Интервю с режисьора Сам Рейми за "Отведи ме в ада"

21.08.2009 г.
Интервю с режисьора Сам Рейми за С „Отведи ме в адаСам Рейми отбелязва дългоочакваното си завръщане към своя смразяващ стил. В последната си творба майсторът на ужасите разкрива стряскащата история на Кристин Браун (Алисън Ломан), млада жена, чийто идиличен свят се превръща в жив ад, когато става жертва на безмилостно проклятие.

В хорър жанра Рейми става известен през 1981 със „Злите мъртви”, утвърждава се като един от най-видните съвременни режисьори със сериала „Спайдър-мен” (спечелил близо 2.5 милиарда долара).

Когато гледаш „Отведи ме в ада” се чувстваш като дете в сладкарница. Правиш това, което наистина ти се иска.
Това е вярно. Харесваше ми да правя този филм. Бях заобиколен от хора, които познавах и с които се чувствах комфортно. Оказах се истински късметлия и с тези, които се присъединиха към нас по-късно, които до този момент не познавахме.

Защо решихте да се върнете към филмите на ужасите?

Свобода. Това беше една от основните причини. В този филм имах пълен творчески контрол и последната дума беше моя, което ми се случва за първи път от дебюта ми - „Злите мъртви”. Имах възможност да правя това, в което вярвам. Не се налагаше да обсъждам творческия процес с никого. В този смисъл беше много освежаващо. Хареса ми също така да работя с по-малък бюджет за разнообразие. Въпреки че правя това от двадесет години, през последните седем-осем се разглезих, работейки с разточителните бюджети за „Спайдър -мен”. Този път беше много по-практично. Не се налагаше да се занимавам с шефове на отдели, само с актьорите и техническите лица. Мисля, че така удовлетворението е много по-голямо.

Как се роди идеята за „Отведи ме в ада”?

Напълно случайно. С брат ми Иван, бяхме написали тази история през 1989. През 2002-ра я преработихме в сценарий за филм. Имам компания, която се казва Ghost House Pictures и си помислих „Защо не я развия напълно и да заснема филма за нея”? Мислехме аз да бъда продуцент и да поканим друг режисьор за снимките. За съжаление това означаваше да съкратим сценария, за да можем да го заснемем с по-малък бюджет. Когато започнах да го коригирам осъзнах, че не искам това. Идеята беше не просто да направя някакъв филм. Исках да направя точно този филм.

Отведи ме в ада” на легендарно проклятие ли се базира или на градска легенда?

Историята е пълна измислица. Единствената част, за която направихме проучвания беше за демона, който героинята на Алисън Ломан призовава - Старицата. След като се разровихме, установихме, че има няколко демони на име Ламия, които съществуват в различните култури. В една от тях това е бог, който изяжда бебетата. В друга е змия. В трета – много секси, но жестока жена. Помислихме си: „Колко интересно, че имат едно и също име, а са толкова различни. Може би разказват различни истории за едно и също нещо? Може ли да разкажем наша версия за този демон и да го наречем Ламия?” В основата на филма стои една вечна история, която използвахме заедно с още няколко подобни: героиня, която извършва грях от алчност и трябва да заплати ужасна цена. Това е една история за нравствеността, разказвана от много религии през вековете. Така че на практика, това е една стара вече изпитана история на ужасите.

И все пак се много отличава от съвременните филми на ужасите.

Наистина не съм мислил за други филми докато правех този. Просто се опитвах историята да звучи възможно най-драматично и забавно. Целта ни беше да не следваме никакви тенденции и да се опитаме да дадем на публиката това, което наистина желае. През цялото време, докато пишехме сценария с Иван, се опитвахме да угодим на себе си и се надявахме, че такъв ще е ефектът и върху публиката.

Как се сработихте с Иван?

Работил съм над много сценарии заедно с него. Той е лекар през деня и писател нощем. Понякога пишем за „Спайдър-мен”, „Даркман”, „Армията на тъмнината” и си прекарваме страхотно. Получава се 2 в 1- имаме възможност да сме заедно и това още повече ни сближава, а от друга вършим работа. Когато Иван се опитва да ме редактира, не е толкова забавно. Тогава имаме малки семейни проблеми, в зависимост от това колко от нещата ми иска да преправи. (смее се)

Как се спряхте на Алисън Ломан?

Наистина исках публиката да тръгне на греховно пътешествие с героинята. Ето защо изборът на Алисън беше толкова важен. Истината е, че нейната героиня е морално деградирала. Тя извършва този грях от алчност като изхвърля старата жена от къщата й. Исках да видя дали публиката ще може да се идентифицира с нея. Мисля, че Алисън се справи брилянтно.

Поставихте я пред сериозно изпитание.

Да, опасявах се, че и тя, и всеки друг на нейно място няма да понесе напрежението, на което ще я подложим. Опитах се да бъда искрен, без разбира се да й казвам за всички неща, които ще се наложи да понесе, защото се страхувах, че няма да приеме ролята (смее се). Просто исках мъничко да я предупредя, така да се каже. Но определено трябваше да изтърпи доста ужасии. Например, старицата, изиграна от Лорна Рейвър доста пъти я души, стискайки я за гърлото. Хвърляхме я от кола, замеряхме я с изкуствени захаросани чаши, слагахме й юзда и я налагахме с камшик, за да обикаля из стаята часове наред, погребахме я жива под 800 паунда кал. И това беше само през първата седмица (смее се).

Никой друг не може да успее да ни изплаши и в същото време да ни разсмее както го правите Вие. Смесването на ужаса и хумора важно ли е за Вас?

Да, защото не мога да си го представя по друг начин.  Мисля, че се дължи на факта, че съм страхливец по душа. Не мога да го обясня точно, мога само да кажа, че съм човекът, на когото ужасите влияят наистина много силно. Единственият начин, по който мога да се преборя с тях е като се опитвам да открия смешната им страна.

Винаги сте били фен на ужасите?

Винаги съм харесвал историите с призраци. Като дете обичах да стоя до лагерния огън или в някоя тъмна стая и приятелите ми да разказват страшни истории. Има колективна енергия, която се предава от човек на човек докато слушаш и ако разказвачът е добър, направо се вцепеняваш. Следва страхотният момент на отпускане, когато напрежението достига кулминационната си точка и ти пищиш от ужас. Разбира се, не е достатъчно само да слушаш подобни истории, забавно е и ти да разказваш. Поне за мен. Само си представете, вниманието на всеки да е приковано в това, което казваш. Всички са толкова потопени в историята, което е много вълнуващо. Всички се страхувате заедно. Всички сте притаени в очакване. Всички пищите заедно. Страхотно е да се свързваш с хората на такова ниво.

Кой беше първият филм на ужасите, който сте гледали?

Първият филм на ужасите, който имаше огромно влияние върху мен беше „Нощта на живите мъртви” на Джордж Ромеро. Вероятно съм бил на около десет години и сестра ми ме вкара в киното под палтото си, можете ли да повярвате?! Да гледам този филм беше престъпление, извършено срещу мен (смее се). Бях твърде малък. Ужасът ме завладя изцяло. Не можех да повярвам. Бях напълно вцепенен (смее се).

Много млади кинаджии Ви се възхищават. Вие на кого се възхищавате?

Възхищавам се на работата на Стенли Кубрик, Фелини и Бергман, които изучавах бегло в училище. Обичам и Хичхок. Мисля, че той е майстор на разказа, да не говорим за напрежението. Той наистина знае от каква информация се нуждае публиката, за да предаде гледната си точка. Нито повече, нито по-малко. Смелостта му все още е стимулираща и брилянтна. Можеш да научиш много, гледайки Хичхок.

Какво научихте от филмите на „Спайдър-мен”, което използвахте в „Отведи ме в ада”?

От филмите „Спайдър-мен” научих много за дигиталните ефекти. Дори главният герой в тези филми, доста често е дигитален ефект. Нивото на познаване на материята трябва да е високо, затова съм много щастлив, че работих по „Спайдър-мен” и продълженията му с едни от най-талантливите хора в този бизнес. Успях да взема техниката и да я приложа в „Отведи ме в ада” под различни форми, които вероятно са изпробвани и преди. Например, успяхме да постигнем някои от ефектите на грима, използвайки дигитални ефекти, което е доста необичайно за филм на ужасите. Накратко, обединихме различни техники и подсилихме ефекта на грима дигитално, което според мен отваря пред нас нови хоризонти.

Каква е следващата Ви стъпка?

„Спайдър-мен 4” ще бъде новият ми филм. В момента се пише от един наистина чудесен драматург в Ню Йорк, Дейвид Линдзи-Абеър.

Какво научихте от „Отведи ме в ада”, което може да прилагате и в бъдеще?

Надявам се да прилагам много от наученото в този филм. Това включва да съм по-смел, да работя в много кратки срокове, да се фокусирам върху важните неща. Тъй като, когато не разполагаш с голям бюджет, нямаш много време и нямаш друг избор освен да вървиш напред, трябва да решаваш кое е важно в момента. Това беше много вдъхновяващо откритие. Надявам се да го приложа и в следващия си филм.

Какво очаквате от филма?

Това, което искам е публиката да се смее, да подскача, да крещи, зрителят да сграбчи гаджето си и в края на този час и половина, да остане с усещането, че наистина си е прекарал страхотно. Ето това означава за мен, филмът да е успешен.
Copyright © 2019 Dir.bg.