Снимачният период - "Колкото толкова"

Снимките започват на 24 септември 1996 г. за две седмици в Ню Йорк. Екипът снима външни сцени в квартала Гринуич Вилидж, където живеят Мелвин и Саймън, и в Проспект Парк в Бруклин, където Карол живее със сина си и майка си в скромен апартамент. Сценографът Бил Бржески обяснява как са подбрали снимачните площадки из Ню Йорк. "Кварталът, в който живее Мелвин, всъщност бе определен от вкусовете на Саймън. Хареса ни кварталът Ъпър Уест Сайд, но бе малко вероятно един художник да живее там. След много разходки открих една жилищна сграда на 12-та улица, между 5-то и 6-то авеню." След това открихме квартала на Карол в Проспект Парк, Бруклин. Трябваше ни пекарна и намерихме една, в която просто се влюбихме. После завихме зад ъгъла и открихме чудесна редица от жилища, които направихме малко по-неугледни, за да приличат на работнически квартал, в който живеят предимно семейства." Бржески, който неотдавна бе сценограф на "Матилда", е работил и преди с Брукс в "I'll Do Anything" (1994). След като се премества в Лос Анжелис, екипът използва централната му част за заснемането на още някои външни сцени. Под ръководството на Бржески един западнал хотел на ъгъла на 4-та улица и "Мейн" е преобразуван в шикозното кафе "24 часа", където работи Карол. "Кафето е нещо като неутрална зона и не искахме публиката да окайва Карол, че работи там", отбелязва Бржески. Най-голямото предизвикателство на Бржески бил дизайнът на снимачната площадка, представляваща жилищната сграда на Саймън и Мелвин, издигната в студиото на “Sony Pictures”. "Това е филм за двама напълно различни хора, които живеят в една и съща сграда. Основната снимачна площадка в целия филм е апартаментът на Саймън - около 75% от историята се развива там." "Опитахме се да създадем два апартамента, които да са достатъчно различни, но изглеждат така, сякаш могат да бъдат в един и същи свят. Външният им вид определяше характерът на собствениците. Този на Саймън бе по-модерен, типичен за Ню Йорк. Като вдъхновение мислехме за модния дизайнер Айзък Мизрахи и нюйоркския художник Рос Блекнър." Декораторът Клей Грифит описва декора като "поглед от 90-те години към класическия стил на 50-те." Грифит, чиито скорошни изяви включват филмите "Джери Магуайър" и "Седем", събира различни "ретро-индустриални" късчета, за да създаде разнородния, но изтъкан от добър вкус дизайн на апартамента на Саймън. Изложени на подходящи места в апартамента са оригиналните творби, създадени специално за филма от нюйоркския художник Били Съливан. Творбите на Съливан, които са част от колекцията по модерно изкуство в Нюйоркския музей по изкуствата "Метрополитън" и Музея по изкуствата в Ню Орлиънс, са били излагани в редица галерии, между които галерия "Фишбах" в Ню Йорк и "Allez les Filles" в Кълъмбъс, Охайо, както и много други. Точно както пъстроцветната живопис на Съливан определя тона на вътрешния дизайн на Саймън, видът на апартамента на Мелвин се определя от психически разстроената му личност. Бржески обяснява: "Единият от тях живее в отворения свят, а другия не. Художникът се забавлява с пъстри цветове и т.н., а апартаментът на Мелвин е много едноцветен и приглушен." "Подходихме към обзавеждането му с идеята, че това е един странен свят, който никой не посещава. Има малки островчета на активност - свири на пиано тук, гледа телевизия там - доста от тези особености ни подсказа Джим." Благодарение на успешната си кариера като автор на любовни романи, Мелвин е доста богат и апартаментът му отразява изтънчен, макар и странен вкус. Декораторът Грифит изпълва апартамента му с мебели в стил "ар деко", слагайки по стените няколко картини, заети от личната колекция на самия Никълсън. Особеностите на Мелвин личат и в гардероба му, както отбелязва дизайнерката на костюмите Мофи Магинис. Магинис, която преди е работила с Брукс върху "Телевизионни новини", обяснява: "Решихме, че той е човек с разнородни предпочитания, но с чувство за вкус. Джим и аз прелистихме доста книги за различни писатели, за да видим дали някой ще ни свърши работа. Тогава Джак се включи в проекта и започнахме да говорим за "по-градски" външен вид. Спряхме се на спортни ризи от 40-те за него, с много джобове, в които да носи пластмасовите си прибори, ръкавици и кой знае още какво, за да се предпази от външния свят. Когато за първи път погледнахме списъка, мислехме, че ще имаме 21 смени на гардероба. Тогава аз седнах и го обмислих: всеки път, когато излиза и влиза, той си мие ръцете сякаш е заразен - затова непрекъснато си сменя дрехите. В края на филма се оказа, че имаме около 48 смени на облеклото. Може да изглежда малко странно колко пъти си сменя дрехите. Това просто е част от психическото му разстройство."