"Баща-мечта" - за продукцията

“Баща-мечта” е разказ за обикновен човек, в чийто живот съвсем неочаквано навлиза едно дете - окупирайки го напълно”, казва продуцентът Сид Гейнис. “Сони се оказва изправен пред задачата да приеме факта, че има дете, което се е превърнало в част от битието му. Трябва да опита от забавната част, от объркването, от страховете, от удоволствието от създаването на тип връзка, непозната му до момента - между баща и син.” Гейнис е този, който първи се натъква на оригиналния сценарий на “Баща-мечта”. Творбата принадлежи на Стийв Франкс - млад сценарист от Лос Анжелис. Гейнис, който е баща на четири деца, смята че универсалната връзка между родители и деца е добра предпоставка за сюжет. Това е и една от основните причини този проект толкова много да му дападне, че да пожелае да го превърне в дебютен филм за своята нова продуцентска компания. Едва ли има по-добър избор от Адъм Сандлър за разказ като този, когато наблюдаваме някого, който е свикнал да живее съвсем сам, изправен пред предизвикателството да бъде родител. Съвместно с дългогодишния си партньор Тим Хърлихи, с когото заедно пишат сценариите за филмите “Момче за всичко”, “Сватбата на певеца” и “Били Медисън”, Сандлър създава пълнокръвна история. В “Баща-мечта” обилно са напластени слоеве от настроения и сюжети, създаващи богата галерия от живописни, но близки да действителността персонажи. Така се получава изключително оригинален разказ за един ерген, в чийто живот внезапно се появява дете. Връзката между Сони и Джулиън е динамична и уникална, гарнирана с превъзходно чувство за хумор. Пристъпвайки към работа по сценария, Хърлихи и Сандлър изхождат от ситуации, познати им от реалния живот: “Много голяма част от сюжета е вдъхновена от ситуации в собствените ни семейства”, казва Сандлър. “Начинът, по който Сони Куфакс се отнася с детето - това е начинът, по който моят баща се отнасяше с мен. Ето един пример - Джулиън има играчка, наречена Стийв, която много прилича на куклата Дан, която Сандлър много е обичал в детството си. “Бях изгубил куклата си Дан”, разказва Сандлър, “тогава татко се преоблече като бащата на куклата Дан и почука на входната врата. Каза ми, че куклата е с него сега. Благодари ми, че съм се грижил за нея докато порасне. Татко правеше всичко само и само да се почувствувам по-добре. Въведохме подобни ситуации и в сюжетната линия на филма. Сони си е изградил нетипичен стил на живот. Създава си своя уникална философия за отглеждането на деца. Тайната за тези особености се крие в собственото му детство и взаимотношенията с баща му - адвокат, който никога не се занимава с глупости, с много високи изисквания към своя син.” Продуцентът Джак Джарапуто, който е продуцент и на хитовете на Сандлър “Момче за всичко” и “Сватбата на певеца”, веднага усеща, че сценарият предлага големи възможности да се вникне в света на родителството - особено при положение, че Сони сравнява начина, по който баща му се е отнасял с него като дете със собственото си отношение към Джулиън. “На практика Сони знае какво родителите му не са вършили както трябва и се опитва да направи точно обратното”, казва Джарапуто. Сандлър допълва: “Във филма Сони живее с усещането, че е имало нещо пресилено във взаимотношенията с баща му. Онова, което усеща, може да се дефинира така: “Ще направя точно обратното на онова, което би направил баща ми и тогава моето дете ще се чувства чудесно.” За разлика от вечните подрастващи, които са главни действащи лица в “Били Медисън” и “Момче за всичко”, Сандлър създава един по-зрял персонаж в лицето на главният герой на “Баща-мечта”. Сандлър обаче категорично отхвърля внушението за един “напълно зрял” Адъм Сандлър. “Предполагам, че е пораснал, защото вече съм на 32 години, но това все пак е следващият ми филм. Аз съм актьор и тук изпълнявам различна роля.” Джарапуто бърза да поясни, че Сони не е неудачник, който безцелно се лута, а интелигентен човек, който независимо, че има на своя страна всички предпоставки да постигне успех, прави съзнателен избор да не поема никакви отговорности и отказва да се съобразява със света около себе си. Осиновяването на едно дете променя целият му свят за един миг. Сандлър смята, че героят му Сони неусетно се поддава на родителските си инстинкти, тъй като той е човек, който не мисли за нещата предварително. Когато някой му каже да не прави нещо, той го прави автоматично. От самото начало той усеща нещо към това дете, независимо, че познанството им трае не повече от ден.” Мисля, че човека просто не желае да работи. Той отказва да се впусне в търсене на нова работа. Тогава осиновява едно дете -това е неговият начин да покаже на света, че иска да се промени към по-добро.” След като Сандлър е привлечен в екипа, продуцентите започват да търсят подходящ режисьор, който би усетил баланса между комичната страна на сценария и онези моменти, които са близки до реалния живот, като с това превърне филма в романтична комедия. От особена важност се оказва факта, че е нужен режисьор, който би имал търпението да работи с актьор-дете. Денис Дюган е режисьор, който вече си е изградил реноме. Той вече е работил с актьори-деца. Дюган е работил съвместно със Сандлър, режесирайки “Happy Gilmore” (1996), след което с нетърпение очаква нова възможност за съвместен проект. Той споделя: “Харесва ми да работим заедно. Онова, което правим, е по-различно от обикновения процес по заснемането на един филм. Създава се атмосфера на колегиалност. Бих работил със Сандлър дори при положение, че се обади и ми каже: “Имам идея да направим филм по телефонния указател.” “Като режисьор е просто чудесен”, казва Сандлър за Дюган. “Ние се опитваме да направим нещо смешно, а той ни окуражава до момента, в който ситуацията наистина е такава. Създава невероятна атмосфера. На работната площадка няма никакво напрежение.” Ето какво ни разказва Дюган за това как собственият му опит като родител се е оказал полезен по време на снимките: “За актьорите беше добре да имат край себе си някой, който наистина знае какво означава да възпитаваш дете.” Някои от създателите на филма все още нямат деца. “Въпреки че Хърлихи започна да изглежда много повече като родител, след като прекара шест седмици със своето отроче.” Хърлихи със смях признава, че веднага след раждането на сина му, той и Сандлър нанасят цяла поредица от поправки на сценария. Към Сандлър се присъединява цяло съзвездие от талантливи актьори, сред които са: Джоуи Лорън Адамс (“Да преследваш Ейми”), Джон Стюарт (“Факултетът”), Роб Шнайдер (“Разкатаване”, “Момче за всичко”), Лесли Ман (“Кабелджията”, “Човекът от джунглата”). Голямо предизвикателство се оказва изборът на изпълнител за ролята на Джулиън. По ирония на съдбата, Коул Спраус, който прави своя кинодебют с участието си в “Баща-мечта” заедно с брат си Дилън, е първото дете, което се явява на прослушването за ролята. Създателите на филма се впечатлени от детето, но настояват да видят и останалите претенденти. В действителност те прослушват почти всяко дете-актьор в Лос Анжелис. Продуцентите и специалистът по подбор на актьорите Роджър Мусенден, прослушват над две хиляди претенденти в Ню Йорк. Усиленото търсене само ги прави още по-убедени, че най-правилният избор е Коул. Джоуи Лорън Адамс е номинирана за наградата “Златен глобус” през 1998 г. за изпълнението си в “Да преследваш Ейми”. Ролята на адвокатка с успешна кариера й предлага възможност на която не би могла да устои - да се превъплъти в друг силен женски характер: този на Лейла Малоуни. Има нещо необичайно във връзката, която изграждат Лейла и любителят на забавленията Сони. Ето какво казва Адамс за това: “Сони е едната крайност - тя е другата. И като повечето неща в живота, те сами създават баланс помежду си. Тя работи, работи, работи. Той се забавлява, забавлява, забавлява. Докато накрая и двамата стигат някъде по средата.” Джон Стюарт, който напоследък е домакин на комедийното предаване “Дневно шоу с Джон Стюарт”, в “Баща-мечта” играе Кевин Герити - съквартирант на Сони, който се оттегля в света на възрастните непосредствено след като предлага женитба на приятелката си. Стюарт посочва няколко причини, които го карат да се почувства привлечен към проекта. Сред тях е и рядката възможност да откриеш сценарий, който е действително смешен и има немалко трогателни моменти. Проектът има и още едно преимущество - предоставя възможност за съвместна работа със Сандлър, когото Стюарт познава от онези дни, когато работят заедно в клубовете на Ню Йорк. Започва търсене на актриса, която би могла да извлече най-доброто от персонажа на неописуемата Корин - това е жена, която ще прекара по-голямата част от филма, бранейки се от непрестанният присмех на Сони. Подходящият избор се оказва актрисата Лесли Ман, която участвува в комедията “Човекът от джунглата”. Ето какво казва Джарапуто: “Лесли е много забавна. Тя е точното попадение за Адам. Когато ги гледаш, имаш усещането, че си подават репликите един на друг.” Ман и Сандлър, които се познават от няколко години, са в основата на някои от най-забавните моменти на филма. Корин е бивша сервитьорка в “Хутърс” - ресторантска вирига, всеизвестна с разголените си келнерки. Тя бързо се превръща в прицел на несекващи шеги и закачки от страна на Сони. Снимките на филма започват през септември 1998 г. и в продължение на шестдесет дни екипите се движат в централната част на Ню Йорк. Създателите искат да постигнат атмосфера, която е типична за този град - във фона са включени Статуята на свободата, Сентръл парк, обновеният хотел “Плаза”, Трибека, Сохо и Бруклин. Сандлър е изправен пред предизвикателството на работна програма, която изисква около шестдесет снимачни дни само за работата върху “Баща-мечта”, като междувременно трябва да участвува в подготовката за излизане на екран на “Момче за всичко”. През цялото това време той не престава да работи и върху четвъртия си комедиен албум. Коул Спраус също има натоварена програма - по-голямата част, от епизодите в които участвува, са заедно със Сандлър. Настъпва известно облекчение, когато напълно идентичния брат-близнак на Коул - Дилън, започва да взима участие при заснемането на някои от епизодите. Ситуацията не е нова за двете братчета. Те вече са споделяли една роля - тази на най-малкото дете на Брет Бътлър в телевизионния сериал “Огнената Грейс”. С напредването на снимките създателите на филма все по-често включват в работата Дилън - така се облекчава работата на детето, без да се нарушава динамиката на снимките. Дюган непрекъснато разменя местата на момчетата. Няколко седмици след началото на снимките всички си дават сметка, че децата имат еднакво участие пред камерата и на практика те просто си поделят персонажа на Джулиън. Взето е и най-правилното в случая решение - няколко дни след началото на снимките името на Дилън е официално добавено към актьорския състав. Дюган е режисьор, който има опит в работа с деца актьори - той е режисирал комедията “Problem Child” (1990). Чувствува се особено удовлетворен от начина, по който децата се съсредоточават и подготвят за ролите си. “Децата са направо невероятни. В действителност не ми беше необходимо да прекарвам много време в подготовка. Репетирахме някои от епизодите няколко пъти, случваше се да нахвърлям някои забележки, след което те просто свършваха работата. Беше все едно да работиш с добър актьор, който по една случайност е шестгодишно дете. За огорчение на момчетата и майка им Мелъни много малко са хората, които действително ги различават, дори след като са минали няколко седмици от началото на снимачния период. Сред малцината, които ги разпознават са режисьорът Дюган и екипът, който отговаря за грима и прическите. А те са съвсем различни като личности. Коул е по-мълчалив и самовглъбен, докато Дилън е темпераментен и общителен. Разпознаването на децата постепенно се превръща в игра за актьорите и останалата част от екипа. Двете хлапета прекарват почти три месеца далече от дома си в Южна Калифорния, но това изобщо не им дава повод вълнението и ентусиазма, с които са изпълнени в началото на снимките, да намалеят. След приключване на снимките те са непрекъснато заети - имат уроци по артистично майсторство, пътуват до местните музеи и зоопаркове, посещават местната работилница за изработване на кукли за шоупрограми, посещават Бродуей, където гледат мюзикъла “Цар Лъв”. С приключването на работата по заснемането на филма, почти всеки сантиметър от района на снимките е украсен от предмети, направени от тях или пък от любимите им сувенири. Единствената злополука по време на снимките е една случка от последните няколко дни - един от млечните зъби на Дилън започва да се клати. Това е нещо нормално за всяко обикновено дете - посещение на феята на зъбите. Това обаче се превръща в повод за тревога за създателите на филма - целият екип се втурва да търси зъболекар в петък вечерта. За щастие, няколко седмици преди това Коул казва на майка си, че един от зъбите му се клати. Още тогава тя се свързва с един зъболекар. И докато всички знаят, че Коул ще загуби едно зъбче, Дилън го изпреварва. За щастие всичко приключва благополучно. Зъболекарят поставя на Дилън временно зъбче за периода до завършването на снимките. Сценографът Пери Блейк е работил над пет от предишните филми на Сандлър, сред които са “Момче за всичко” и “Сватбата на певеца”. Основната тайна на Блейк при създаването на подходящата атмосфера е осигуряването на специфична цветова тоналност, която създава усещането за есен. Използувана е цялата палитра на топли есенни цветове - като се започне от гардероба на актьорите и се стигне да избора на място за снимки. “Дори колите бяха оцветени в подходящи тонове. Искахме те да не стоят изкуствено на улицата.” Снимките на “Баща-мечта” приключват на  21.12.1998 г. Давайки  си сметка за всичко преживяно, е интересно да се знае дали Сандлър смята, че филмът го е подготвил да бъде баща и в реалния живот: “Да бъда родител? Дори да дам най-доброто от себе си, пак за нищо няма да ставам, мога да Ви гарантирам това.”
Copyright © 2020 Dir.bg.