"Ченгето в мен" - екшън и комедия с професионалисти

Режисьорът Лес Мейфийлд не е новак в комедийния жанр. Негови са касовите хитове “Флабър” и “Encino Man” (1992). Той посреща с радост предизвикателството от допълнително екшън-изживяване, което включва сцени с много каскади и специални ефекти. Мейфийлд казва: “Обожавам комедиите! Обичам изживяването да ходиш на кино и да се смееш. Но това, което исках да направя, беше да взема една комедия и да влея в нея екшън в голям мащаб. Обичам контраста между комедията и екшъна.” Мартин Лоурънс, популярен в САЩ от своето ТВ шоу “Martin”, а по света и от суперекшъна “Лоши момчета” и последния му хит “До живот”, прочита една от черновите на сценария и остава впечатлен от простичкия, но в същото време оригинален сюжет, дело на дългогодишния авторски тим Майкъл Бери-Джон Блументал. Двамата са съсценаристи на няколко игрални филма, сред които комедията от 1990 г. “Short Time” (реж. Грег Чемпиън) с Тери Гар и Дабни Коулман в главните роли. Блументал отбелязва: “Хареса ни идеята за крадец, който се прави на ченге. Трябваше само да решим какво би мотивирало един мошеник да преживее всички тези мъки. Отговорът беше лесен - алчността.” Продуцентът Тоби Джафи, у когото първо попада сценария на “Ченгето в мен”, и който развива проекта още от самото начало, е вдъхновен от “обирджийските комедии” на 70-те като “The Hot Rock” (1972, реж. Питър Йейтс, с Робърт Редфорд и Джордж Сегал) и “Cops and Robbers” (1973, реж. Арам Авакян). “Исках да направя такъв филм, само че за 90-те години; филм с главен герой крадец, който толкова да се харесва на публиката, че да й се иска да извърши успешен обир”, споделя Джафи. “Лес Мейфийлд разбра идеята ми още от самото начало. Предизвикателството за нас бе в това да намерим актьор, който да има такава притегателна сила, че да успее да реализира идеята ни.” Търсенето приключва с Мартин Лоурънс, чийто уникален опит в комедията според Джафи съвършено отговаря на изискванията от сценария.
“Всичко си дойде по местата от само себе си. Сценарият сякаш бе написан специално за Мартин. Освен че трябваше да е смешен, героят на Мартин - Майлс, трябваше да бъде очарователен и истински да се харесва на зрителите.
Ако погледнете филмите на Мартин - от сериала “Martin” през “Любов и омраза” до “Лоши момчета” - няма как да не установите, че той е харесван и обичан.
Да оставим настрана факта, че е и невероятно смешен.” Сценаристът Стийв Карпентър, написал преди това няколко филми на ужасите, също разработва материала, за да извлече по-забавните страни в характера на бившия престъпник, който се преструва на ченге и който, в края на краищата, се превръща в съвършения полицай. “За мен това беше доста плодотворна почва за шеги и забавен диалог”, отбелязва Карпентър. “Исках да изследвам от гледна точка на комедията идеята, че във всяко ченге има малко от престъпника.
За Майлс, разбира се, това е напълно вярно, но, от друга страна, има нещо общо между него, Карлсън и останалите детективи.” Идеята за крадеца, въплътен в ченге, се нрави и на Лоурънс. “Представата, че един крадец на бижута се опитва да се държи като ченге, ми даде възможност да търся връзката между съвършено различни типове енергия. Независимо дали беше енергията на драмата или на комедията, аз истински се забавлявах.” Както в повечето случаи с комедийните актьори, това, което се заснема върху лентата, не е обезателно това, което е в сценария. Мейфийлд, работил предимно в този жанр, иска да създаде атмосфера, която да позволи на комичното - независимо дали е в сценария или импровизирано - да се разгърне. “Мъка е да правиш комедия”, шеговито отбелязва той. “Но и забавление. Да откриваш сред мъката магията и моментите, които не си очаквал да бъдат смешни. Именно оттук идва забавлението - когато откриеш тези късчета злато.” Забавлението идва и от нещо друго, добавя режисьорът: “От възможноста да създадеш такава атмосфера за актьорите, че те да се чувстват уверени и да опитват различни неща, да опитват различни нива.” Лоурънс се потапя изцяло в тази творческа атмосфера и развива комичното в ролята си, разгръща характера на героя си отвъд това, което е на страниците на сценария. Един от най-смешните моменти във филма е, когато Майлс се опитва да разбере кой е най-добрият начин за проникване в полицейското управление. Сценарият предвижда Майлс просто да се дегизира като момче за доставка на пици. Майлс обаче прави от това момче разтърсващо смешен герой, на който дава дори и прякор - “Щръбльо”. В героя му има по нещо от многото телевизионни персони, които Лоурънс създава в популярния сериал “Martin”. Лоурънс споделя: “Обичам да имам възможност да пресъздавам героите си по мой собствен начин. Този подход работи добре за мен, а когато прибавя и нещо към сцената - толкова по-добре! Хората трябва да търсят в един филм смях, от който да им се пръсне корема.”
След като Лоурънс и Мейфийлд се присъединяват към проекта, продуцентите започват да търсят актьори за останалите роли. Избират Люк Уилсън за ролята на сериозния и неопитен детектив Карлсън. Уилсън наскоро игра във филма на Уес Андерсън “Колежът “Ръшмор”, както и в “Меню за трима”. Уилсън тренира с Майк Грасо - бивш полицай от лосанжелиското управление, който е технически консултант на филма. Лоурънс, макар и запознат в по-голяма степен с физическите изисквания на екшъните, работи в сътрудничество с координаторите на каскадите Р.А. Рондъл и Алън Олиней, Уилсън и другите членове на екипа, за да репетира и усъвършенства екшън-сцените. След като Майлс се превъплъщава в ролята си на детектив Малоун, неочаквано среща Тъли - бившия си шофьор, избягал от затвора, който ограбва едно денонощно магазинче в района на Майлс. Ролята на Тъли в “Ченгето в мен” се играе от Дейв Шапел, когото наскоро видяхме в “200 цигари” и в хитовата романтична комедия “Имате пощ@”. Ситуацията се изплъзва от контрол и Майлс трябва бързо да реши как да направи така, че Тъли да не го разобличи пред настоящите му колеги. “Тъли и Майлс имат нещо, което повечето престъпници нямат”, казва Шапел, “и това нещо е доверие. Актрисата Никол Паркър е избрана за ролята на Мелиса Грийн - всеотдайна обществена защитничка, която непрестанно дава глас на съмненията си по повод нетрадиционните полицейски методи на Майлс.