Чаровната Рейчъл Вайс

Британската актриса Рейчъл Вайс (която държи на източноевропейската си еврейска фамилия "Вайс"), се ражда на 7 март 1971 в британската столица Лондон, в семейството евреи-имигранти от Източна Европа - на Едит, специалистка по психоанализа от Австрия и Джордж – унгарски изобретател.

Рейчъл става модел на 14 години, а с актьорска игра започва да се занимава, докато учи английска литература в колежа Тринити в университета в Кембридж.

Студентката по английска литература се записва едновременно да учи и драма и дори става съосновател на театрална трупа, известна като Talking Tongues (Говорещи езици); тя участва в писането, режисирането и – разбира се, като актриса. Някои от постановките на Talking Tongues са представени на театралния фестивал в Единбург и през 1991, Рейчъл печели студентската награда за драма - за пиеса, която е написала сама и в която играе главната роля.

А когато получава главната роля в пиесата на Ноел Кауард "Design For Living" и печели наградата за Най-обещаваща млада актриса на вестник Evening Standard., Рейчъл решава, че е време да се премести в телевизията и да търси по-широка популярност.

Първите й филми за малкия екран са „Dirtysomething” и минисериала на Би Би Си „The Scarlet and the Black”. След това, през 1993 играе в популярния и у нас сериал „Inspector Morse” и в ТВ филмите „White Goods” и „Seventeen” през 1994.

Но големият й пробив идва през 1996, когато е избрана да участва в забележителния филм на Бернардо Бертолучи „Открадната красота”. Въпреки, че звездата на филма е Лив Тайлър, Рейчъл успява да открадне малко от светлината на прожекторите в ролята на Миранда Фокс.

Следва поредица от по-малки филми (но не непременно с по-малки актьори), като „Верижна реакция” през 1996, с Киану Рийвс и Морган Фрийман, „Swept from the Sea, Going All the Way” през 1997 (в който играе приятелката на Бен Афлек), и „Bent”, където е в ролята на проститутка.

След „The Land Girls” и „I Want You” през 1998, Рейчъл Вайс се снима в блокбъстър и получава световна слава с главната женска роля в един от големите хитове на 1999, „Мумията”.

Рейчъл се завръща към корените си на унгарска еврейка в епоса „Sunshine” (1999), където играе с Рейф Файнс и е номинирана за наградата Джени за най-добра актриса в поддържаща роля за 2000 г. Същата година, тя е номинирана и за наградата Блокбъстър за най-добра актриса в екшън и наградата Сатурн за най-добра актриса – взе за „Мумията”.

След „Красиви създания” през 2000, Рейчъл се снима и с другия брат Файнс (Джоузеф) и Джуд Лоу във филма за Сталинградската битка, „Враг пред портите”.

Продължението на „Мумията” тръгва с рекордни продажби през 2001. Рейчъл отново си партнира с Брендън Фрейзър в ролята на Евелин O'Конъл принцеса Нефертити, и публиката се тълпи в котната за да я види, както и Скалата и Патриша Веласкес. Но успехите в киното, не могат да я откажат от театъра и тя продължава да излиза на сцената.

След участието си в „Маркъс” (2002) с Хю Грант и Тони Колет, последваха „The Shape of Things” (2003), „Confidence”(2003), „Присъда за продан” (2003), „Завист” (2004) и „Константин” (2005) отново с Киану Рийвс.

Но филмът, с който Рейчъл (и вероятно много зрители) определено ще запомнят 2005 г., е Вечният градинар – за играта си в него, тя получи Оскар за най-добра актриса във второстепенна роля – точно ден след като навърши 35 години.

Нет Фокус