"Походът на Императорите" - разговор с режисьора Люк Жаке

Как се става директор на филм като “Походът на Императорите”?

Очевидно единствено по случайност. Всичко започна с една вътрешна реклама, която в основни линии казваше нещо като “търси се безстрашен биолог, готов да прекара четиринадесет месеца на края на света”. Аз бях завършил биология, специализирах “животинско поведение” и исках да стана учен.
Но най-вече бях привлечен от природата и приключенията, от предизвикателствата, с които трябваше да се справя в екстремни условия, така че това предложение беше особено привлекателно за мен.
По това време задачата беше да се направят снимки на императорските пингвини. Единственият проблем беше, че никога преди през целият си живот не бях държал фотоапарат в ръцете си. Така че започнах с един десет дневен курс за работа с 35 мм. фотоапарат. След това пристигнах с двама асистенти за първият си престой във Френската арктическа станция Dumont d’Urville. Трябваше да застнема един много прецизен “набор” от снимки. По това време бях на 24 години.


Не бяхте ли забавени  от факта, че започвате при такива екстремни условия?

Не, изобщо. Аз съм роден в планините на Източна Франция и започнах да карам ски още на тригодишна възраст. Така че, може да се каже, че имах опит със студа.
В края на краищата, аз бях заинтересуван не толкова от академичната страна на изследванията, която изисква повече интерпретация и анализи, колкото от работата навън, която предпочитам.
Един приятел, които беше снимал документален филм за косатките край Френската арктическа територия ми даде идеята за моя първи филм ”Морският леопард, Властелинът на леда”.
Всичко започна оттогава. Последваха много пътешествия да Антарктика. И ето, вече дванадесет години се скитам около 66-ия паралел.

Как беше създаден “Походът на Императорите”?


Започнах с този проект преди четири години и постепенно през изминалите месеци той все повече и повече се изясняваше.
Продуцентите подкрепиха проекта през Август и ние да работиме изключително бързо, за да може да започнем снимки през Януари.
Тъй като проектът започна да се развива и разраства, ние всички се съгласихме с голям ентусиазъм – които е една невероятна движеща сила – че това, което беше замислено като телевизионна продукция, трябва да се превърне пълнометражен кино филм.
С предизвикателствата на всяко ниво от продукцията това се превърна в рядко срещано приключение. Имаше голямо желание да се свърши тази работа, което заедно с решителността и енергията които се вложиха, направиха така че целият процес изглеждаше като военна операция. На накрая остава невероятното удоволствие.
Имахме тази чиста и проста история за оцеляване на един прокълнат вид. Аз знаех кога и къде трябва да снимам и бях напълно завършил подготовката за филмирането. Единственото, което беше останало бе да чакаме и да разчитаме на актьорите. Знаехме какво ще се случи, къде и с кого, на не знаехме точно как това ще стане. Все пак не трябва да забравяте, че това е Антарктика. И че пингвините са животни.

Защо казвате “прокълнат вид”?

Защото императорските пингвини са невероятни същества, живеещи в открития океан, способни да се гмуркат до 450 метра дълбочина и издържащи под вода повече от 20 минути.
Но за да се размножават, те по някаква незнайна причина, трябва да платят огромна цена и да вървят стотици километри през арктическите бури, далеч от океана, само за да снесат едно яйце. Той прави това във възможно най-сигурното обкръжиние, което може да намери. И през цялото време е разкъсван между колонията, където животът му е ужасен, и океана, където е неговото препитание. Има едва дузина места, където те могат да снесат яйцата си. Така че императорският пингвин живее на ръба. Няма живот извън него.
На Антарктика няма друг живот. В тази бяла пустиня императорските пингвини са последните живи същества, които ни показват, че все още сме на същата планета.
Въпреки, че Антарктика не е космоса, може да се каже, че там почти не е Земята. Ние сме на границата между реалността и фантазията.
Императорските пингвини...те са пустинните номади. Миражи, създадени от природата. Ако не сте усетили върху себе си вледеняващия вятър, достигащ 160 км/ч, трудно ще разберете за какво става дума.
Опитах се да жонглирам с тези фантастични елементи. Създадох сюрреалистични образи изхождайки от реалността. И се опитах да погледна на нещата като баща или майка, които разказват приказка на детето си.
Пингвините са изключително мили същества, които въпреки, че са животни, често проявават  удивително човешки черти.
А от чисто филмова гледна точка, има и много поврати в историята. Има години в които умират до 80 процента от новоизлюпените пиленца.

Има ли и къде са неочакваните опасности?

Да.  Например, ако се приближите прекалено много до колонията, стотици яйца могат да бъдат загубени. Това е нещо, което ти дава голямо чувство за отговорност. Не съм бил свидетел на това, някой да е бил нападнат. Това може би се дължи на факта, че едно нападение би коствало на пингвините прекалено много енергия, която те немогат да си позволят да загубят. Императорските пингвини имат много специално отношение към човека. Единият ден ще ви позволят да се доближите до тях, а на другият не. Затова трябва да ги уважаваш, иначе няма да имаш възможност да ги заснемеш добре. Винаги трябва са се съобразяваш. Има една поговорка, която гласи приблизително следното “Ако искаш да ръководиш природата, трябва да и се подчиниш”. Трябва да бъдеш умен и находчив.

Колко време продължиха снимките?

Една година и 120 часа заснет материал. При това без да видиме нищо от това, което сме заснели до момента. Отне ни още година да се възстановиме.

Оказва ли глобалното затопляне влияние върху пингвините?

Очевидно е, че ако леда се топи, пингвините ще трябва да ходят по-малко километри от окена до местата за гнездене и обратно. Погледнато също така, те ще имат по-малко храна. Много видове – тюлени, китове, пингвини се хранят сред ята от риби. И понеже тези ята се развиват под леда, те ще имат все по-малко място при топенето на ледовете. Това е поредното доказателство, че климатичните промени имат пряко влияние върху живота.
Copyright © 2024 Dir.bg.