Кратка история на Рунда

Руанда има дълга и сложна история, но като повечето Африкански страни, тя е слабо отразена и изследвана. Самото име “Руанда” не е било твърдо фиксирано преди 1800г. Дотогава територията се разглежда като конгломерат на две етнически групи- Хуту и Тутси.

Тутси са богати земевладелци и животновъди, които се заселват на територията на днешна Руанда през 14 и 15 век. Хуту вече са населявали тези територии и те са били мнозинство в сравнение с новопристигналите Тутси. Постепенно обаче Тутси успяват да подчинят Хуту в система на практическо феодално владение. Това етническо деление съществува не без липса на размирици в продължение на няколко столетия.

През 1894г. в Руанда пристигат първите западни колонизатори и до 1899г. без съпротива от страна на местното население Руанда става Германски протекторат в рамките на Германска Източна Африка. През Първата световна война, белгийската армия, базирана в съседен Заир (сегашно Конго) завладява Руанда. След войната белгийското владичество над Руанда е консолидирано от ОН под понятието “Руанда-Урунди”, включващо териториите на днешни Руанда и Бурунди.

В управлението на тази територия Белгия използва съществуващата монархия на Тутси за контрол над населението, като по този начин засилват пропастта междъ двете племена. Фаворизирането на Тутси от страна на Белгия засилва етническото напрежение, което избухва след Втората световна война. През 1950г. Белгия се опитва да проведе реформи за коригиране на проблема, но анти-реформаторските сили на Тутси се противопоставят. Тогава Белгия обръща груб на досегашните си съюзници и подпомага бунт на Хуту през 1959г, с което Тутси са свалени от власт. Проведени са избори, които водят до независимостта на Руанда и мажоритарно управление на Хуту през 1962г.

През 1973г генерал Жувенал Хабиаримана от Хуту прави военен преврат и управлява страната в диктатура до 1990, когато под натиска на ООН започва реформирането на страната. По същото време група изгнаници Тутси създавар Патриотичния Фронт на Руанда и нахлуват в страната от Уганда, стартирайки гражданска война. През 1994 година са проведени мирни преговори, които обещават началото на демократични реформи.

На връщане от мирните преговори генерал Хабиаримана и президентът на Бурунди за убити от хора от собствените им партии, които обвиняват за случилото се представителите на Тутси. Същата вече е осъществено и предварително избиване на висши ръководители на Тутси и на умерено настроени Хути, които търсят мирни начини за разрешаване на конфликта. В течение на следващите 3 дни всеки Тутси или симпатизиращ им Хуту в системата на управлението на страната са избити. Насилието не спира дотук. Организирани части на милицията на Хуту, известна като Interahamwe, кръстосва страната и така избиването продължава във всяко кътче на Руанда.

“Червеният кръст” сигнализира за хилядите зверски убийства, предимно с мачете, но това не пречи на ООН да намали мироопазващите си части от 2500 на 270 войници. Патриотичният Фронт на Руанда отново настъпва от Уганда и с тяхната победа над Хуту се слага край на кръвопролитията през юли 1994. По голямата част от екстремистите Хуту избягват в Заир.

По време на няколко месечния геноцид в Руанда близо 1 милион души са убити и над 3 милиона търсят убежище в други страна, създавайки по този начин най-голямата хуманитарна криза в историята на човечеството. Чак тогава идва и намесата на Западния свят, провеждайки на-мащабната в историята хуманитарна акция, която приключва две години по късно през март 1996. Почти всички бежанци се завръщат в Руанда до 1997 година.

След края на геноцида е създадено Обединено правителство и през 2000 Пол Кагаме, бивш лидер на Патриотичния Фронт на Руанда е назначен за временен президент и по-късно е преизбран на първите стандартни избори в страната през 2003 година.  ООН създава Международен Криминален Трибунал за Руанда, който съди високопоставени Хуту за престъпления срещу човечеството. А местното оуправление санкционира около 80 000 души замесени в геноцида.

До 2003 реформите в Руанда забраняват всякакво етническо разграничаване и изваждат от употреба термините Хуту и Тутси. Макар и бавно Руанда е по пътя на възстановяване.