Дизайн, изработване и заснемане на Ада на земята

Дизайн, изработване и заснемане на Ада на земята “Адът и раят са тук, зад всяка стена, зад всеки прозорец, те са свят зад нашия. Ние сме по средата” – Джон Константин

Постигането на забележителната атмосфера и пейзажи във филма са резултат от съвместната работа на специалистите по дизайн, операторското майсторство, специалните и компютърните ефекти, като всичко се осъществява под вещото ръководство на режисьора Франсис Лоурънс.

Светът на Константин е мрачен и подтискащ. От визуална гледна точка, тук всичко е характерно за т.нар. “noir” филми – нощните градски пейзажи, дълбоките сенки, отблясъците на уличните лампи върху мокрия асфалт и виещият се на кълба дим. “Обликът на всичко това е красив, но тъжен и тревожещ”, коментира Донър.  

Лоурънс кани в екипа си известната дизайнерка на продукции Наоми Шоан, чиято работа в “Америкаснки прелести” й спечели адмирациите на зрителите и критиката. Търсейки реалистичен изглед от Лос Анжелос, “но не Малибу или Бевърли Хилс, а истинския град”, режисьорът изказва възхищението си от направеното от Шоан в “Тренировъчен ден”: “Тя наистина познава Лос Анжелос, неговите слоеве и етноси и двамата мног си допаднахме в това отношение.” Заедно с Моли Алън, която се грижи за откриването на места за снимки, кръстосват целия град, за да открият най-подходящата архитектура за филма.

Сред избраните места е Hacienda Real Nightclub, който е разположен в мазето на намиращата се в търговската част на града историческа сграда от 30-те години на 20-ти век Eastern Columbia Building. Тя притежава еклектиката и мрачната атмосфера, която е необходима за пресъздаването на нощния бар на Миднайт, с характерния му пурпурен интериор, месингови орнаменти и гравирано дърво. Пазарът на 5-та улица се превръща в магазина за алкохол, в който е последният сблъсък между Балтазар и отец Хенеси; мемориалът Angeles Abbey в Комптън пък е използван за офис на Миднайт, в който той съхранява реликвите си. Той е построен през 1923 г. и се отличава с много метални и варовикови орнаменти, като екипът на Шоан прибавя статуи, гоблени, различни произведения на изкуството, антични оръжия и всякакви други предмети, които са част от колекцията на Миднайт.

Жилището на Константин, необичайно дълго и тясно, е пресъздадено в сграда, която режисьорът познава отпреди - Giant Penny Building на Бродуей в центъра на града. В нея са разрушени няколко стени, за да се получи голямо пространство с редица прозорци. Шоан добавя метални капаци на тези прозорци и бутилки със светена вода по стените, която Константин използва за защита.

Дизайнерката работи в съответствие с идеята на режисьора, че адът и раят съществуват като паралелни измерения в същото пространство, в което се намира и нашия свят и че всяко място има свой адски или райски еквивалент. “С Франсис постигнахме съгласие, че адската версия на Лос Анжелос може да бъде представена най-добре посредством участък от ужасната градска магистрала.”

Когато Константин се опитва да убеди Анджела в съществуването в отвъдното на сестра й Изабел, се налага да посети ада, за да я открие, тръгвайки от апартамента на Анджела. В момента, когато преминава в другото измерение, той се озовава в безумна версия на стаята на Анджела и оттам излиза на улицата, където вилнее прашна виелица, горят пожари и всичко е в пълен хаос. “Не можеш да не си представиш ада, гледайки Константин, който върви към центъра на града по разпадащата се 101-ва магистрала”, казва Лоурънс и неможейки да устои на шегата, добавя: “Всъщност, жителите на града и сега смятат, че 101-ва магистрала е самият ад на земята.”

Изградената с небивала прецизност отсечка от пътя е в почти реални размери, но лентите са стеснени и са намалени на три. “Оградите, лампите и маркировката – всичко е направено по реално съществуващите строителни стандарти”, казва Шоан. “Повърхността е изработена от истински бетон върху дървено конструкция.”  

Сред най-впечатляващите детайли са приблизително 40-те превозни средства, намиращи се в различни стадии на разрушение. Както Шоан обяснява, “Купихме ги от колекционери на стари коли, тъй като ни трябваха точно определени модели заради формите им. След това бяха допълнително оформени с пяна, за да изглеждат мутантски. Използвахме пяна и за да пресъздадем формите на разтопен метал върху тях. Накрая цялата сценична плащадка беше боядисана в кафяво и допълнително състарена, за да придобие вида на развалина, обладана от упадък и демоничност.”

Използвайки създаденото от Шоан за отправна точка, отговорникът за специалните ефекти Майкъл Финк подсилва атмосферата, създадена от декорите с помощта на компютъра. Финк описва търсения от него ефект по следния начин: “Искахме да сътворим една изключително враждебна околна среда, нещо което да прилича на света след ядрен взрив.” Сред заглавията, които носят отпечатъка на Финк като специалист в областта, могат да бъдат посочени “Батман се завръща”, за работата си по който е номиниран за Оскар, “X-men” и “Х 2”.  

Носителят на Оскар, операторът Филип Русело, работи в тясно сътрудничество с Финк, Шоан и, разбира се, с Франсис Лоурънс. 30-годишната му карирера в неговата родина Франция, а в последствие и в САЩ, включва филми като “Интервю с вампир” и наскоро “Голяма риба” на Тим Бъртън. Основен приоритет на Русело е непрестанното търсене на нови предизвикателства. “Винаги търся нещо различно и когато на хоризонта се зазаде нещо, което не съм правил до този момент, мотивацията е огромна”, споделя той.

Базирайки много от композициите и стилистичните решения на комикса, Русело обяснява, че е включил “множество широки ъгли, както и характерните за анимационните поредици нетрадиционни гледни точки, които бяха много важни за мен. По отношение на светлината, използвахме много контрастни цветове, като на моменти наблягахме на наситено зеленото или оранжевото.” В същото време операторът се стреми да избегне механичното копиране на комикса, предпочитайки подсъзнателните внушения и избягвайки клишетата за ада и рая като мрак и светлина.

Като цяло Русело предпочита естествената светлина, воден от желанието да я запази органична и семпла, както иска Лоурънс. Семпла обаче не означава малко. Общо 60 лампи са използвани наведнъж в сцената с посещението на Константин в ада, като свободното им люлеене е постигнато с помощта на 7 огромни индустриални вентилатора.

Най-сериозното изпитание за кинематографа е сцената в банята, в която Рейчъл Уайз, в ролята на Анджела, е потопена във ваната и държана под водата от Константин, за да може да премине в паралелния свят. “Искахме да покажем гледана й точка, докато е във водата, в момента, в който си отваря очите. Във ваната обаче нямаше достатъчно място и затова снимахме с помощта на огледало”, обяснява той.
Copyright © 2020 Dir.bg.