Почит към един смел човек

През януари 2003, Тери Джордж пътува за Руанда, където ще се запознае със страната и ще проучи в детайли разигралите се там събития. “Търсех много отговори”, казва Джордж. “Защо е този геноцид? Защо близо милион хора бяха убити за 100 дни, което прави тази трагедия най-бързото избиване на невинни хора в модерната история? Исках също да чуя и разказа на самите хора от Руанда”. Тери Джордж е придружен в своето пътуване от Пол Русесабагина, за който това е първото завръщане в Руанда, от времето на трагичните събития разиграли се там.

По време на пътуването си те обиколили много места и се срещнали с много от хората, подслонени от Пол в хотел”Мил Колин”. “Беше огромна привилегия да посетя Руанда заедно с Пол, да добия впечатление за любовта и уважението, което хората изпитват към него”, казва Джордж. “Когато влязохме в ‘Мил Колин’, срещнахме много от оцелелите, които Пол е подслонил. В очите им се четеше истинска радост.”

Макар че много от преживяванията на Джордж в Руанда са били положителни, нищо не може да се сравни с усещането, което изпитал, когато посетили едно от местата, на които са се разиграли зверските кланета. “Посетихме бивш технически колеж в Южна Руанда. Минах през няколко стая с мумифицирани скелети на над 40 000 души, които са били убити там за 4 дни през Април 1994 година. Докато слушах разказите на единствения оцелял осъзнах, че заснемането на този филм е най-важното нещо в моя живот.”

При посещението си в Руанда Джордж успява да се запознае с невероятната природна красота на тази страна. Също така той успява да проучи политиката на екстремисткото правителство на Хуту и как тяхната радиостанция RTML насаждала омраза и ненавист към хората Тутси, как възползвайки се от предразсъдъци и страх са успели да убедят обикновените хора, че те трябва да убият своите съседи, за да запазят живота си. “Ако трябва да посоча едно нещо, като основен фактор за това масово разпалване на ненавист и омраза, това ще е тази радиостанция. Затова тя е й важен герой в нашия филм. Хората трябва да разберат силата на пропагандата й невероятно вредните ефекти, който тя причинява.”

При адаптирането на историята за големия екран за Джордж и Пиърсън е много важно филмът да не бъде документален, а по-скоро една лична история, която да даде възможност на зрителя да се почувства реален наблюдател чрез фактите и събитията от живота на Пол по това време. “За мен е важно да разкажа историята през очите на един образ, чрез неговото развитие и неговата сила.”, казва Джордж.

В по-голямата си част “Хотел Руанда” е дълбоко лична история, уникално съсредоточена във една сграда (хотела), хората в нея и взаимоотношенията между тях. Създателите на филма съзнателно са избегнали самоцелното фокусиране върху жестокостта на събитията “Когато камерата излиза извън стените на хотел, по улиците на Кигали, се опитахме да създадем една сюреалистична, но все пак достоверна атмосфера. Целта ни беше не да шокираме зрителя с кървави сцени, а да покажем психологическия ужас на геноцида, без задължително да го показваме в пълната му жестокост.