За сюжета и изпълнителите на "Колкото толкова"

За сюжета и изпълнителите на Режисьорът, сценарист и продуцент Джеймс Брукс е носител на 3 награди “Оскар” и 13 пъти е печелил награда "Еми". Той привлече вниманието с “Думи на обич” ("Terms of Endearment" (1983)) и "Телевизионни новини", като продуцент на "Say Anything..." (1989, реж. Камерън Кроу) и "Голям" и като сценарист на "Starting Over" (1979, реж. Алън Пакула). Той е и сценарист и режисьор на такива новаторски телевизионни програми като "Такси", "Шоуто на Мери Тайлър Мур", "Лу Грант", "The Simpsons" и "Шоуто на Трейси Улман". Наскоро Брукс продуцира, заедно с Ричард Сакай, Лорънс Марк и Камерън Кроу хитовата романтична комедия на “TriStar Pictures” "Джери Магуайър". Брукс попаднал за първи път на сценария на Марк Андръс преди няколко години. "Изпратиха ми го, за да го режисирам, но по това време работех над друг проект." Сценаристът Марк Андръс преди е написал сценария на "Late for Dinner" (1991, реж. У. Д. Рихтър) на “Columbia Pictures” с участието на Питър Галахър и Марша Гей Хардън. "Първата ми мисъл бе, че сценарият много ми харесва и искам да го продуцирам", казва Брукс. "Марк е изключително надарен сценарист." Брукс, който е започнал кариерата си като сценарист, искал да включи и своето виждане за сюжета в сценария на Андрюс. "Започнах да пиша някои от нещата, за които исках да се разказва във филма. Всичко свърши с това, че писах в продължение на година." Брукс бил особено привлечен от неконвенционалния тон на историята. "Тонът бе напълно различен; не бях виждал подобно нещо дотогава." За да изиграе изключително сложния образ на Мелвин Юдол, Брукс се обръща към работилия и преди с него Джак Никълсън. Никълсън, чиято внушителна актьорска кариера включва някои от
най-успешните и хвалени от критиката филми за всички времена, спечели втората си награда “Оскар” за изпълнението си като астронавта-женкар Гарет Брийдлав в “Думи на обич” ("Terms of Endearment"), режисиран от Брукс. Никълсън печели първия си “Оскар” за "Полет над кукувиче гнездо" и номинации за ролите си във филмите "Доблестни мъже", "Честта на фамилията Прици", "Reds" (1981, реж. Уорън Бийти), "Диворасляк", "Китайски квартал", "The Last Detail" (1973, реж. Хал Ашби), "Пет леки пиеси" и "Волният ездач". Между филмите му в по-ново време са "На кръстопът", "Вълк", "Хофа", "Батман", "Марсиански атаки" и "Кръв и вино". "Мисля, че това е една от най-трудните роли, които е играл Джак", казва Брукс. "С Мелвин нещо не е наред, но същността на това нещо е, че той прекарва живота си, мъчейки се да скрие какво не му е наред." Мелвин има психическо заболяване - маниакално-натрапчиви страхове. "Взехме много добро решение, когато го направихме клинично заболяване", обяснява Брукс. "Това е болест, към която повечето от нас могат да бъдат съпричастни. Всички понякога ни налягат маниакални страхове - макар и не в клиничния смисъл." Болестта на Мелвин се изразява по начини, които са едновременно вбесяващи, комични и трагични - от пластмасовите прибори, които носи навсякъде, за да се предпази от микроби, до страха му да стъпва върху пукнатини в тротоара. "Джак е безумно смел, задето прие да изпълни тази роля. Той и Мелвин имат общи слабости", отбелязва режисьорът. Карол Конъли е странно търпелива към антисоциалното поведение на Мелвин. Сервитьорка в кварталното кафе на Мелвин, тя е единствената, която знае как да го постави на мястото му. "Карол наближава 40-те и има син, който е болен от хронична, опасна за живота астма. Работила е дълго време в това приятно кафе в Манхатън", казва Хънт за образа, който изгражда. "Среща този човек, който идва всеки ден точно в 11 часа и между тях се заражда много уникална връзка." Хелън Хънт наскоро изпълни главната роля в счупилия касовите рекорди летен хит "Туистър", но е добре известна на публиката и от ролята й в тв-сериала "Mad About You", за която е спечелила две награди "Еми" и три “Златни глобус”-а. Дузината й игрални филми включват "Mr. Saturday Night" (1992, реж. Били Кристъл), "Боб Робъртс" и "The Waterdance" (1992, реж. Нийл Хименес и Майкъл Стайнбърг). Хънт е била запалена почитателка на сюжета още преди режисьора Джеймс Брукс да се заеме с проекта.
"Най-хубавия сценарий, който съм чела от години. Трудно е да говориш за него без да прозвучи грандиозно." "Хелън дойде на прослушване и търсенето ми приключи", спомня си Брукс. "Тя е толкова тотална актриса, че има моменти, в които си мисля, че никой друг освен нея не би могъл да се справи с тази роля." За да успее да се освободи от ангажименти за началото на снимките през есента, на Хънт й се налага да жонглира със снимачния период на сериала "Mad About You", използвайки зимната му снимачна пауза. За малко вероятната връзка, която се заражда между Мелвин и Карол, Хънт отбелязва: "Както и всяка друга връзка, те са, както казва Джим, "като гръмоотвод" един за друг. Той се сблъсква с нея отново и отново, по един или друг начин, без съзнателно да го иска. Тя пък внезапно открива, че му съчувства дълбоко." Грег Киниър играе Саймън Най - художник-гей, който се намира на кръстопът в кариерата си. Наскоро Киниър се снима в комедиите "Мили Боже" и "A Smile Like Yours", след като направи екранния си дебют, партнирайки на Харисън Форд и Джулия Ормонд в "Сабрина". Бивш водещ на тв-шоуто "В късните часове с Грег Киниър", той става известен с популярната програма на E! Entertainment Television "Talk Soup". "Това, че Саймън е гей, няма голямо значение за историята, но прави още по-непоносими отношенията му с ексцентричния му съсед. Мелвин по принцип не се разбира много с хората и фактът, че съседът му е художник, поражда първата вълна на недоволство у него. А това, че той е художник-гей, повежда неудържимо отношенията им към сблъсък." Вследствие на поредица от събития, това необичайно трио потегля заедно на пътешествие - както в буквалния, така и в преносния смисъл. "Всичко започва като странната одисея на трима души, на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си, но в края на филма откривате, че общото между тях е много повече, отколкото сте си мислели", отбелязва Киниър. В актьорския състав са и Куба Гудинг-младши, в ролята на търговския посредник на Саймън, Франк Сакс, Шърли Найт като майката на Карол, Бевърли, която разбира и подкрепя дъщеря си, и 7-годишния Джеси Джеймс като сина на Карол, Спенсър. Скийт Улрих играе Винсънт - уличен сводник, задействал веригата от събития, която накрая събира Мелвин, Карол и Саймън заедно. Гудинг наскоро спечели “Оскар” за изпълнението си в "Джери Магуайър", продуциран от Брукс. По думите на Гудинг, Франк Сакс е един вид отклонение от нормалното. "Преди да приема ролята и да започна да правя проучвания за нея, нямах представа, че изобщо няма афро-американци, търгуващи със съвременно изкуство. Франк е в много чужда среда и трябва мигновено да се приспособява към всякакви ситуации." Актрисата-ветеран Шърли Найт играе майката на Карол, Бевърли - вдовица, приела при себе си дъщеря си, която пък е самотна майка. Найт описва Бевърли като "ирландка-католичка от средната класа, която живее в Бруклин. Тя е добра майка и баба, много силна, но и обичаща шегите." С ролята на уличния сводник Винсънт, актьорът Скийт Улрих добавя още един образ към филмографията си, която включва роли във филмите "Scream" (1996, реж. Уес Крейвън), "Момчета" и "Touch" (1997, реж. Пол Шрьодер). "Много е интересно как този човек влиза в живота на Саймън без да го е искал. Той просто си виси на един уличен ъгъл, ангажират го да направи мъжки стриптийз на един купон, и изведнъж го наемат като модел", обяснява Улрих. Опитите да се опише "Колкото-толкова" с кратки и точни определения убягват както на актьорите, така и на режисьора. В центъра на историята, според Брукс, е романтична комедия. "Момчето среща момиче", обяснява режисьорът, но след това предупреждава: "Не може да се обясни по конвенционален начин за какво всъщност разказва сюжетът." Актьорският екип на Брукс твърдо вярва, че той ще им помогне да усетят важните детайли на сюжета. "Джим е блестящ режисьор", въодушевява се Хънт. "Той просто навлиза в реалността и после мисли как да изпипа детайлите." Актрисата е пълна с комплименти и за партньора си във филма. "Мисля, че Джак е истински принц. Двамата с него изглежда имаме един и същ метод на работа. Подхождаме към нея постепенно и последователно." Улрих отбелязва: "Джим ти позволява да извадиш на показ собствените си характерни черти, което е рядко за един режисьор. Забавно е да изиграеш тези шантави моменти - малките налудничави мисли и физиономии. Но той непрекъснато се опитва да извлече и нещо повече. Колкото и уморително да е за един актьор, няма по-добро от това." Гудинг добавя: "Джим е и изключителен актьор. Когато трябва да повториш една сцена сто пъти, трябва ти режисьор, който знае как да ти даде различен избор. Той е изследовател на живота, винаги мисли какво би казал някой от персонажите на друг и може да вижда през очите и на двамата във всяка ситуация." "Тук се разработват толкова много теми и толкова различни отношения, че е просто невъзможно да се опиташ да ги обобщиш по прост и ясен начин", отбелязва Киниър. "Не мога да си представя друга роля, която толкова силно бих искала да изиграя", казва Хънт. "Ако трябва да дадем на филма определение, той е романтична комедия. Но е и много други неща, както става с повечето от филмите на Джим; ето защо те са толкова изключителни." "В този филм се случват много мрачни неща, но все пак смятам, че е комедия", уточнява простичко Брукс. "Бих умрял, ако не беше реалистичен."
Copyright © 2024 Dir.bg.