Да се потопиш в характера

Страстта с която Тери Джордж говори за проекта е първото, което впечатлява Дон Чийдъл и го привлича към проекта. “Тери беше невероятно запален по създаването на ‘Хотел Руанда’. Той искаше да разкаже нещо, което според него светът трябваше да узнае. Той искаше да извади на светло нещо срамно, което е било премълчавано досега и аз исках да съм част от този процес.”

“Тери е живял с идеята за този филм толкова време и връзката му с тази история е невероятна. Основната му грижа през цялото време беше да успеем да предадем историята с полагащата й се грижа и внимание. Наричах го ‘безстрашния водач’, защото не се страхуваше да задълбочи нещата до степен на емоционалност, на която рядко съм ставал свидетел.  Освен това е невероятен сценарист- когато се налагаше да променим нещо в сценария, двамата сядахме и се опитвахме да си представим как дори най-малката промяна би се отразила на вече заснетия материал или на сцените, които тепърва предстояха. Все едно редяхме един жив пъзел.”

След като прочита сценария, посветен на живота на Пол Русесабагина,Чийдъл разбира, че това е ролята, която иска да изиграе на всяка цена. “Пол е запазил вярата си, присъствие на духа и съобразителността си, с които е успял да организира спасяването на всички хора в Мил Колин. Всичко започва от желанието му да предпази семейството си, но после прераства в искрената му загриженост за останалите хора.”

Докато правел проучванията си,Чийдъл останал изумен от някои от статиите, на които попадна. “Отчитайки характера на събитията повечето статии бяха много мрачни и с чувство на обреченост, но имаше и много истории за надежда и противопоставяне на ужасните събития. Това ме накара да се замисля, какво бих направил в подобна ситуация, бих ли издържал и немислимото, за да оцелея? Наистина е невероятно като се замислиш какво са видели и преживели тези хора!”

Макар филма да е базиран на конкретен исторически случай, Чийдъл се фокусира върху желанието си да остане верен на сценария и грижата и идеята залегнали в него. “Нашата цел беше да разкажем историята по възможно най-въздействащия и завладяващ начин. Това беше предопределено от самият й характер, една трагедия, в която най-трагичното е, че тя би могла да бъде избегната, ако светът се беше намесил.”

“Когато за първи път прочетох сценария бях напълно завладяна”, казва Софи Оконедо, която играе ролята на Татяна Русесабагина. “В него се разказва много за силата на човешкия дух, за живота в травмиращи ситуации, за силата на любовта. Връзката между Пол и Татяна е много силна и те се борят с цената на всичко да запазят семейството си от нарастващия ужас, който обзема Руанда.

В началото на филма, като че ли животът на Татяна и Пол е идеален. Тя е бивша медицинска сестра, но в последствие се е посветила изцяло на семейството си, а Пол преуспява в кариерата си. “Татяна се гордее изключително много с Пол, който е много уважаван в позицията си на мениджър на хотел. Той е като един стълб в тяхното мини-общество, хората го уважават и идват за съвет и помощ при него. После с настъпването на трагичните събития на геноцида, Татяна е принудена да изрови неподозирани и за нея самата сили, смелост и издръжливост. Тя е една жена, която и сама не подозира предела на своята смелост. Но под силата на обстоятелствата, тя успява да изненада и себе си.”  

Огромно предизвикателство пред Оконедо, докато се подготвяла за ролята, била задачата да разбере как обикновените хора се справят със спомена за геноцида. “Изчетох много неща, почти всичко, което успях да намеря за Руанда. И колкото повече суха статистика научавах за геноцида, толкова по-голяма беше нуждата ми да усетя тези неща през образа на някоя обикновена жена от Руанда. Затова, когато се запознах с Татяна, не я разпитвах за конкретни сцени или събития, а просто исках да я почувствам!”

За Хоакин Финикс самото участие в този проект е привилегия. “Тези събития са болезнена част от историята на Руанда, една история, която трябва да бъде разказана. За огромно съжаление много хора, включително и аз, не сме обърнали никакво внимание на разиграващата се трагедия и въобще не сме били наясно с цялата тежест на ситуацията.”

В подготовката си за ролята на Джак, Финикс се среща с много журналисти, които действително са отразявали събитията в Руанда. “Срещнах се с 3-ма различни души, който като журналисти са отразявали събитията и тяхната помощ беше неоценима. Това бяха хора, отразявали над 30 военни конфликти в цял свят, но бяха единодушни, че не са преживявали нищо подобно на ужаса в Руанда.

Но макар да изпитва невероятно уважение към тези хора останали в сърцето на конфликта, Финикс е категоричен, че подобна работа не е по силите и желанието на всеки. “Наистина не знам как са се справили с тази задача. Мисли че всеки един от тях е белязан от това което е видял. Единият от операторите сподели, че това което е видял не може да бъде забравено никога.”

По отношение на Тери Джордж Финикс е категоричен, че няма по-подходящ човек от него за създаването на този филм. “Той е феноменален сценарист. Една от най-силните му страни е способността му да разглежда толкова много детайли от една история, но всичките са подчинени на разказа и са обвързани по невероятен начин. Много рядко се среща сценарист, който да се придържа толкова към истинността на характерите и събитията, но без да губи емоционалността си, защото при него писането идва от сърцето.”

Именно възможността да работи с Тери Джордж е факторът, който привлича Ник Нолти към “Хотел Руанда”. “Тери намери уникален начин да разкаже тази история чрез Пол и неговото семейство. Моят герой е събирателен образ на няколко Канадски офицери, които са ръководили миротворческите части на ООН. Той бързо научава, че ръцете му са вързани от най-различни бюрократи в ООН и по целия свят. В същото време той се опитва да разпространи вестите за случващото се в Руанда, защото е видно,че светът нехае за тези ужасни събития.”

Подготовката на Нолти за ролята го отвежда в университета “Принстън”, където има невероятни документални архиви на различни телевизии, отразяващи геноцидав Руанда. “Бях потресен и развълнуван от един запис на канадския генерал Делер, който за да илюстрира жестокостта, с която са избивани хората използва мачете и един пъпеш.”