Кратка справка за българските трудови лагери

Въпреки че ужасяващите трудови лагери се асоциират най-вече с Русия и Съветския съюз по времето на Сталин, множество такива “институции за поправяне” на политически затворници са създадени в комунистическите държави, като е използван съветския модел. Истината за тях и до днес е скрита от обществото.

През 1952 г. Международната лига по правата на човека открива, че в Източна и Централна Европа съществуват над 400 такива лагери. В България през 1945 г. започва кампания за премахване на всякаква дисидентска дейност, която продължава няколко десетилетия.

През този период десетки хиляди българи са отделени от семействата им и са заточени в трудовите лагери в Белене, Ловеч, Скравена и други. Съпрузи, родители и деца са брутално разделени, понякога без каквото и да е предупреждение.

Обвинявани в неизвършени престъпления и осъждани в бутафорни процеси, лагерниците често са затваряни за неопределен период от време, без да знаят дали някога отново ще видят онези, които обичат.

Условията в тези институции са невероятно тежки, трудът е непосилен, липсва нормална храна и облекло, а постоянният страх от наказание и дори смърт за най-малкото провинение е огромен. Съдбата на онези, които умират там, остава неизвестна и до днес, а бягствата са малко, макар и мнозина да са мечтали за това.

Едва напоследък бяха разкрити исторически факти, свързани с тези лагери. Истината за случилото се в тях излезе наяве е се превърна в урок за онова, което не бива да се случва никога вече.