиден за нея поради индийския й произход и чрез него успя да придаде един необичаен блясък и атмосфера на филма.”


Продуцентката Джилоти отбелязва: “Има една особено важна сцена, в която Краля е поканен на вечеря у Маркиз Стейн, и след вечеря има много интригуваща сцена, в която Беки го покорява чрез игра на гатанки. Във филма сме си позволили да сменим това с изпълнение на “робски танц”. Това разбира се е хрумване на Мира- музика, индийски костюми и танци! Ефектът е поразителен- една сцена наситена с еротика и заряд рядко срещан в историческите филми.”


За тази въпросна ключова сцена Мира Наир специално доставя автентични Боливудски костюми и хореографа Фара Кхан, който споделя. “Смесицата беше невероятно оригинална, мароканска музика и индийски хореография и костюми. Всичко е много еротично, но не звучи нереално автентично за епохата.


“Рийз Уидърспун е невероятна- тя научи целия танц за по-малко от час и най-важното е, че изглеждаше невероятно докато го правеше.”