“Колите” - за продукцията

След като с магията си пренесоха кинозрителите в света на играчките, бръмбарите, таласъмите, рибите и супергероите, властелините на разказа и вълшебниците на технологиите от анимационното студио Pixar (“Феноменалните”, “Търсенето на Немо”, “Таласъми ООД”) и режисьорът, носител на Оскар® , Джон Ласитър (негови са първите три филма на Pixar: “Играта на играчките”, “Играта на играчките 2”, “Животът на бръмбарите”), излизат на пътя с новото си стремително комедийно приключение, развиващо се изцяло в света на колите. Walt Disney Pictures представя филма на анимационното студио Pixar “КОЛИТЕ” - висококтаново забавление за зрители от всички възрасти, заредено с много хумор, екшън, драма и смайващи нови технологични постижения. Допълнително удоволствие носят музиката и новите песни на носителя на Оскар® Ранди Нюман, както и оригиналните изпълнения на такива топ звезди като Шерил Кроу, Джеймс Тейлър, Брад Пейсли, Раскал Флатс и Джон Майър. Излизането на филма съвпада с 20-тата годишнина на Pixar и със скорошното придобиване на компанията от страна на Disney.

ФИЛМЪТ
Маккуийн „Светкавицата” (на български с гласа на Ивайло Велчев) - ентусиазиран състезателен автомобил-новак, преследващ успеха, - открива, че в живота най-важно е пътуването, а не пресичането на финалната линия, когато неочаквано попада в сънливото градче на Радиатор Спрингс, разположено на прочутото „Шосе 66”. На път през страната за шампионата за купата „Пистън” в Калифорния, където ще се състезава с опитни професионалисти, Маккуийн ще се запознае с няколко чудати образа, сред които Док Хъдсън („Хорнет Хъдсън” от 1951 с мистериозно минало, озвучен на български от Антон Радичев), Сали Карера (блестящо порше от 2002, с гласа на Василка Сугарева) и Матю (поръждясал, но внушаващ доверие камион-влекач, с гласа на Вълчо Камарашев), които му помагат да разбере, че има и по-важни неща от трофеите, славата и спонсорството. Сред актьорите, озвучаващи филма на български език, са още и Стоян Алексиев, Марин Янев, Любомир Фърков, Нели Монеджикова, спортният коментатор Витомир Саръиванов и други .

ПРОДУКЦИЯТА
Коментирайки героите, Бони Хънт (оригиналният английски глас на Сали) казва: “Когато в Pixar измислят тези истории, те започват първо със сърцето на героя. И след като веднъж сърцето е там, няма толкова голямо значение каква е външността. Дори и кола може да стане герой и личност. Сърцето и душата е това, което превръща една кола в герой и личност. Но не само сценарият прави тези филми толкова специални. Джон Ласитър и художниците от Pixar осигуряват визията, което е златна мина в процеса на разказване. Тяхното въображение събужда фантазиите на нашите сърца за живота и за истински ценните неща в него. Те могат да съживят всичко, което можете да си въобразите”.

Двигателят зад „КОЛИТЕ” е Джон Ласитър, който се завръща на режисьорския стол за първи път след “Играта на играчките 2” през 1999. През последните седем години, освен с подготовката за „КОЛИТЕ”, Ласитър бе изпълнителен продуцент на всички филми, създадени от Pixar (“Таласъми ООД”, “Търсенето на Немо”, “Феноменалните”) и надзиравaше строежа и оборудването на новото супермодерно студио в Емъривил, Калифорния. С последния си филм Ласитър съчетава личната си страст към колите и автомобилните състезания с още няколко, близки на сърцето му теми.

Сърежисьор на „КОЛИТЕ” е Джо Ранфт, който освен това отговаря за историята във филма, а също така озвучава няколко от героите. Един от най-талантливите и уважавани творци в съвременната анимация и неподражаем глас на незабравими герои от филмите на Pixar като Хаймлиш (гладната гъсеница от “Приключението на бръмбарите”), пингвина Уийзи (“Играта на играчките 2”), и скаридата Жак (“Търсенето на Немо”), Ранфт почина през август 2005. Той работеше заедно с Ласитър и в трите си предишни режисьорски филма и бе сред основните движещи сили в Pixar повече от десетилетие.

Продуцент е Дарла K. Андерсън, ветеран в Pixar с опит от “Животът на бръмбарите” и “Таласъми ООД”. Комбинирайки огромните си познания за техническата страна на въпроса с изключително уважение към творческия аспект, Андерсън ръководела всички аспекти на продукцията и подкрепяла идеите на Ласитър още от самия й старт. Оригиналната история на „КОЛИТЕ” е дело на Джон Ласитър, Джо Ранфт, Йорген Клубиен. Сценарият за филма е написан от Дан Фогелман, Ласитър, Ранфт, Кийл Мъри, Фил Лорин и Клубиен.

Основна роля в сюжета и темите в „КОЛИТЕ” играе легендарното „Шосе 66” известно като Route 66, където се развива и голяма част от действието. Ласитър и екипът му пътували до историческия път няколко пъти, за да наблюдават и проучват значението и влиянието на този културен феномен.

Уолис, експертът по „Шосе 66”, изследвал „майката на американските пътища” повече от 60 години. Той е и консултант на филма и обяснява, че “Шосе 66” е огледало, поставено пред Америка. То дава представа какво става с нацията във всяко дадено време. За повечето хора тази магистрала е най-прочутата в света и символизира Великото американско пътуване. Голям шанс е да тръгнете от Чикаго, през сърцето на Америка и югозапада, покрай неоновите светлини, през великата пустиня Мохаве – до Санта Моника на брега на Пасифика. През Втората световна война „Шосе 66” се използва като военен път. По-късно това е пътят на Елвис. То е и пътят, по който са пътували нашите бащи, майки и дядовци. Всеки, който живее в тази страна, на един етап от живота си, съзнателно или не, се докосва до тази легенда. Този път наистина се е сдобил със статута на икона. Той дава на пътуващите по него изживяване, което не могат да получат в големите градове. Те трябва да влезнат в средата на този сочен пай и да вкусят от него, а не само да чоплят трохичките отстрани, защото животът започва на пътя”, заключава Уолис, който е съавтор и на книгата The Art of Cars, заедно със съпругата си Сюзан Фицджералд Уолис.

„КОЛИТЕ” е най-амбициозният и предизвикателен проект на Pixar досега. Студиото, което успешно и убедително е вкарало кинозрителите в света на бръмбарите, таласъмите, рибите и супергероите, сега създава един напълно достоверен и реалистичен свят, населен единствено от коли!

Задачата на Ласитър е колите-герои да изглеждат толкова реални, колкото е възможно, и тя изправила пред страхотни нови предизвикателства техническия екип на Pixar. Работата по филм с герои, които са почти изцяло от лъскав метал, с ясни и строги пропорции, изисквала измислянето на изобретателни начини за точно показване на отраженията. „КОЛИТЕ” е първият филм на Pixar, който използва “ray tracing” технология, която позволява на колите да отразяват реалистично околното обкръжение.

Добавянето на отражения към практически всеки кадър във филма изисквало изключително много време за компютърна обработка на проекта. Средното време за рендиране на един кадър от „КОЛИТЕ” било 17 часа. Дори и с усъвършенстваната сложна мрежа от 3000 компютъра и най-последно поколение бързи процесори, които работят с 4 пъти по-голяма скорост, отколкото във “Феноменалните”, пак били необходими много дни за обработката на всяка секунда от завършения филм.

Ласитър също настоявал за “достоверност на материалите” и инструктирал анимационния екип да не разтегля или смачква колите по начини, които биха били в противоречие с техните тежки метални тела. Аниматорите направили много „пътни проби”, докато накарат героите си да се „държат” правдоподобно и забавно - и открили начини да добавят почти недоловими изкривявания и жестове в съответствие с металните конструкции. Аниматорите също открили как да използват гумите почти като ръце, с които да подпомагат актьорските изпълнения на колите-герои.


КОЛИТЕ-ЗВЕЗДИ И ТЕХНИТЕ ГЛАСОВЕ:
Филмът е дублиран на български език.


МАККУИЙН СВЕТКАВИЦАТА
Мечтаещ да стане най-младия автомобил, печелил някога шампионата за купата „Пистън”, този състезател-новак има в главата си само две мисли – победата и славата, която идва с нея. Но когато се отклонява и попада в забравеното градче Радиатор Спрингс, където трябва да се оправя сам, скоро ще осъзнае кои са истинските ценности в живота. Оуен Уилсън (“Bottle Rocket,” “Шанхайско пладне “,”Запознай се с нашите”, “Ловци на шаферки”) е глас на наперения състезателен автомобил в оригинала, (Ивайло Велчев на български), който научава, че в живота главното е пътуването, а не пристигането.

ДОК ХЪДСЪН
На пръв поглед скромен провинциален механик с мистериозно минало, този Хъдсън Хорнет от 1951 година е ключова фигура в Радиатор Спрингс и освен това изпълнява функцията на градски съдия. Уважаван и обичан от цялото население, Док е немногословен автомобил, който не се впечатлява особено от появата на новопристигналия в града Маккуийн „Светкавицата”. Вманиаченият по скоростта новак подценява Док, за него той е просто един престарял автомобил-дядо. Но скоро ще открие, че старецът все още крие няколко трика под предния си капак. На английски го озвучава легендарният актьор, носителят на Оскар® Пол Нюман. Нюман е записан и в книгата на рекордите на Гинес като най-възрастния автомобилен състезател, печелил професионално утвърдено автомобилно състезание (1995, в Дейтона). На български език почетното МПС е озвучено от Антон Радичев.

САЛИ КАРЕРА
Тази спортна кола „Порше 911” от 2002 г. се е уморила от живота в бързата лента на пътя и е открила ново начало за себе си в Радиатор Спрингс. Като собственик на местния мотел и една от най-оптимистичните личности в града, тя се надява един ден Радиатор Спрингс отново да се върне към предишната си слава, отнета му, защото е останал встрани от новопостроената магистрала, и да „се върне на картата”. Тя е незабавно привлечена от Маккуийн „Светкавицата” и му помага да открие правилната посока. Мултиталантливата актриса/режисьор Бони Хънт-Сали (“Животът на бръмбарите,” “Таласъми ООД,” “Деца на килограм”) притежава точната смес от чар, интелигентност и остроумие.

МАТЮ
Това добро, старо камионче-влекач може и да е малко поръждясало външно, но има най-бързата лебедка в областта Карбуратор и е винаги готово първо да се притече на помощ. Мил и лесно прощаващ грешките на другите, Матю се сприятелява с Маккуийн и като негов нов най-добър приятел пръв забелязва потенциала му, въпреки многото му недостатъци. Самообявилият се за “най-добрия шофьор в света на заден ход” Матю мечтае един ден да лети с хеликоптер, но стои твърдо на земята с ежедневната си работа в “Матю – изтегляне и спасяване”.

ФИЛМОР
Местното хипи в Радиатор Спрингс е бус „Фолксваген” от 1960 г., който си приготвя собствено органично гориво и проповядва многобройните му предимства. Всеки, който желае, може сам да пробва качествата на производството му. Филмор е твърдо убеден в конспиративните действия на петролните магнати. Неговият най-близък съсед е Серж, но независимо от постоянните им спорове, те не могат да живеят един без друг.

СЕРЖ
Този патриотичен армейски джип „Уилис” от 1942 WWII държи оръжейния магазин в Радиатор Спрингс. Серж често обича да превръща поляната пред дома си във военен плац. Въпреки че постоянно се оплаква от живеещия в съседство бус „Фолксваген”, той знае, че животът е много по-интересен, когато Филмор е наблизо. Този военен автомобил ръмжи страшно, но не хапе.

РАМОН
Притежателят на  „Дома на Рамон за Бодиарт” - шевролет „Импала” от 1959, е истински магьосник на автобояджийството, но никой не се е възползвал от услугите му от години. Докато чака появата на някой платежоспособен клиент, той ежедневно пребоядисва себе си и се надява, че Маккуийн ще се съгласи да му позволи да го „разкраси”.

ФЛО
Омъжена за Рамон и собственичка на ”V-8 Кафе при Фло”, тя е съобразителна и дръзка изложбена кола от 1950. Предлагаща “най-финото гориво в 50 щата”, кафенето й е популярно място за срещи, където местните се събират за глътка моторно масло, малко клюки и някой полезен съвет от самата Фло. Между нея и Рамон цъфва любов от пръв поглед при първото им пътуване през страната, когато тя е била едно от ефектните момичета на  Motorama.

ЛУИДЖИ
С голямо сърце, общителен и ентусиазиран, този „Фиат 500” от 1959 държи местния магазин за гуми „Луиджис каза дела тирес”, който е и “Домът на Наклонената кула от гуми.” Със своя приятел мотокара Гуидо, който е винаги до него, Луиджи е ненаситен фен на автомобилните състезания (особено пристрастен към марката „Ферари”. Бизнесът му не върви добре от години, затова винаги можете да получите чифт нови гуми с добра отстъпка от веселия търговец.

ШЕРИФЪТ
Полицейска патрулна кола „Меркюри” от 1949 г., заклела се да пази реда в Радиатор Спрингс. Винаги нащрек за нарушители, които превишават скоростта в рамките на града му, Шерифа обич да разказва истории за „Майката на всички пътища” и да подремва край градското табло за обяви.

КРАЛЯТ
Този „Плимут Супербърд” от 1970 е състезателна легенда, печелила шампионата за купата Пистон повече от всяка друга кола в историята. Независимо от цялата си слава, той е скромен автомобил, който знае, че истинският шампион трябва да притежава нещо повече от трофеи. Той вярва в упоритата работа, отборната игра и винаги отделя време за жена си, г-жа Краля. Готвещ се да се оттегли от състезанията в края на сезона и да преотстъпи спонсорството на Dinoco, Краля е обект на завист от страна на всички млади състезатели.

ЧИК ХИКС
Този състезател-ветеран е безмилостен конкурент, успял с катастрофи и измами да си проправи пътя до вторите места повечето от която и да е друга кола. Винаги  в сянката на Краля, той е вечният вицешампион и няма да се спре пред нищо, за да получи трофея и спонсорството на Dinoco. Убеден, че идва “ерата на Чик”, той не може да позволи на Маккуийн „Светкавицата” да застане между него и мечтата му за спечелването на купата Пистон.

МАК  
Никой филм на Pixar не е готов, преди в него да се включи с гласа си Джон Ратценбергер. В “КОЛИТЕ” популярният актьор озвучава автовоза от 1985, Мак Сурерлайнър. Като довереният шофьор на Маккуийн, той е готов да прекрачи границите на здравия си разум и да пренебрегне нуждата от сън, за да услужи на знаменития си работотдател. Луксозната ергенска квартира на Маккуийн е напълно оборудвана с фиброоптика, ТВ, кресло за масаж и други екстри.


ТУНИНГОВАНЕ НА ИСТОРИЯТА
„КОЛИТЕ” е много лична история за Джон Ласитър. Като момче, отраснало в Уитиър, Калифорния, той обичал редовно да ходи в местния магазин на „Шевролет”, където баща му работел в отдела за резервни части, а след като навършил 16 години, сам често работел в склада.
Ласитър разказва: “Аз винаги съм обичал колите. В половината ми вени тече кръвта на „Дисни”, а в другата половина – моторно масло. Представата, че някога ще съчетая тези две страсти в моя живот – колите и анимацията – беше неустоима. Когато с Джо (Ранфт) за първи път започнахме да говорим за този филм през 1998, идеята беше просто да направим нещо, в което героите да са коли. Някъде по това време гледах един документален филм, наречен „Разделните магистрали”, в който се разказваше за това как новите междущатски магистрали са се отразили на живота в малките градчета по пътищата. Филмът ни развълнува и започнахме да мислим какво става с градчетата, които големите магистрали са заобиколили. Тогава започнаха и проучванията ни за „Шосе 66”, но все още не ни беше ясно каква точно ще е историята във филма. Като дете аз често пътувах по „Шосе 66”, когато посещавахме родителите на баща ми в Сейнт Луис”.

Тогава, през лятото на 2001, съпругата на Ласитър – Нанси - го убедила да си вземе отпуската, от която отдавна имал нужда. Ласитър си спомня: “Нанси ми каза, че ако не намаля темпото и не започна да обръщам малко повече внимание на семейството си, децата ще отидат в колеж без да съм ги опознал и че ще пропусна голяма част от живота на семейството си. И тя беше права!”

Семейството оборудвало своеобразна къща на колела и поело на двумесечно пътуване с намерението „да си топнат краката” и в Тихия, и в Атлантическия океан, но без да пътуват по големите междущатски магистрали. ”Всички мислеха, че за толкова време непрекъснато заедно в караваната, накрая ще си прегризем гърлата, отбелязва Ласитър, но стана точно обратното. Когато се върнах от пътуването, аз бях по-близък със семейството си както никога досега, а това е сред най-важните неща в живота. И внезапно осъзнах, че знам какъв трябва да бъде филмът. По време на това пътуване открих, че наградата е самият живот. Чудесно е да постигаш разни успехи, но когато това стане, трябва да имаш до себе си семейство и приятели, за да празнувате заедно. Джо хареса идеята ми и нашата история тръгна оттук. За нашата главна кола, Маккуийн „Светкавицата”, най-важното е да е най-бърз. Той не се интересува от нищо, освен от шампионата. Това беше идеалният образ, който да поставим в обстоятелства, които да го принудят да намали темпото, така както направих аз с моето семейно пътуване. За първи път в професионалната си кариера намалих темпото и се почувствах страхотно! Уникалното във филмите на Pixar е, че историите в тях винаги идват от сърцата ни. Те винаги са лични и вълнуващи за нас. Това придава особена емоционалност и смисъл на филмите”.



ДОСТОВЕРНОСТТА НА МАТЕРИИТЕ: “ТЕГЛЕНЕТО” НА ЛИНИЯТА МЕЖДУ РЕАЛИЗМА И ЗАБАВЛЕНИЕТО

Джон Ласитър имал няколко много важни заръки към дизайнерите, работещи по моделите, и към аниматорите, отговорни за създаването на колите–звезди във филма. Една от тях била - достоверност на материалите. Дизайнерът на продукцията Боб Поли започнал с молив и хартия, последвало моделиране, артикулиране, нанасяне на светлосенки на героите и анимиране, като една от основните цели на екипа била във всички тези процеси героите да останат верни на своя произход.

Мениджърът на отдела по разработка на образите Джей Уорд обяснява: “Джон не искаше колите да изглеждат като направени от глина или папие-маше. Той настояваше за реализъм при изобразяването на материите. Това беше от изключително значение за него. Той ни каза, че стоманата трябва да създава усета за стомана, стъклото – за стъкло. Тежестта на тези коли трябва да се усеща. Тяхното тегло е между 1000 и 2000 килограма и когато се движат, това трябва да си личи. Не трябва да изглеждат леки или прекалено скокливи, защото публиката може да остане с впечатлението, че това са гумени играчки.”

Режисьорът на анимацията Джеймс Форд Мърфи разказва: “Първоначално моделите на колите бяха направени така, че те можеха на практика да вършат всичко. Джон непрекъснато ни напомняше, че тези герои са от метал и тежат по няколкостотин килограма. Те не могат да се разтягат. Той дори ни показа примери на много свободна анимация, за да илюстрира какво не трябва да правим”.

С ограниченията на движенията, наложени от металните структури, аниматорите трябвало да бъдат доста изобретателни и находчиви, за да пресъздадат широкия спектър от движения и изражения, които изисквала историята.

Режисьорът на анимацията Боби Подеста отбелязва: “Истински готиното в колите е, че могат да бъдат най-различни. Могат да се движат като коли, когато просто минават и се мотаят наоколо. Но могат и да изглеждат почти като животни на моменти или да правят жестове също като хора, като при това остават верни на материалите, от които са направени автомобилите. Например, в една сцена Матю се промъква през поле с трактори така, както лъвът в Африка се промъква към плячката си. Ще откриете, че можете да гледате на колите по съвсем различни начини”.


ВИЗИЯТА НА „КОЛИТЕ”: ДИЗАЙНЕРИТЕ НА PIXAR ТЪРСЯТ ВДЪХНОВЕНИЕ В СЪСТЕЗАНИЯТА И ПО ROUTE 66

От началото на филма с вълнуващото нощно състезание, през прашните, избледнели фасади по главната улица в Радиатор Спрингс, чак до решителното състезание на финала в Калифорния - дизайнерите на продукцията и целият творчески екип на  Pixar правели всичко възможно, за да уловят и пресъздадат разнообразните настроения и обстановки в „КОЛИТЕ” по най-стилния начин.

Голям привърженик на проучванията и личния опит от първа ръка, през 2001-ва Ласитър повел творческия екип на продукцията на пътешествие по легендарното „Шосе 66”, като част от подготовката за това, което им предстои. Девет души, девет дни и четири бели „Кадилака” поели на път в непрекъснат контакт с радиостанции под водачеството на експерта по „Шосе 66” Майкъл Уолис.

Дизайнерът на продукцията Боб Поли, родом от Детрой и възторжен почитател на автомобилите, откакто се помни, отговарящ за дизайна на колите и на двете писти, по които се провеждат състезанията, си спомня: “Майкъл ни каза още в самото начало на пътуването: „Не знаем какво ще ни се случи там. Пътуването ще е вълнуващо, ще видите много нови и интересни неща, просто се наслаждавайте и бъдете отворени към всичко”. И стана точно така. Във всяко градче, в което спирахме, чувахме интересни истории от местните жители – например в бръснарницата, докато се подстригвахме. Взехме дори и проби от почвата, която е невероятна – пурпурна, червена, оранжева, охра. Много и прекрасни цветове!”

“Един от най-важните моменти за нас бе, когато спряхме някъде в Аризона”, продължава Поли. “Бяхме на участък от пътя, затворен заради новата магистрала. Шосето се извиваше много красиво сред околната среда и водеше до една страхотна канара. Докато стояхме там, мина само един камион с възрастен индианец и внучето му. Той ни попита: „Харесва ли ви нашата земя?”. Отвърнахме му, че е много красива, а той ни разказа, че е бил тук при затварянето на пътя заради голямата магистрала, пресичаща свещените земи на неговите деди. Беше силно изживяване да стоим на пътя, който толкова естествено и красиво се вписваше в околната природа и да наблюдаваме изпънатата като струна междущатска магистрала, която разсичаше околната среда, без никакво уважение към нищо около себе си”.

Асоциираният продуцент Том Портър си спомня: “Когато Джон и екипът се върнаха от пътуването по „Шосе 66”, говорихме много за желанието им да уловят „патинирания” дух на Югозапада. Те искаха всичко във филма да бъде със светлосенки и да носи автентичността на 40-те, 50-те, 60-те, което вече трудно се забелязва, ако пътувате по новите магистрали. Джон искаше автентичен вид на югозападното градче в пълната му цялост, а същите предизвикателства стояха и по отношение на света на автомобилните състезания”.

Бил Коун, дизайнерът на продуцията, отговарящ за обстановките и сградите, разпрострели се в продължение от двете страни на пътя в Радиатор Спрингс, си спомня: “Аз мисля за стила на този филм като за анимационен реализъм. Имаме говорещи коли, а това е вече стъпка встрани от реалността. Затова и формите са малко своеобразни. Формите на колите, на скалите и на облаците са стилизирани. Стигнах до заключението, че хората в човешкия свят откриват навсякъде в природата своите собствени форми. Това личи и по наименованията, които дават – например скалата „Индианската глава”. Затова един свят на коли е естествено да бъде изпълнен с базирани на коли метафори за формите. И скалите съответно ще приличат на автомобили. Големи американски художници като Мейнард Диксън също оказаха голямо влияние върху нас с пейзажите си от Югозапада и начина, по който рисуват облаците.”

Във всеки аспект „КОЛИТЕ” представлява ново ниво на внимание към детайла за Pixar. С разтрошените парченца бетон, натрупаният прах, и избледнелите реклами, нарисувани върху тухлените стени, Радиатор Спрингс изглежда като истинско място, което зрителите могат да посетят.

“Нашето предизвикателство беше да придадем на сградите усет за историчност. Работихме заедно с екипите по светлосенките и моделирането, за да им предадем износен и леко запуснат вид, например с тревичка, поникнала от пукнатините на асфалта и т.н.”

Автентичността на пустинната локация била допълнена със стотици видове растения – кактуси, храсти (в кафяво, зелено, жълто и др.) и трева. Скали и камъни от най-различен вид също допринасяли за разкрасяването на пейзажа.

За да се осигури автентичността на дизайна на колите, целият дизайнерски екип прекарал доста време по авто-шоута и в Детройт - в пряк контакт с дизайнери и автопроизводители, автомобилни състезания, както и в задълбочени проучвания върху материалите, използвани в автомобилостроенето.

„Проучванията са от огромно значение за Джон”, казва Поли. „Това бе също и най-забавната част от работата, защото ходехме на автомобилни шоута, състезания и други подобни развлечения. Едно от местата, където научихме много интересни неща, бе автобояджийското ателие на Мануел, съвсем близо до студиото. Той ни даде много подробности и ни помогна да разберем технологията при боядисването на един автомобил.”

Отговорящият за светлосенките на героите Томас Джордан обяснява: “Хромът и автомобилната боя бяха двете ни основни предизвикателства в този филм. Като начало научихме всичко, което успяхме за тях. В близкото ателие гледахме как се боядисват коли, как се смесват боите и как се полагат различните слоеве.”

“Опитахме се да направим дисекция на истинската боя и да я пресъздадем в компютъра”, продължава той. “Разбрахме, че се нуждаем от основна боя, от която идва цветът, и от покривен лак, който осигурява отраженията. Тогава бяхме в състояние да добавим и металическия блясък, както и онзи перлен нюанс, с който цветът може да се променя в зависимост от ъгъла, и дори допълнителни рисунки за герои като Рамон.”

Отговарящата за светлосенките Тиа Крейтър добавя: “Докато наблюдавахме бояджийските работи при Мануел, видяхме една захвърлена хромирана броня и попитахме дали можем да я вземем. Той започна да я чисти и ние се развикахме: „Не! Не! Не я чисти!”. Беше точно това, което търсехме. Замърсяването и патината й придаваха вид, който страшно ни хареса. Имаше по малко от всичко, което търсехме – разядени места, драскотини, матиране на блясъка, ръжда и мехурчета. Всичко това в една броня! Човекът от екипа, който се занимаваше със светлосенките на Матю, я постави на слънце и прекара доста време, взирайки се в нея. Направи й доста снимки, за да анализира текстурите и повърхностите”.


БЛЯСКАВИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА PIXAR:
ТЕХНИЧЕСКИ НАПРЕДЪК И ИНОВАЦИИ В „КОЛИТЕ”

През изминалите 20 години Pixar Animation Studios издигна летва в компютърната анимация до спиращи дъха нови висоти и продължи да се възползва от технологичните новости, за да ни представи по по-завладяващ начин историите и героите си. От най-ранните си късометражни филми и първия пълнометражен CG филм - “Играта на играчките”, хората от Pixar никога не са почивали на лаврите си. За тях всеки следващ филм е предизвикателство в различни отношения, независимо дали става дума за стръкче трева или за тълпи от насекоми в “Животът на бръмбарите”, за карикатурните, но реалистични хора в “Играта на играчките 2”, за покритите с козина герои и симулацията на платове в “Таласъми ООД”, за бликащия от енергия и живот подводен свят в “Търсенето на Немо”, или за екшъна, обстановката и човешките герои във “Феноменалните”. Тяхното последно начинание “КОЛИТЕ” ги изправило пред някои от най-големите предизвикателства, с които са се сблъсквали досега.

Под надзора на копродуцента Том Портър, на наблюдаващия технически директор Ибън Остби и постоянната група технически „магьосници” на Pixar, продукцията на „КОЛИТЕ” стартирала бързо и отбелязала някои впечатляващи постижения пътьом.

Може би най-голямото предизвикателство пред техническия екип на „КОЛИТЕ” било създаването на металните и боядисани повърхности на колите-герои и отраженията, които тези повърхности генерират. Алгоритмичната рендираща техника, известна като  “ray tracing”, е използвана за първи път от Pixar, за да даде на създателите на филма вида и ефектите, които търсели.

Остби обяснява: “Като се има предвид, че героите на нашия филм са направени от метал, Джон много държеше да види реалистични отражения и по-красиви отблясъци от тези, които сте виждали във всичките ни предишни филми. В миналото ние най-често използвахме карти на околната среда и други математически базирани програми, за да създаваме измамни отражения, но за „КОЛИТЕ” добавихме възможността за ray-tracing към съществуващата ни програма Renderman и повдигнахме летвата за Pixar.”

Ray tracing - тази технология се използва от доста време, но за първи път рендиращият екип на Pixar я въвежда в почти всеки кадър на „КОЛИТЕ”. Отговорничката за рендирането Джесика Макмакин е работила по финалните кадри на филма, докато задачата на водещия оптимизирането на рендирането Тони Аподака била да изчисли как да минимизира времето за рендиране.

Макмакин обяснява: “В добавка към създаването на точни отражения ние използвахме ray tracing за постигането и на други ефекти. Този процес ни помагаше и за създаването на точни сенки в случаите, когато има няколко източника на светлина и искаме да постигнем разсейването им по ръбовете. Или при „затварянето”, което е отсъствието на околната  светлина между две повърхности, както в гънките на плат. Четвъртата употреба е сиянието. Представа за това можете да добиете, като държите лист червена хартия близо до бяла стена – ще забележите как светлината се оцветява от хартията и хвърля червено сияние върху бялата стена”.

“Нашите компютри сега са около хиляда пъти по-бързи, отколкото бяха, когато правихме „Играта на играчките”, добавя Аподака. “Но въпреки това, апетитите ни са нараснали и ние търсим нови предизвикателства. Заради ray tracing и всички отражения, средното време за рендиране на един-единствен кадър от „КОЛИТЕ” беше седемнайсет часа. А за някои кадри трябваше седмица. В този филм ние предлагаме по-големи и по-красиви картини, с повече игра на светлината и ray tracing”.

Сред другите големи постижения на филма е системата ground-locking, която държи колите твърдо на пътя, освен в случаите, когато историята изисква известно отклонение от това правило. Отговорникът за героите Тим Милирън е автор на кода за тази програма.

“Системата ground-locking е едно от нещата, с които се гордея най-много в този филм”, казва Милирън. “В миналото героите нямаха никаква връзка със своето обкръжение. Правеха се симулации, за да се види как ще се държат. В „КОЛИТЕ” тази система е вградена в самите модели и когато движим колата из сцената, тя си остава твърдо залепена за земята. Това е едно от нещата, характерни за работата в Pixar – знаем, че нещо трябва да бъде направено, но нямаме представа как, и не се отказваме, докато не открием начина”.

Друго голямо постижение за екипа по героите било въвеждането на универсална система за контрол, която на практика можела да работи с всяка от колите. Това означава, че едни и същи анимационни контроли могат да бъдат приложени на всяка от почти стоте уникални коли-герои, без да се налага създаването на нови артикулационни компоненти. Геометрията на базовото шаси пасвала на всички герои, но окачването било различно за всяка от колите.

„Разполагахме с около 1200 контролни точки, които аниматорите можеха да пипат”, обяснява Милирън. „Някои герои, като Матю с лебедката му, очевидно имаха повече. Повече от всеки път досега контролите бяха създадени да работят заедно. Например има четири големи контроли за устата: контрола, която движи устата наляво и надясно, друга, която мести ъгълчетата нагоре и надолу, трета за свалянето и вдигането на челюстта и още една за ъгъла на устата”.

Групата на Милирън отговаряла и за тълпите от коли, които виждаме в началото на филма и в епизодите от състезанието в края. Със 120 000 коли, заели мястото си на стадиона, и допълнително още към 2000 на тревната площ, тези сцени със сигурност включват най-големите тълпи, правени някога в Pixar (далеч над мравешките сборища в “Животът на бръмбарите”). Ситуацията се усложнявала от това, че всяка от колите в тълпата била анимирана по някакъв начин.

За да бъдат пресъздадени точно възбудата и вълнението от състезателните сцени, операторът Джереми Ласки и екипът му посетили множество автомобилни състезания и провели дълги разговори с оператори-експерти по снимането на такива събития. Режисьорът ветеран от Fox Sports Арти Кемпър, пионер в ТВ предаванията на автомобилни състезания, се оказал ценен източник на информация.

Ласки споделя: „Арти ни даде много ценни съвети относно това къде най-типично се разполагат камерите по пистата. Той ни разказа и за кадрите, които му се е искало да заснеме. Ние бяхме в състояние да направим много неща, които за него бяха съвсем невъзможни. Ние можехме да сложим камера под колата, по средата на трасето, на кран, който се спуска срещу колите. Арти ни каза, че и той би желал някога да има тези възможности. Разположението на камерите в „КОЛИТЕ” ни позволяваше да поставим публиката в центъра на вълнението. Поставяме зрителите в един свят, който им се вижда познат, и след това ги зашеметяваме с кадри, каквито никога не са виждали. Има поразителни моменти, когато колите профучават на 2 милиметра от обектива на камерата, което е невъзможно на живо, но ние го направихме така, че да повярвате, че е възможно”.

Дори в спокойното и тихо градче Радиатор Спрингс били осъществени някои забележителни постижения. Един от най-звездните и комплексни моменти е в края на второто действие, когато неоновите светлини са запалени отново, градчето се съживява и парад от автомобили тръгва по главната улица. С блестящите, ярки, брилянтни светлини, идващи от поредица източници и придружаващите ги отражения, този епизод се оказал изключително комплициран, но и станал един от най-струващите си да се видят сияйни моменти във филма.

За да подчертаят богатството и красотата на пустинния пейзаж, обкръжаващ Радиатор Спрингс, авторите на филма създали отдел, отговорен за скалите и небето. Лиса Форсел и нейният екип реализирали „магичните” си умения в тази област.

„Дигиталните рисунки на скали са начин да се постигне визуална цялостност, без непременно да се използват пълната геометрия и светлосенки на природните образувания”, казва Форсел. „Ние прекарахме доста време в работа по облаците и различните им форми. Те са на няколко слоя и обикновено имат общи черти. Облаците всъщност имат характер и персоналност. Идеята ни беше, че точно както хората виждат в облаците човешки черти, колите ще виждат различни автомобилни форми. Това е едва доловимо, но определено има някои облаци, които приличат на „Седан”. А ако се вгледате по-внимателно, ще забележите и такива, които напомнят на следи от автомобилни гуми”.

„Фактът, че обърнахме толкова много внимание на небето, говори за визуалното ниво на филма”, добавя тя. „На екрана няма да видите и един пиксел, който да не е обработен с изключително внимание и грижа. Нищо не е направено просто така.”

Стив Мей, отговорникът за ефектите в „КОЛИТЕ”, работел на подобно, изключително високо ниво. Сред многото ефекти, създадени от него, са прашните облаци, които се влачат зад колите, следите от гуми, поднасяния, вода, дим и лиги (от предницата на Матю).

Едно от най-важните решения по отношение на дизайна и анимацията на героите-коли било разположението на очите. Дизайнерът на продукцията Боб Поли, надзираващ дизайна на колите, обяснява: „От самото начало на този проект Джон беше решил, че очите ще бъдат на предното стъкло. Първо, това прави нашите герои различни от по-разпространения подход, когато те са в предните фарове. Второ, когато очите са ниско долу в предницата на колата, до устата, героят заприличва на змия. А с очи на предното стъкло гледната точка е по-подобна на човешката и усещането е, че цялата кола участва в анимацията на героя”.

Анимирането на героите-коли също изправило екипа пред доста предизвикателства. Скот Кларк обяснява: “Да ги направим способни да играят с пълния обхват на емоциите и все пак да си останат коли е тежка задача, но именно това е, което анимацията прави най-добре. Използвате въображението си и правите движенията и жестовете, които си подхождат с дизайна. Нашите коли нямат ръце и крака, но имат гуми. Ние ги научихме да ги протягат и използват като ръце. Направихме очите им с клепачи и вежди, което им позволи да комуникират с експресивност, която колите не притежават”.

Дъг Суитленд добавя: „За да се справи с предизвикателствата на „КОЛИТЕ”, аниматорът е нужно да приложи различен подход от този, който е прилагал при работата си примерно във „Феноменалните”. При „Феноменалните” аниматорът може да разчита на собствените си актьорски умения, да се снима и да гледа от себе си. Но в „КОЛИТЕ” той няма с какво да се сравнява. Да, те са коли, но никоя от тях не може да прави това, което правят нашите истински. Това е чиста фантазия. Необходими бяха много опити и грешки, докато ги научим как да се държат”.

Ласитър заключава: „Наистина поработихме здраво, за да ви накараме да повярвате в този свят. Отне ни много месеци на опити, грешки и анимационни тестове, за да разберем как да раздвижим колите и как действа техният свят. Нашите отговорни аниматори Дъг Суийтленд и Скот Кларк, заедно с режисьорите на анимацията Боби Подеста и Джеймс Форд Мърфи, свършиха изумителна работа заедно с всички аниматори, за да определят уникалните движения за всеки герой, базирани на неговата възраст и модел. Някои от колите са просто спортни коли и те имат много по-твърдо окачване. Други са стари коли от 50-те години и при тях е съвсем различно. Искахме да бъдем максимално автентични, но също и всяка кола да бъде уникална личност. Искахме и всеки от аниматорите да вложи нещо от себе си в колата, с която се занимава. И всеки ден се забавлявахме много, защото виждахме неща, които никой не е виждал досега. Светът на колите оживя по един съвсем достоверен и неочакван начин”.