Музикалните хитове на Алън Паркър на СФФ!

Сред специалните премиери, които със сигурност заслужават зрителското внимание са филмите „Слава” (1980) и „Къмитмънтс” (1991) на сър Алън Паркър. И двете заглавия се показват за първи път на български екран! Признатият по цял свят британски режисьор гостува за първи път в България - специално за 10–ия Международен Филм Фест! Гостуването се осъществява с подкрепата на Британския съвет. На 17.3, в 20.00 ч. в зала 1, на сър Алън Паркър ще бъде връчена наградата на София за цялостен принос в киноизкуството.

Интересът на Алън Паркър към музикалната тема намира отражение още в ранните му творби. Известен с оригиналните си  визуални решения за претворяването на музиката в кино, Алън Паркър създава  шедьоври като „Бъгси Малоун”, „Слава”, „Стената” и „Евита”. Всеки един от тези филми носи характерния кинопочерк на режисьора и се превръща в емблема за неговото творчество.

„Никой артист,  никой истински артист не трябва никога  да се страхува за това, какво ще си помислят другите хора за неговата работа. Независимо от факта, че  работата си има своите неприятни моменти, тя трябва да се свърши!”

Това е  известна реплика от филма „Слава”, която много точно описва намерението на Алън Паркър да направи един по-различен  филм за  хората от шоубизнеса. Заснет като портрет на тогавашен Ню Йорк с всичките изпълнители, танцьори и музиканти от активната артистична младеж, филмът  показва  не само лъскавата страна на този живот. Още с началната сцена, в която бели, черни, пуерториканци, хомосексуални, хетеросексуални, дебели, слаби и прекалено отворени тийнейджъри са се събрали на прослушване пред нетърпеливите учители става ясно, че камерата ще надникне в реалния живот и ще покаже реални човешки съдби, свързани с музиката и танцовото изкуство. Определен от критиците за „емоционално ангажиращ и темпераментен  филм, който съдържа много епизоди на кинематографична поезия”,  разказът показва в дълбочина ироничната дистанция между времето, когато бъдещите артисти са в началото на кариерата си и времето, когато са настигнати от звездната СЛАВА.

Сюжетът на “Слава” проследява съдбата на четирама младежи от мига, в който ги приемат в престижното манхатънско училище, през времето на следването им до завършването. Бронзовата Коко ( Айрийн Кара ), срамежливата Дорис ( Морийн Тифай), чувствителния гей Монтгомъри (Пол Макрейн) и нахакания Раул ( Бари Милър)  минават през възходи и падения, допускат грешки, за да стигнат всеки до своя край. Четиримата герои трябва сами да се преборят с действителността, но най-любопитното е, че не всеки от тях ще успее.

Филмът има множество престижни награди и номинации, сред които са 2 „Оскара” (1980) – за музика и песен (“Fame”, изпълнена от Айрийн Кара); “Златен глобус” за песен;  наградата на Британската академия за звук. „Слава” има 4 номинации за “Оскар” – за оригинален сценарий, монтаж, песен (“Out Here On My Own”), изпълнена от Айрийн Кара и за звук;  3 номинации от Британската академия – за режисура, музика и монтаж.

Забележителен е саундтракът на „Слава”, който е смес от класическа и поп музика, хармонираща с  жизнерадостната и подкупваща зрителя природа на филма.

„Къмитмънтс”(1991) е четвъртият музикален филм на Алън Паркър, след „Бъгси Малоун” (1976), „Слава” (1980), „Стената” (1982).
Завладян от магията  на  соул музиката, Алън Паркър иска да създаде история, в която музиката върви ръка за ръка с човешката комедия. Режисьорът провежда грандиозен кастинг, на  който прослушва близо 3000 музиканти и накрая избира 12. Доверил се за пореден път на вярната си интуиция в избора на правилните „актьори”, както и на често използвания трик за създаване на поп групи, режисьорът стига да финалния актьорски състав:  10 от главните изпълнители-музиканти във филма нямат никакъв актьорски опит до участието си в „Къмитмънтс”. И всеки един от тях внася  своята неповторима автентичност и оригинално изпълнение.

След подбора на 10-те основни актьори, Алън Паркър провежда специално обучение за   най-важните техники при работа пред камера, след което музикалните изпълнения са записани и заснети на живо! В един по-късен етап от кариерата си, британският режисьор описва работата по „Къмитмънтс” като органичен процес от намирането на точния актьорски състав, до същинското им екранно превъплъщение. Във вече подредения филмов пъзел, всеки един елемент е в хармония с останалите.

Във филма, главният герой Джими Рабит ( Робърт Аркинс)  решава да създаде своя соул банда в Баритаун -малкото си бедно градче, на север от Дъблин. За целта започва от основното – събира 3 галсовити съсески момичета, след това намира вокалист и накрая завършва с тромпетист. Така оформената около Рабит компаня, песен след песен, концерт след концерт,  набира скорост и започва да се катери към върха, където я очакват и трудностите. Ще успеят ли музикантите от “Кимитмънтс” да се преборят с тях и да оцелеят?!

Естествено музиката е най-важният елемент във филма, създаден по романа на ирландския писател Роди Дойл – „Баритаун”. Действието се развива в северната част на Дъблин – място, подчинено на своя собствена логика: „Ирландците са чернокожите на Европа. Дъблинчани са чернокожите на Ирландия, а тези от северен Дъблин са чернокожите на Дъблин”.  В тази простичка сентенция се съдържа и ключа към разбиране на разказа за ирландската група  „Къмитмънтс”.

Изпълнен с живот и енергия, „Къмитмънтс”  представя на вниманието на зрителите едно истинско откритие –  изпълнителят Андрю Стронг, син на ирландски певец, с когото Алън Паркър репетира месеци наред. Неочаквано бащата  загубва временно гласа си  и синът му е избран да го замести на екрана. Така се ражда неговият филмов герой – един от онези гласовити таланти, които са сравнявани с Мийт Лоуф или Джо Кокър. Алън Паркър не е пропуснал темите  за  класово разделение и бягство от бедността, но те са гарнирани с много комизъм.

С „Къмитмънтс”, сър Алън Паркър разбива наложеното до този момент клише за типичен рокендрол филм, в който задължителните елементи са „изгряването” и „пропадането” на  суперзвездите, наркотиците, секс скандалите и деструктивните биографии и вместо това показва една история за обикновени  музиканти.

Световната филмова критика за филма:

„Изненадващо радостна комбинация от британски хумор и соул музика!”

„Празненство на черна соул музика …в едно от най-белите места на Земята!”


За първи път българските зрители ще видят и карикатурите, създадени от прочутия режисьор – в Дома на киното и в Британския съвет, от 17 до 26.3.

„Алън Паркър е създал убийствено провокативна или може би провокативно убийствена колекция от карикатури. Ако киноиндустрията я преглътне, то тя може да преглътне всичко”.  Дейвид Пътнам  

Карикатурите, включени в изложбата са рисувани в продължение на няколко години. Алън Паркър сам разкрива тайната на тяхното раждане: „През годините, докато работех денонощно над филмите си, винаги надрасквах набързо по няколко карикатури. Повечето от тях отразяват лудостта, която обхваща екипа  по време на снимачния процес, както и времето, в което трябва да се справя с всичките студийни продуценти, прес агенти, адвокати, актьори и всички останали участници в правенето на филми. Рисуването на тези карикатури ми помагаше да се отърся от негативните си мисли и от желанието ми да убия някого, докато снимаме!”

И за да обясни характера на своите карикатури, Алън Паркър използва изключително  популярното и много подходящото в случая британско чувство за хумор: „Не претендирам, че съм единственият кинаджия, огорчен от садизма и мазохизма на снимачния процес. Това е едновременно извисена и мръсна работа. Сигурен съм, че всеки, който е работил поне веднъж на снимачната площадка е усетил  гнева, който „изпитват” моите рисувани герои. Разбира се, в повечето случаи си повтаряш какъв късметлия си, че си въвлечен в този процес, но когато нещата загрубеят  снимането на филм  може да ти изглежда като 120 страници педерастия!”

Много голяма част от карикатурите, които ще бъдат представени в изложбата на Алън Паркър са създадени като отговор на всички онези хора, които се изпречват на пътя му, докато той се опитва да снима своите филми. Те са и авторския му опит за бягство от постоянното лицемерие, претенции и измами, които съпътстват снимането на филми.