Алън Рикман - холивудски злодей и звезда на театъра

Алън Рикман, недоброжелателният професор Снайпс от филмите за Хари Потър, е един от най-уважаваните британски телевизионни и театрални актьори, известен по целия свят с ролите си в толкова различни филми като: „Умирай трудно” (1988), „Боб Робъртс” (1992), „Галактическа мисия” (1999) и „Наистина любов” (2003). Той се ражда в Лондон на 21 февруари,1946 в семейство от ирландски и уелски произход. След като учи в Кралския колеж по изкуствата, започва работа в областта на графичния дизайн. Но на 26 години спечелва стипендия и се записва в Кралската академия за драма, където учи от 1972 до 1974. Още в този период печели няколко театрални награди.

Докато работи на Бродуей, с него се свързва Джоуъл Силвър и му предлага ролята на Ханс Грубер в първия от филмите „Умирай трудно”. Оттам нататък, Рикман се снима в много филми – „The January Man” (1989); той е шерифът на Нотингам в „Робин Худ: Принцът на разбойниците” (1991) на Кевин Костнър; в трилъра "Closet Land" (1991); "Close My Eyes" (1991); Quigley Down Under (1991); Truly Madly Deeply with Juliet Stevenson (1992); Bob Roberts (1992); Mesmer (1994); An Awfully Big Adventure (1995); в „Разум и чувства” (1995) е полковник Брандън; „Майкъл Колинс” (1996), „Догма” (1999).

За ролята си в „Mesmer” е обявен за най-добър актьор на филмовия фестивал в Монреал. За „Разум и чувства” и „Майкъл Колинс” е номиниран за британските филмови награди BAFTA, а за играта си в Робин Худ: Принцът на разбойниците” печели наградата BAFTA за най-добър актьор в поддържаща роля. За „Truly Madly Deeply”, „Close My Eyes” и „Робин Худ: Принцът на разбойниците”, читателите на Evening Standard го избират за киноактьор на годината. Сред по-новите му филми са: Blow Dry; The Search for John Gissing и Play (режисиран от Антъни Мингела).

За превъплъщението си в енигматичния и зловещ руски монах в продукцията на HBO „Разпутин” през 1996 Рикман печели Еми, Златен глобус и наградата на Гилдията на кино и телевизионните актьори за главна роля. За телевизията се е снимал още в: Benefactors; Revolutionary Witness; Spirit of Man; Pity in History; Barchester Chronicles; Busted; Therese Raquin и „Romeo & Juliet”.

Рикман се изявява и като режисьор – освен работата си театъра, той е съсценарист и режисьор на филмовата версия на „The Winter Guest” с Ема Томпсън. Филмът бе в официалната селекция на Венецианския филмов фестивал и спечели три награди, а по-късно бе обявен за най-добрия филм на кинофестивала в Чикаго.

Като актьор Рикман е не по-малко прочут и с работата си в театъра. Можем спокойно да обобщим, че докато в холивудските продукции играе предимно суперзлодей, то в театъра се радва на много по-голям избор. Като член на Кралския Шекспиров театър той играе в „Опасни връзки” едновременно на Уест Енд и на Бродуей, където бе номиниран за наградата Тони. Сред постановките на театъра, в които играе, са още: „Мефисто”; „Троил и Кресида”; „Както ви се харесва”;”Напразни усилия на любовта”; „Антоний и Клеопатра”; „Captain Swing” и „Бурята”. Но все пак повечето от театралните му роли са в съвременната драматургия и включват: „Fears and Miseries of the Third Reich” в глазгоуския Citizens; „The Carnation Game” и „The Summer Party” в Шефилд; „Commitments” и „The Last Elephant” в театър Bush; „Bad Language” в Хампстад; „The Grass Widow”; „The Lucky Chance” и „Чайка” в Ройъл Корт.

За Националния театър Рикман играе в (освен в „Антоний и Клеопатра”), главната роля в Хамлет под режисурата на Роберт Стуриа, знаменития ръководител на грузинския театър Руставели. Рикман е участвал и три пъти на фестивала в Единбъръ – веднъж с две пиеси – „The Devil is an Ass” и „Мяра за мяра”, с която е обиколил и Европа; „Братя Карамазови”, с която е бил на турне из СССР и с „Tango at the end of Winter”, с чиято остановка на Уест Енд, Рикман печели наградата на Time Out за най-добър актьор. Рикман е звездата и в „Private Lives” на Ноел Кауърд в театър Абери.

Сред ролите на Рикман в киното от последните години са тези в четирите филма за Хари Потър, в романтичната комедия „Наистина любов” (2003) и озвучаване (гласът на депресирания робот Марвин) в „Пътеводител на галактическия стопаджия" (2005).