Кучешката история в "Колкото толкова"

Катализатор за много от драматичните развои е любимото домашно животинче на Саймън - едно куче на име Върдел. "Поиграх си с идеята да нарека филма “Кучешка история", казва Джеймс Брукс. "Това донякъде разрешава всичко, да видим историята през очите на кучето. Върдел всъщност е четвъртият главен герой на филма."

Сценарият определя Върдел като брюкселски грифон - рядка европейска порода, която може да бъде описана най-добре като напомняща животинката "Гизмо" от филма "Гремлини". Дресьорът на животните Гари Джиро и асистентите му Роджър Шумахер и Рей Бийл преброждат Съединените Щати и Европа в търсене на изпълнител за ролята на Върдел. Накрая намират шест кучета, които смятат, че могат да бъдат обучени да изпълнят изискванията на сюжета.

Шумахер обяснява:
"Трябваше да намерим възрастни кучета, а това беше трудно. Имахме няколко, които дойдоха от Англия и докато ги получавахме, трябваше да определим кои от тях ще могат да изиграят ролята."
"Никой досега не беше работил с тази порода", обяснява Брукс. "Но тъй като се налагаше, нашите дресьори започнаха да ги обучават за първи път. Те го възприеха много добре - породата е изключителна - много интелигентна и поддаваща се на дресировка."

"Започнах с Таймър в края на април 1996. След две седмици имахме шест кучета: Таймър, Спраут, Деби, Били, Парфе и Джил. Джил, която идваше от Тексас, бе последното куче" - продължава Шумахер. "Когато се появи, тя веднага изпъкна - имаше "чар". Не исках да я показвам на Джим веднага, защото не знаех как ще се справи."
Брукс заявява възторжено: "Като вземем предвид породата, Джил определено е звездата. Тя е по-красива, по-бърза и по-умна от повечето кучета от породата й."

Под ръководството на Джиро и с приноса на Брукс, Шумахер и Бийл започват напрегната 15-седмична тренировъчна програма с кучето, работейки 6 дена в седмицата.
"Джим искаше да направим от кучето истински персонаж и трябваше да се постараем то да изглежда, сякаш е било дресирано в продължение на две години. Наскоро завърших "101 далматинци", но този филм бе много по-труден. Наистина се стремяхме да достигнем върха."

Резултатите, шегува се Грег Киниър, били за сметка на актьорите-хора.
"Никой от нас няма да излезе читав от този филм, защото Джил направо ни удари в земята. Джак, Хелън и аз говорихме много по този въпрос."
"Докарваха Таймър, когато с часове трябваше да се повтаря едно и също нещо, но когато се стигаше до близък план, махваха Таймър и донасяха Джил върху голяма, пухкава възглавница", казва Киниър. "Тя скрива топката на всички в сцените, в които участва. Има дълги мигли и големи очи и когато се появи на снимачната площадка, всички възкликват "Ооо!". И след това включват камерата за важния кадър."