Алън Паркър в България

„В кината по цял свят властва американското кино.  И ако не бяха кинофестивалите, нямаше да мога да видя филми от други страни. Аз ги гледам с погледа на режисьор с голям опит, затова и обръщам внимание и на най-дребните детайли. Интересуват ме многоплановите картини, в които се отразява културата на тази страна, в която е създаден филма. Не всеки режисьор има възможност да снима скъпо кино.” Алън Паркър

Алън Паркър ще гостува за първи път в България. Прочутият британски режисьор пристига специално за 10 –ия Международен Филм Фест. Българските киномани ще могат да видят емблематичните му филми, превзели и запазената холивудска територия – „Стената”, „Пилето”, "The Commitments” и „Слава”. СФФ, със съдействието на Британския съвет, София ще представи и една друга страна на таланта на Алън Паркър – изложба с негови карикатури,.

Алън Паркър е роден на 14 февруари 1944г. в Айлингън, Лондон. Започва кариерата си като копирайтър в рекламния бизнес, после се прехвърля на телевизионния фронт, снима и няколко късометражни филма. През 1970г. заедно с Алън Маршал създават рекламна  къща, в която  от 1969 до 1978г. са заснети над 500 рекламни клипа. Режисьорът умело използва осветлението  и драматургичните похвати на голямото кино и обира всички престижни награда в областта на рекламата

Първият му филмов сценарий „Мелъди” e продуцентски дебют за Дейвид Пътнам, с когото ги свързват и следващи проекти. Тийнейджърската мелодрама с музиката на Би Джийз се превръща в хит на европейската сцена. През 1973г. Паркър  заснема 50 минутния  "No Hard Feelings" по негов сценарий и влага лични 30 000 паунда. По-късно филмът е откупен от ББС.

Кино дебют Алън Паркър прави през 1976г. с  „Бъгси Малоун”, продуциран от Дейвид Пътнам. Гангстерската пародия  с участието на деца актьори (13 годишната дебютантка Джоди Фостър демонстрира забележително актьорско присъствие) в главните роли предизвиква бурен интерес след представянето на международния кинофестивал в Кан. Само две години по-късно Паркър се нарежда в челните режисьорски редици  - с филма за трагедията на млад американец, попаднал в турски затвор след обвинение за наркотрафик - „Среднощен експрес”. Филмът е номиниран за Оскар в шест категории и се окичва с престижната статуетка за най-добър адаптиран сценарий и за музика.

„Мисията на режисьора е да направи поне по един филм от всеки жанр” казва британският режисьор, за който любимо е „реалистичното кино с музикални елементи”, но потегля в най-различни посоки – от мюзикъла за нюйоркските студенти „Слава” (1980, първият му игрален филм на американска територия), до семейната драма "Shoot the Moon" 1981. „Стената” създава нова киноестетика в посока рок опера -   с оригинално представяне на едноименния албум на Пинк Флойд. Във филма по сценарий на лидера на групата Роджър Уотърс, са вплетени анимациите на Джералд Скарф. Филмът „Стената” става символ на отрицанието на тоталитаризма и си спечелва милиони фенове от различни поколения и краища на света.  


Паркър не се възприема като политически режисьор. ”Но мисля, че филмът само като развлечение не би имал стойност. Аз искам във всеки филм да има отражение на моята гледна точка към отношенията между хората и разбира се, няма как да мина без политиката. Изкуството трябва свободно да изразява всичко. Но от друга страна режисьорите трябва да внимават, защото киното е най-масовото изкуство и достига до милиони зрители.  И е опасно, да се представят екстремистки политически или религиозни мотиви.”  През 1985г. заснема „Пилето” ( Специалната награда на журито в Кан) – разтърсваща философска драма за поствоенната травма на ветеран от виетнамската война. Филмът изстрелва към върховете Никълъс Кейдж и Матю Модайн.  Критиката и зрителите отвъд океана доста отрицателно възприемат  трилъра му „Ангелско сърце” (1987) със звездното участие на Мики Рурк и Робърт Де Ниро. Филмът се оказва доста сложен и двусмислен за американската публика, научена да решава простото уравнение добро-зло. С „Мисисипи в пламъци”  (1988) с Джин Хекман ( в ролята на ветеран от ФБР), режисьорът се обръща към борбата на чернокожите за граждански права в началото на 60-те г.

През 1991 се завръща отново към музикалните пътеки и Англия и заснема "The Commitments" – забавна и лирична история за новосформираща се ирландска група, завладяна от соул музиката. Филмът е базиран на първата част от трилогията на ирландския писател Роди Дийл – „Баритаун”. Режисьорът не подминава и новите американски мании с  „Пътят” към Уелвил” (1994) – сатира на популярната мания за здравословен живот, с  Антъни Хопкинс в ролята на д-р Джон Келог. Блокбастърът „Евита” (1996) разпръсква звезден блясък с Мадона, Антонио Бандерас и Джонатан Прайс, със Златен Глобус за най-добър мюзикъл и за най-добра женска роля  в мюзикъл – за  Мадона, с четири номинации за Оскар и 7 – за наградите на Европейската филмова академия. „Снимам музикални филми, защото много обичам и ценя музиката. И през цялото време се разстройвам, че аз самият не мога да свиря. Но чрез децата ми си наваксвам – те свирят много добре на различни инструменти. Единият ми син получи класическо образование в  консерваторията, а другият е рокендрол музикант.”През 2003г. е премиерата на  най-новия му филм „Животът на Дейвид Гейл”, с Кевин Спейси (активист в борбата срещу смъртното наказание) в главната роля. Синовете му Александър и Джейк се включват активно в проекта на баща си и композират музиката.

Британският режисьор планира да заснеме филм за Юри Гагарин – интересът му привлича отношението на Запада към полета на първия руски космонавт, като мярка за отношението към бившия Съветски съюз. „Когато Гагарин излетя в Космоса беше голям шок –потресаващо постижение на съветската наука. Американците бяха вложили огромни средства, за да изобретят химикалка, с която може да се пише в космоса. А руснаците съвсем простичко бяха решили въпроса – използваха молив”.

Когато е на снимачната площадка Алън Паркър се впуска и в другата си стихия – рисува карикатури. Актьорите, продуцентите, екипът – всички са в полезрението му и са запечатани на белия лист. Дейвид Пътнам е сред най-честите му обекти за карикатури. „Variety” и „Screen International” често публикуват творенията му. Три книги събират най-доброто – „Hares in the Gate”, „Making Movies” и най-новата, публикувана през 2005 г. „Will Write and Direct For Food”.