"Глава в облаците" - за продукцията

В периода между двете световни войни, които разлюляват света в първата половина на 20-ти век, Европа е арена на една сложна, бляскава и противоречива смесица от артистични, социални и политически движения. Във Франция литературата, театъра и сценичните изкуства процъфтяват с появата на сюрреализма, докато в съседна Испания е разкъсвана от Гражданска война, в която за първи път се показва лицето на фашизма, който скоро ще въвлече Стария континент в кървав конфликт.

На този епичен фон се развива действието на “Глава в облаците”, написан и режисиран от Джон Дюган и с участието на Чарлийз Терон, Пенелопе Крус и Стюърт Таунсенд. Това е история за една любов, надживяла времето и разстоянията, в която двама любовници се борят с мястото си в живота и се опитват са осъществят мечтите и копнежите си. В най-добрите традиции на “Казабланка” и “Английският пациент”, филмът преплита съдбите на двама любовници със конкретни световни събития, подчертавайки значимостта на нашия избор за мястото ни в развитието на човешката история.

“Историята се получи като резултат от желанието ми да представя двете гледни точки за това как трябва да се изживее един човешки живот”, обяснява Дюган. “Този период между двете Световни войни е нещо, което съм изучавал подробно в университета. В общи линии имаме жизнения и гръмогласен дух на 20-те, като противопоставяне на ужасните събития от Първата световна война. Чисто психологически много хора са се опитвали да си затворят очите за възможността от още една смъртоносна война и това е било особено валидно за Париж, който е особено значима културна сцена.”

Историята е разказана чрез дългогодишната любов между Гилда Бесе (Чарлийз Терон) и Гай (Стюърт Таунсенд). Гилда е красива млада жена със свободен дух, която изразява себе си чрез своите фотографии, но за съжаление остава в съзнанението на хората с любовните си афери. “За външен наблюдател Гилда е нещо като хедонист”, казва Дюган. “Тя иска да открие и изследва себе си, но без да се ръководи от личната отговорност или възвишени каузи, които ръководят другите хора.”

Аферата на Гилда и Гай в Кеймбридж е кратка, но няколко години по-късно Гай пристига в Париж и открива, че тя е станала красивата звезда на Парижките артистични среди, заобиколена от почитатели, любовници и мистериозна приятелка- драматично красивата Миа (Крус), идваща от разкъсаната от гражданска война Испания. Гай бързо става новият им съквартирант и Гилда изоставя всичките си любовници, заради чувствителния и предан Гай.

Лоялността на Гилда към приятелите й е огромна, но тя не може да разбере, защо Гай и Миа са така увлечени от заобикалящите ги събития, който, както казва Джон Дюган “чувстват, че човек има възвишено призвание”.  С разгара на техния романс се увеличава и напрежението в Испания и накрая Гай и Миа решават, че трябва да напуснат Париж, за да се борят срещу настъпващия фашизъм. Разстроена, Гилда приема този факт като предателство спрямо нея и прекъсва връзката с двамата най-важни хора в живота си, отказвайки да отговаря на писмата им.

Заснемането на “Глава в облаците” означава пресъздаването на точните детайли на епохата- от тихите общежития на Кеймбридж, където Гилда и Гай се срещат за първи път; до кървавите битки в Испанската провинция. Джон Дюган и неговия екип (включително дизайнерът на продукция Джонатан Лий и дизайнерът на костюми Марио Давиньон) преглеждат огромно количество снимков и филмов архив от периода, за да уловят не само детайлите, но и настроението и духа на епохата. “Много информация извлякохме от снимки и картини от този период”, казва Дюган. “Подходихме към този филм с огромна педантичност, защото за мен той е една епична конструкция, едно огромно платно, което се надявам да пресъздаде големите въпроси за живота и смъртта и моралните дилеми, пред които са изправени героите.”

Повечето от закритите сцени и ключови Парижки забележителности са пресъздадени на снимачна площадка в Монреал, но много от сцените са заснети на реални места в Лондон и Париж. “Операторът Пол Сароси и аз бяхме разделили филма на три основни визуални моменти”, обяснява Дюган. “В Англия искахме по-изчистен и оскъден декор и този тип визия доминира първата част на филма. Когато действието се пренася в Париж там всичко е с много по-ярки цветове и силна светлина. А в последната част, която е свързана с окупацията, прибягнахме до повече сиви и кафяви тонове и приглушена светлина.”

Но основната енергия на “Глава в облаците” идва от динамичната и завладяваща работа на мултинационалния екип, начело с главната актриса. “Чарлийз е виртуоз”, ентусиазиран е Дюган. “Тя е актриса, която има невероятна издръжливост и едновременно с това невероятни инстинкти. Тя може да поддържа и най-трудното емоционално състояние сцена след сцена и винаги да бъде рязка и пронизваща. Житейският подход на Гилда е да бъде спонтанна и жизнена, но тя оставя това тлеещо чувство, че всъщност свободата й е илюзорна, а Чарлийз пресъздава това чувство брилянтно.”

Роденият в Ирландия Стюърт Таунсенд също впечатлява режисьора Дюган: “Той е образът, който ни вкарва в историята и неговото изпълнение има голямо доза благородство. Той е достатъчно убеден в себе си, за да не парадира със социалните си убеждения”. Неговото изпълнение се подчертава и от нежната и тънка игра на Пенелопе Крус като Миа: “Тя е невероятно симпатична, много нежна и топла”, казва Дюган. “Наистина съм невероятно доволен от този актьорски състав и макар и да съм развивал този проект цели 8 години не мога да си представя други актьори да изпълняват тези роли. От екрана се вижда колко им е приятно да работят заедно и какъв респект имат един към друг.

Самото осъществяване на проекта обаче е дълга и трудна битка за Дюган, продължила близо едно десетилетие.  Най-накрая той дава сценария на продуцентът Бертил Олсон, продуцирал наградения с “Оскар” “Амадеус” и култовия “Защо тъгува Гилбърт Грейп”, с чиято помощ проектът постига своята реализация.

За Дюган “Глава в облаците” не е само за това какво хората правят със своя живот, когато са изправени пред дилемата любов-война, но също и история за това как съдбата се намесва, въпреки нашите опити да предначертаем и контролираме живота си. “Това е особено очевидно при Гилда”, обяснява той. “Колкото и да се опитва да контролира пътя на живота си, дори и тя трябва да признае, че съдбата има голяма роля. Разни неща се случват, като съвпадението да попадне в стаята на Гай още в началото, или това че последва Миа в едно кафене. Всичко това носи едно чувство на предначертаност. Затова динамиката на човешкия живот винаги е била интересна, но объркваща материя за мен, защото в крайна сметка когато преценяваме един цялостен човешки живот, осъзнаваме наличието на една по-висша логика, която не сме в състояние да разберем изцяло.”