Снимането на "Ченгето в мен"

Снимането на Основните снимки на “Ченгето в мен” започват през януари 1999 г. в Калифорния, на първия от около 30-те различни терена, използвани през
59-дневния снимачен период на филма. Компанията след това се премества в центъра на Лос Анжелис, който предоставя фона на повечето от сцените във филма. При подбора на терените, за авторите на филма е важно да установят такава визуална естетика, която да илюстрира градския, съвременен пейзаж, а не разтегления фон на покрайнините, обикновено представен във филмите, заснети в Лос Анжелис. Художникът Бил Бржески, който неотдавна направи сценографията на филма “Колкото толкова”, представя именно тази атмосфера в “Ченгето в мен”. Едно от предизвикателствата за Бржески се оказва изискването да спазва доста конкретните параметри на сценария. Дизайнът на няколко от ключовите сцени е много важна и неотменима част от самия екшън, който се развива на техния фон. Подредбата на интериора на Диамантената корпорация на Южна Калифорния, например, където се извършва голямата кражба, се оказва особено сложна. Бржески си спомня: “Трябваше да намерим терен с много необичайни качества. Къде ли не търсехме такъв, но не намирахме нищо, което да има макар и далечна прилика с това, което ни беше нужно. После намерихме една приемна в старата сграда на “Bank of America” в центъра на града. Подредихме мястото точно така, както беше описано в сценария.” Едно от основните изисквания на сценария е сградата, в която се извършва кражбата на диаманта, да е в близост до полицейско управление. След като оглеждат почти всички сгради в центъра на Лос Анжелис, Бржески и неговият екип откриват съвършените за целта сгради на елегантния, забележителен хотел “Балтимор” и Централната обществена библиотека, разположена точно отсреща на улицата. Следва 5-седмичен срок, в който построяват екстериора на фасадата на полицейското управление - по протежение на източната страна на изградената преди пет години библиотека. На строителния екип му трябва седмица и половина, за да превърне фасадата на библиотеката в съвременна сграда от тухла и гранит. Екипът по визуалните ефекти, начело с Мат Бек, добавя няколко етажа посредством цифров монтаж, за да превърне окончателно сградата от библиотека в модерно полицейско управление. Почти две седмици след началото на снимките, първият екип на продукцията започва да снима в продължение на седем дни само през нощта, на покрива на хотел “Балтимор”, който предоставя терена за въвеждащата сцена на филма - прецизно организираната кражба на диаманта. Покривът на хотела, освен това, предлага и спираща дъха панорама на целия град през нощта - зрелищен изглед, който, както единодушно споделя целият екип на филма, би бил труден за имитиране в условията на студиата. Една от най-натоварените улици в града е напълно затворена, за да успее екипът да разтовари от хеликоптер на покрива на хотела огромното количество оборудване, необходимо за декорите на сцените на покрива. Зад ъгъла на “Балтимор” вторият снимачен екип също работи нощна смяна. Този екип заснема допълнителните сцени с каскади, сред които и тази, в която каскадьорът Боби Браун се мята от покрива на шестетажна сграда, падайки от височина девет метра. Макар че това се случва късно вечерта, долу се събира огромна тълпа, която иска да види сложната, уникална каскада. Тълпата започва неистово да ръкопляска, когато топкаскадьорът Браун се показва невредим след каскадата. След това екипът напуска Лос Анжелис, за да заснеме някои от най-големите екшън-сцени във филма. Терените включват действаща рафинерия за стомана във Фонтана, щата Калифорния, където се развива сцената на кулминационната конфронтация между Майлс, Дийкън и опасните наркотрафиканти. Акведуктът “Agua Dulce” близо до малкия пустинен град Литълрок, щата Калифорния, е превърнат в граничен пункт между Съединените щати и Мексико, на фона на който се развива вълнуващата сцена с преследване с коли. После снимачният екип и актьорите се завръщат в Лос Анжелис, за да снимат в студиото на “Somy Pictures” в оставащите по график четири седмици. Студиата на “Sony” предоставят интериора на много от сцените в сградата на полицейското управление, включително и заграденото просторанство от 540 кв.м., което представлява лабиринт от офиси, фоайета и помещения за справочна литература. Снимките приключват на 15 април 1999 г. За Мартин Лоурънс осемте седмици и половина снимачен период са положително изживяване. Надява се, че приятелството между екипа и актьорския състав, родило се на снимачната площадка, ще проличи и на екрана. “Ако хората не се забавляват докато снимат даден филм”, казва актьорът, “това веднага се отразява върху самия филм.” “За мен е много важно тези, с които работя, да се чувстват така, както и аз. Само така човек очаква с нетърпение да отиде на работа и да свърши задачите си за деня заедно с екипа, от който е част.”
Copyright © 2020 Dir.bg.