Той е Шон Пен и е тук, за да ви спечели

На различните винаги им е трудно. Колкото и качества да притежават се налага да се доказват още повече, независимо от тях. Защото не се вписват по някакъв признак в  общоприетото за правилно, редно, нормално и т.н. Става още по-напрегнато когато се заговори за равни права и се стигне до обяснения, че първо си човек и после всичко останало.

И за да не се получи текст „за правата на човека”, нека премина към повода- филмът „Милк” на Гюс ван Сант. Режисьорът, който обичаме заради „Добрият Уил Хънтинг” (1997) и „Слон” (2003) прави поредния си силен и провокативен филм. Опирайки се на биографията на Харви Милк, тоя успява да разкаже без  да изпада в драматични и лигави подробности от живота му, неговата мисия.

Филмът на Сант е шарен, шумен и прям, в него има много мъже… и една Алисън Пил, която се появява по средата на филма. Сред качествата на лентата са детайлният разказ на историята (характерно са биографичните филми), добре разработените и мотивирани образи, зад които стои адекватният избор на актьорите в поддържащи роли (Джеймс Франко, Диего Луна, Емил Хърш, Джош Бролин). За мен изненадата сред тях се казва Джеймс Франко – напомнящ до голяма степен покойния Хийт Леджър и не можах да разбера  с какво е впечатлил Академията Джош Бролин, за да получи номинация за „Оскар”?!

Без съмнение обаче най - стабилният, основополагащ и удовлетворителен елемент във филма бе изпълнението на Шон Пен. Каквото и да си говорим, както и да го кажем, колкото и да не ни е впечатлявал през годините преди своя Харви Милк, няма как да му отречем себеотдаването. Във всеки жест и усмивка си личи невероятния труд, който е положил, за да се доближи максимално до истинския Милк.

Изпълнението е поглъщащо и трудно може да го замените във въображението за ролята на Харви. Магнетизмът, който излъчва е силен и концетриран, дотолкова, че успява да стигне и зрителите в залата. Затова не е необходимо да харесвате Шон Пен,  достатъчно е да можете да се абстрахирате и непредубедено да наблюдавате актьорските му качества.

„Милк” е филм, който заслужава отделеното време и похарчената сума за билет. Той няма да ви изненада, нито ще видите в него нещо ново, но ще остави у вас усещането затова, че сте гледали хубаво кино. И един много талантлив Шон Пен.

от Мариана Иванова