“Работи все едно ще живееш 100 години, моли се все едно ще умреш утре” - Бен Франклин

Още от самото начало Гейбъл успява да създаде невероятна атмосфера на сътрудничество на снимачната площадка. “Работата с актьори е може би най-големият ми стимул да стана режисьор”, казва тя. “И понеже бях едновременно режисьор и сценарист на проекта бях в състояние да отговоря на всички въпроси, които актьорите имаха.” Скоро тя открива, че с Траволта имат много сходни визии за характера на Боби Лонг. А що се отнася до това да режисира Скарлет Йохансон Гейбъл определя изживяването като “истинска радост” и добавя: “тя може да изиграе една сцена по 5 различни начини и всеки от тях е перфектна версия на това, което търсех като режисьор.”

В работата с оператора Елиът Дейвис, Гейбъл търси да създаде един “хипер-реална” визия за филма. “Исках да пресъздадем до максимум визията на Ню Орлиънс, който и без това е един от най-цветните и живи градове в САЩ. Исках той да изглежда така както го вижда Боби Лонг, което ще рече една идея по-красив отколкото е всъщност, почти на границата с приказното.”

За Гейбъл снимането на автентични места, за сметка на снимачни площадки е от съществено значение за пресъздаването на чувствената атмосфера на филма. “Просто няма начин това чувство да се пресъздаде с декори. Особено къщата-тя е толкова важна за филма.”

Траволта също настоява за заснемането на филма на реалните места от неговото повествование. “Историята просто няма как да се заснеме на друго място, Ню Орлиънс е важен герой в самия филм”. И добавя: “ има нещо в американския юг- смесица от надежда и трагедия. Това е място където е имало много погроми над човешкия дух, но в крайна сметка той винаги оцелява.”

Знаейки до каква степен жегата е съществен фактор за живота в Ню Орлиънс, Гейбъл иска да наблегне на “тази тежка атмосфера” във филма. Самият филм е заснет през най-горещите месеци в годината и къщата, в която са заснети преобладаващо количество от сцените, не е била снабдена с климатик или вентилатор. Както казва тя: “Беше нечовешки горещо и влажно, с две думи-доста неприятно, но актьорите трябваше да усетят тази жега и клаустрофобия”

Жегата беше невероятна”, оплаква се със смях Махт. “Целият процес беше доста неприятен, но всички усещахме, че това е най-добрият начин да се потопим в света на нашите герои.” Траволта добавя: “Имах чувството, че въздухът, в който се движехме беше като живо същество. Беше невероятно изживяване, играеш сцени, в които жегата беше като твой екранен партньор.”

И въпреки всичките тези неудобства снимачният процес се оказва едно уникално изживяване за всичко участващи. “Невероятно съм щастлива, че се събрахме толкова отдаден екип”, казва Йохансон. “Наистина имахме късмет, като актьор, това беше невероятен опит за мен.”

“Имаше около десетина сцени, които докато снимахме, имах чувството, че се случват наистина”, казва Траволта. “Все едно те оживяват и ти ставаш наистина част от тях. Това ми се е случвало и в някой други филми, но никога толкова често, колкото в този.”

И макар че “Любовна песен за Боби Лонг”  е словесен филм, Гейбъл осъзнава и важната роля на музиката в него. “Музиката е много важна за него, защото тя е много важна за Ню Орлиънс, тя е навсякъде в този град.” Докато подготвя саундтрака на филма Гейбъл се съсредоточава върху подбор на музиката, който не винаги е първата музикална асоциация за този град- рок, блус и соул. Освен песните записани от Траволта в него е включена и музика на роденият в Ню Орлиънс приятел на Гейбъл, Грейсън Капс. Негова е й песента “My Heart Is A Lonely Hunter”, която има и важна роля в сюжета на филма.

Освен това Гейбъл работи и с композитора Марсън Ларсън, за създаването на останалата част от музикалния фон, наблягайки на звуци от китара, цигулка и пиано. Смисловата натовареност на тези инструментали е да подчертае невидимото присъствие на Лорейн, майката на Пърси, която макар и да не се появява на екран “продължава да влияе емоционално на хората, който са били част от нейния живот.”

Създаден от емоционално въздействащ сценарий и с невероятно многопластови и интелигентни актьорски изпълнения, на фона на красив дизайн “Любовна песен за Боби Лонг” е чувствен и емоционален филм, който няма да остави зрителите безразлични. “За всеки един разказвач, а режисьорите сме именно това, единствената надежда е, че вдъхновим или трогнем някой”, казва Шейни Гейбъл. “И ако успееш да докоснеш сърцето на зрителя, докато гледа твоя филм, значи наистина си успял.”

За Траволта “Любовна песен за Боби Лонг” е филм, който оставя широк спектър от въздействие върху хората, които са го гледали. “Това е филм за изкуплението, прошката и надеждата. Филм за възможността да поправиш грешките си и да насочиш живота си в правилната посока преди да е станало твърде късно. Това е филм за поезия и литература, но преди всичко за онова, което Боби Лонг казва: “Никога няма да престанем да се учим и да изследваме. Но накрая на цялото наше пътуване, ще пристигнем там, откъдето сме тръгнали и ще познаем това място за първи път.”