"Бяхме войници" - разказ за една от най-жестоките битки в историята на САЩ

"Вървим в "Долината на Смъртта", където всеки гледа гърба на другаря пред себе си и не се интересува от цвета на кожата му или с какво име нарича своя Бог.
Влизаме в битка срещу суров и решен на всичко враг. Не мога да ви обещая, че всички ще се върнете живи у дома. Но ви давам дума… че когато боят започне, аз ще съм първият, който ще тръгне напред и последният, който ще отстъпи. И няма да оставя никого след себе си, жив или мъртъв. Ние всички ще се върнем у дома заедно."

С тези думи, в деня преди да поведе хората си в бой, подполковник Хал Мур се обръща към войниците си и техните семейства. Пред него са млади момчета, без никакъв боен опит, и по-възрастни, които носят белези и ордени от битките. Сред тях е, заслушана в думите на съпруга си, и жената на Мур, Джули, която знае колко безсънни нощи е изкарал той над книги по военна история, опитвайки се да избере най-правилната стратегия за своите момчета - Първи батальон на Седма кавалерия… полкът, който е командвал генерал Джордж Армстронг Къстър.

В неделя, 14 ноември, 1965 г. в 10:48 ч., подполковник Хал Мур и младите му бойци се приземяват в зона Екс-рей в района на Ай Дранг, известен във Виетнам като “Долината на Смъртта”. Като човек, държащ на думата си, подполковник Мур стъпва пръв на бойното поле само за да открие, че заедно с 400-те си войници, е обграден от около 2000-на северовиетнамска войска. Битката е една от най-жестоките в историята на САЩ, и първият сериозен сблъсък между армиите на Северен Виетнам и САЩ.