Алиша Кийс – наемен убиец в “Димящи аса”

Какъв начин да дебютираш в Холивуд – като наемен убиец?

AK: Не мисля, че имаше по-добър начин.

В: Какво си помисли, когато режисьорът Джо Карнахан каза „Алиша, искаме да играеш Джорджия Сайкс, наемен убиец?”

AK: Той каза „Алиша, не искаме от теб да играеш една от онези меки, женски роли, в която някой много ще те обича. Джорджия ще е страхотна, тя е яка, и е злодейка.” Аз прочетох сценария и когато наистина разбрах каква ще е Джорджия, се включих в проекта.

В: Гледала ли си филма „Отдел „Наркотици” , с който Джо проби и дали и това ти повлия да приемеш ролята?

AK: Определено. Гледах „Отдел „Наркотици”  и много ми хареса. Визуално аз просто знаех, че „Димящи аса” ще бъде много луд. Лично аз още от дете се интересувам от театър и имам голям респект към актьорското изкуство, затова за мен беше важно да не играя роля на свиреща на пиано певица. Или каквато и да е певица. Аз наистина исках нещо съвсем различно и изцяло се отдалечих от зоната, в която се чувствам удобно в съвсем различно пространство и като съвсем различна личност.

В: Определено си постигнала това с Джорджия.

AK: Със сигурност. (Смях)

В: А сега кажи за костюма на Джорджия: с късите панталонки, ботушите и мрежестите чорапи. Не сме свикнали да те гледаме облечена така. Ще си запазиш ли костюма, за да го облечеш на наградите „Грами” следващата година?

AK:(Смях)Не, няма да го запазя. Оставих го с края на филма. Мисля, че ще му намерят по-добро приложение.

В: Как би описала героинята си Джорджия Сайкс?

AK: Джорджия е много интелигентна жена. Всъщност тя е доста консервативна. Не обича да е център на внимание и е доста педантична. Иска да е сигурна, че всичко ще мина гладко. Единствената причина да носи онези дрехи е, че с тях по-лесно ще се приближи до човека, когото се опитва да убие, Бъди Израел. И наистина се приближава.

В: Имаше думата при избора на костюма?

AK: Определено. Абсолютно. Донесоха ми много поли и други неща, мерих ги, разговаряхме и решихме, че шортите ще бъдат най-удобни и реалистични при целия екшън, в който трябва да участвам. Наложи се да удължим малко блузката, защото под нея носех кобур с допълнителен пистолет. А в ботушите криех амуниции.

В: Чух, че облеклото трябвало да прикрива пет оръжия. Така ли е?

AK: Да. Нуждаехме се от доста неща там.

В: А как се справяше с оръжията? Стреляла ли си някога преди това?

AK: Използвала съм пистолет, но не и на това ниво. Тренировките бяха невероятни и наистина станах много близка с оръжието, разбрах как да го нося и да го ползвам. Особено презареждането. Главната цел на нашия треньор бешеда ни научи да вършим всичко бързо и гладко. Такива трябваше да станем – бързи и „гладки” – и аз станах такава.

В: Треньорът ви от ФБР ли беше или военен?

AK: Джо Карнахан никога не ни обясни какъв точно е бил. Но е бил добър човек. Дори и сега е близък с хората, които ни тренираха. Всичко е било много секретно, но той беше невероятен.

В: Значи вашият треньор има опит от света на наемните убийци и гангстерите?

AK: Така е. Той е виждал тъмните страни на живота. Не знам точно от коя страна е бил, но определено е запознат с лошите неща в живота.

В: Сигурно е било интересно да се срещнеш с такива хора.

AK: Беше много интересно да се срещна с него. Просто личността и поведението му говорят много.

В: Разказа ли ти нещо интересно?

AK: Той не говореше за тези неща. Беше суров тип, но по мил начин. От време на казваше, че ще трябва да отсъства за няколко дни, но не навлизаше в подробности. Каза ни, че най-важното в тази работа е винаги да бъдем подготвени и нащрек.

В: Как се справяхте със специалните ефекти във филма? Вярно ли е, че актьорите, които участват в престрелки, имат закрепени по телата си торбички с изкуствена кръв, които експлодират, когато са улучени?

AK: Да, малки бомбички. За мен това беше само една – когато ме раняват странично. Нямах нужда от повече, но гледах как се правят ефектите и беше луда работа. Как дърпат хора с въжета и с пневматика.

В: Как беше да снимаш първия си филм и да участваш в емоционално сложни сцени с актьори от калибъра на Рей Лиота и Анди Гарсия?

AK: Беше много изнервящо и възбуждащо. Сред актьорите имаше много интересни хора. Да работя с Рей Лиота и Анди Гарсия беше невероятно.

В: Каква смяташ, че ще е реакцията на феновете ти, които са свикнали с твоята красива музика, когато те видят като Джорджия, наемния убиец?

AK: Ами сигурна съм, че на някои много ще им хареса, а на други не чак толкова. Това му е хубавото – да си имаш собствено мнение.

В: А как беше работата с Common? „Димящи аса” е най-голямата му актьорска работа дотук.

AK: Беше страхотно. Ние имахме само една обща сцена, но беше чудесно да видя близко, познато лице до мен.

В: Какво си говорихте ти и Common, когато бяхте заедно на снимачната площадка? Предполагам, че когато и двамата имате успешни музикални кариери и сега влизате в киното, имате и много общи чувства.

AK: Говорехме си за това как се справяме с всичко и как да се подготвим, за да изиграем най-добре ролите си.

В: Ти си постигнала толкова много в музиката, какво е да излезеш от тази удобна зона и да приемеш толкова трудна роля?

AK: Много ми хареса. Аз съм близка с актьорската работа още от дете. Това винаги е било част от живота ми и винаги съм знаела, че ще бъда актриса. Просто чаках подходящия момент. За мен бе много вълнуващо да навляза в съвсем нов свят, в който човек не е изцяло себе си, да се гмурна на сто процента в него и да бъда напълно освободена. Моята роля в „Димящи аса” не е това, което хората биха очаквали, и аз винаги ще искам да е така.

В: Значи не смяташ да се отказваш от музиката и да се отдадеш изцяло на актьорска работа?

AK: Няма начин.(Смях) Майтапите ли се! Аз имам нужда от музика. Аз я правя, защото не мога да не я правя. Обичам музиката и тя е нещо, което много ми помага. Дори в момента работя по новия си албум, който става невероятно добре, и съм много развълнувана, че скоро ще издам нова музика.

В: Защо досега не сме те виждали във филми? Със сигурност си получавала много сценарии и предложения?

AK: Абсолютно. Пращаха ми всякакви сценарии - от обичайните роли на певици до невероятни такива във филми с известни режисьори, но просто не беше настъпил подходящият момент. Аз съм била по средата на създаването на албум, а когато съм на този етап, аз съм концентрирана 100 % върху музиката. Когато правех „Димящи аса”, се концентрирах 100 % върху „Димящи аса”.

В: Кое в ролята ти в „Димящи аса” беше по-съблазнително от другите роли, които са ти предлагали. Казваш, че Джо и неговият филм „Отдел „Наркотици” са оказали влияние, но какво още? Може би фактът, че ти и твоята партньорка в занаята, изиграна от Тараджи Хенсън, сте две много силни жени?

AK: Определено. Рядко в един филм има две много силни жени, особено пък сред толкова много талантливи актьори-мъже. „Димящи аса” подтиква и към размисъл. Филмът има интелектулна страна. Публиката ще трябва да се замисли, за да открие някои неща. Това също ме заинтригува.

В: Какво си помисли, когато за първи път седна в киносалона и изгледа готовия филм „Димящи аса”? Като първи филм, в който участваш, трябва да си била доста нервна?

AK: О, да. Гледах го на частна прожекция в Ел Ей с четирима приятели. Беше много лудо. Настанихме се, завесите се разтвориха и изгря голямото лого на Universal. Направо се побърках, казвах си: „Истина е! Филмът е истински!”

В: Какво казаха приятелите ти?

AK: Много им хареса. Това е един от онези филми, за които не можеш да спреш да говориш. Има такова изобилие от интересни герои, че непрекъснато се питахме „Ами този... Ами онзи....Защо каза това?” Човек заживява във филма. Ще стане култова класика.

В: В момента завършваш своя втори филм, The Nanny Diaries, със Скарлет Йохансен. Задават ли се още филми на хоризонта?

AK: На хоризонта има още два филма и това наистина много ме вълнува, но нищо конкретно не мога да кажа. Трябва ми малко време, защото искам всяка роля, която правя, да бъде тотално различна. Това е дълъг път и аз не бързам за никъде.

Нет Фокус