"Константин" - още за филма

Представете си, че животът на земята е изграден върху крехкия баланс между силите на доброто и злото, поддържан в продължение на столетия. Хората сами избират пътя, по който да тръгнат и така се лишават от живот в другото измерение - някои избират ада, а други – рая.

Бидейки част от божествения облог за душите на всички човеци, И Господ, И Дяволът са лишени от пряк контакт с хората, но разполагат със своите посланици. Нито демони, нито ангели, те са амбулантни търговци на човешки души. “Да предположим, че си бил или много добър, или много лош в предишния си живот. Вземат душата ти, обличат я в човешка плът и те връщат обратно, за да изпълниш мисия”, обяснява Джон Константин, човекът, който се е върнал от ада.

Тези същества се разхождат необезпокоявано в човешките си тела, изпълнявайки задачите си. “Те изглеждат точно като нас”, казва режисьорът на филма Франсис Лоурънс. “Можеш да живееш в съседство с тях, дори да си приятел или съпруг на някого от тях и никога да не го разбереш”.

Джон Константин обаче ги вижда. Още от дете той има уникалната способност, която според самия него е проклятие, да ги различава под крехкото прикритие на плътта. Той вижда истинските им лица на демони или ангели. Този непоносим товар го отвежда до самоубийство, но вместо да намери покой, Константин се отправя на двеминутно пътешествие в дълбините на ада, преди да бъде възкресен и запратен обратно в света на живите.

От този момент нататък, знаейки суровата съдба, която го очаква, той се опитва отчаяно да промени хода на събитията. Константин разбира, че познатият път на спасението е невъзможен за него и решава, че единственият начин да си спечели място в рая, е като обяви война на вселилите се в човешки тела демони. Той обаче не е типичният герой. Всичко, което прави, е с единствената цел да заслужи пребиваването си в божиите небеса, като става все по-циничен, когато усилията му водят до неуспех.

Странните обстоятелства и горчивината в образа са сред нещата, привлекли Киану Рийвс към ролята на Константин. “Това е един от най-добрите сценарии, на които съм попадал”, отбелязва той. “В него има хумор, интелигентност, жизненост и онова, което особено ме плени, беше мистерията и противоречията. Константин се опитва да победи някои неправди, но не го прави винаги по най-моралния начин. Той е антигерой, какъвто не съм срещал досега”.

Ренегатът-спасител е безспирно тормозен от вселилите се и от двете страни на барикадата. Ангелът Гавраил (Тилда Суинтън) е пазител на Божиите врати на земята, който непрестанно отказва на Константин спасението, към което той така отчаяно се стреми. В същото време емисарът на Сатаната Балтазар (Гевин Росдейл) се присмива на усилията му и му напомня, че дните му са преброени. Балтазар е научил, че Константин страда от неизлечим рак на белите дробове и се навърта около него, весело злорадствайки.

Сред малкото съюзници на Константин е верният му шофьор и кандидат-последовател Час (Шая Лабьоф). Възхищавайки се от безопасно разстояние на случващото се в света на Константин, Час компенсира липсата на опит с куп теоретични познания в областта на религията и паранормалното, като се подготвя за деня, в който Константин неизбежно ще потърси помощта му. Бившият съюзник на Константин, Миднайт (Джимон Хонсу) би бил по-полезен, ако мостовете между тях не бяха безвъзвратно изгорени. Миднайт запазва неутралност, оказвайки съдействие и на двете воюващи страни.

Призован за помощ от стария си приятел, отец Хенеси (Прут Тейлър Винс), уморен свещеник, чиято душа и тяло помнят и по-добри времена, Константин се готви за поредното си заклинание. Поредната мишена на демоните, едно малко момиче, обаче не е като другите жертви на силите на мрака. Той разбира, че злото иска да влезе физически в съвременния свят, а не само да използва чрупката на човешкото тяло, с което хилядолетният баланс ще бъде нарушен.

Обезпокоителните знаци стават все повече. По пътя към дома си, главният герой е нападнат не от вселил се демон, а от истински, който се появява на място, на което няма прова да бъде. По-късно, разтревожен от тези необясними и страшни събития, Константин се сблъсква с отчаяните въпроси на Анджела за самоубийството на сестра й Изабел. Анждела е израснала в свят, премащ самоубийството като смъртен грях и поради това тя не иска да приеме тази версия за смъртта на Изабел, независимо какво сочат обстоятелствата. Анджела се обръща към Константин, защото и до нея са достигнали слуховете за връзката му със странните събития в града, надявайки се, че той ще й помогне да открие истината.

Той обаче не гори от желание да й помогне. “Той си има собствени проблеми. Току-що са му поставили смъртоносна диагноза и е наясно, че ще отиде в ада заради живота, който е отнел. Неговият собствен живот. Точно в този момент той търси изход”, обяснява Рийвс. Когато вижда, че тя е нападната от демонично създание, решава да й помогне, защото осъзнава, че по някакъв необясним начин тя е свързана със случващото се около тях. Едно нещо той знае със сигурност – балансът е нарушен. Нещо съдбовно ще се случи.
Copyright © 2020 Dir.bg.