За обречената генетична съдба в един свят като "Гатака"

“Гатака” е научно-фантастичен трилър за едно възможно бъдеще, определено от научните постижения, които в момента откриваме. Андрю Никъл създава пълноценен и достоверен свят на бъдещето, ръководен от генетичните опити, които вече се превръщат в реалност", обяснява копродуцентката Стейси Шер. "Но в света, създаден от Андрю, въпросът кой контролира генетичния материал не е политически, а икономически. Колкото по-богат си, толкова повече привилегии имаш и толкова си по-способен да направляваш съдбата на детето си. Всеки може да се почувства съпричастен с това - чувството, че не си достатъчно добър, желанието да бъдеш по-съвършен. Но в това възможно бъдеще знакът ти е определен за цял живот: Валиден или Невалиден. И тъй, как можеш да се бориш, за да преодолееш собствената си генетична съдба?" Този въпрос скоро може да си задаваме всички. Много учени и изследователи на етиката сравняват зората на генетичните изследвания през 90-те години със зората на атомните изследвания през 40-те и 50-те години. Както и тогава, хората откриват почти божествена сила, която може да промени света, но може да нямат моралното съзнание или прозорливост, за да предвидят до какво може да доведе играта с подобна сила. През последните няколко години бяха открити генетични решения не само за различни болести, но и за такива човешки наклонности като срамежливостта, сексуалната разюзданост, музикалните способности, поемането на рискове и преяждането. След време може би ще можем да изкореняваме нежелани черти като пълнота, депресия и затваряне в себе си, заедно с наследствени болести като Паркинсън, фиброза на кистата и разновидностите на рака. И може би ще е възможно да подбираме гени, способстващи за по-висок коефициент на интелигентност, по-добро зрение, по-добро физическо състояние. Но какви биха били последствията за света от тези открития? Какво би станало с прекрасния творчески хаос на разнообразието? В традициите на класическата научна фантастика и футуризъм, Андрю Никъл е измислил един плашещо възможен резултат от подобно бъдеще - светът на “Гатака”. Това е свят на изключителни постижения и естетическа красота - но също и свят, изграден на бруталния "геноизъм" - дискриминация, базираща се върху клетките, изграждащи живота на дадена личност. Никъл казва: "Не бих искал някой да види филма ми и да помисли, че той предлага изобщо да не си играем с гените, защото е имало и ще има много положителни неща, породени от тази наука, що се отнася до лечението на болести. Но проблемът се крие в неясната граница между лечение и създаване на по-висши характеристики на организма. Къде е границата? Дали късогледството трябва да се счита за болест? А преждевременното оплешивяване? Кривите зъби? Къде трябва да теглим чертата?" В света на Никъл - “Гатака” - всяко семейство има възможност да тегли чертата:- да реши, ако може да си го позволи парично, точно колко съвършено дете иска да създаде. Това води до общество, което издига в култ пълната предсказуемост и съвършенство - един по-уравновесен, подреден и научен свят от онзи, в който живеем днес; свят, който не гледа с добро око на пламенните страсти и мечти на Невалиден като Винсънт Фрийман. Плашещо реалистичното пресъздаване на Никъл на едно възможно бъдеще привлича вниманието на "Jersey Films" към сценария му за “Гатака”. "Историята бе запленяваща", казва копродуцентът Майкъл Шамбърг. "Това е свят и визия, които са всеобхватни, така че навлизате в тях не само заради добре изградените образи и сюжет, но и заради представата за бъдещето, която сте нетърпеливи да видите. Аз го наричам "социална научна фантастика" - сценарий за едно възможно бъдеще, написан по достоверен начин. Но Никъл съчетава тази възможна реалност и с такива класически филмови сюжетни линии като криминална и любовна." Третият копродуцент Дани де Вито добавя: "Всеки филм е рисковано начинание. Това е художествена форма и трябва просто да следваш сърцето и инстинктите си. Всички много харесахме сценария на Андрю." Актьорският състав на филма също е привлечен от написания с голямо въображение сценарий на Никъл и героите, населяващи “Гатака”. Итън Хоук казва: "Много рядко се случва да прочетеш сценарий, който има такава оригинална същност. А и това е съвсем новаторски подход към научно-фантастичния трилър. Сценарият прилича на роман на Чарлз Дикенс - най-различни странни герои, действащи в привидно обикновена, но всъщност фантастична околна среда. Атмосферата, която Андрю създава, е възхитителна - тя поддържа теорията, че заедно с развитието на технологията се увеличава и отчуждеността на хората." За Винсънт Фрийман тази отчужденост е почти непоносима. Той е готов да направи абсолютно всичко - включително и да рискува живота си - за да избяга от нея. Никъл обяснява: "Винсънт е в буквален и в преносен смисъл сърцето на филма. Той представлява самите нас - той има слабости, а в днешно време всички имаме слабости. Той е човек, който не приема отредената му от живота карта. За него няма такова нещо като "не можеш да постигнеш това". Итън бе идеален за ролята на Винсънт, защото той има някаква вродена доброта, излъчваща се от него." Също като Винсънт Фрийман, Айрийн страда от едно несъвършенство. Макар че е Валидна и е приета в програмата за обучение на "Гатака", незначителният й сърдечен дефект не й позволява да пътува в космоса. Съвършенството е непостижима мечта за Айрийн и тя открива, че е изпълнена със завист и желание при вида на непогрешимия генетичен профил на Винсънт/Джером. За Ума Търман, която изпълнява ролята на Айрийн, силата на сценария е в "специфичните детайли, които ме заплениха в този нов свят. Той бе грациозен, като класика", уточнява актрисата. "В него просто става дума за покоряването на човешките гени и как в края на крайщата се оказва, че това завоевание не може да премахне проблемите на човешката природа." Търман била запленена и от контраста между начините, по които Айрийн и Винсънт се отнасят към своето несъвършенство. "Красотата на връзката между Винсънт и Айрийн е в това, че Винсънт отказва да приеме ограниченията си и непрекъснато ги преодолява - той има смелостта и волята да го направи. Айрийн, от друга страна, просто се примирява със съдбата си. Но когато тя най-сетне осъзнава - след шокиращото признание на Винсънт - че съдбата й не е предрешена, както си мисли, това откритие я преобразява." Андрю Никъл добавя: "Мисля за Айрийн като за личност, която ще легне и ще умре в предсказаната й минута, защото би се чувствала виновна, ако поживее повече, отколкото са й определили. Ума имаше прекрасна идея как да изиграе ролята. Вместо да се самосъжалява, тя изигра Айрийн като жена, която е приела недостатъците си, която твърдо вярва в слабостите си.” Слабостите обаче са последното нещо, в което някога е вярвал Джером Юджийн Мороу. Джером е образец на най-доброто в генното инженерство - и на най-лошото. На повърхността той сякаш има всичко - физическа красота, атлетично тяло, гениален интелект - всичко, което е нужно, за да бъде герой. Но дори преди злополуката, на Джером му липсват нещата, които осмислят един живот. Той няма цели, желания, мечти. Той е пълна противоположност на Винсънт Фрийман. Както обяснява Стейси Шер: "В това общество няма триумфи, защото всичко е предсказано от самото рождение, така че успехът винаги е лишен от смисъл. Това е свят, в който всички са толкова вманиачени да удължат живота си, че вече са забравили какво значи да бъдеш истински жив.” Британският актьор Джуд Лоу, който прави американския си дебют с “Гатака”, изпълнява ролята на тъжния, разочарован Джером. "Бях възхитен не само от създадения от Андрю свят, но и от героите и тяхната самота", казва Лоу. "Движещите сили на този свят са предразсъдъците, преценките и една смекчена форма на диктатура. Той се занимава с простичката параноя на човешкото съзнание - че не си по-добър или по-преуспял от другите, или че детето ти не е най-съвършеното дете на света. Андрю създава един много организиран свят, в който човешките чувства се опитват да намерят изблик, в който стремежът да се създаде по-добро общество е унищожил индивидуалността.” Андрю Никъл прави малки промени в сценария, за да го пригоди към английския акцент на родения във Великобритания Лоу, след като решава да му повери ролята. "Джуд имаше подходящото ниво на превъзходство в гласа, необходимо за ролята", обяснява Никъл. "А това, че е чужденец, показваше и още нещо - че, по думите на брокера Джърман, "кръвта няма националност". С развитието на сюжета, “Гатака” преминава от изобретателно хрумване през причудливо бъдеще до изящно-мистериозен трилър, когато Винсънт/Джером е заподозрян в убийството на директора на мисиите в "Гатака".  Алън Аркин играе инспектора, който е наполовина частен детектив с хаплив език в стила на Чандлър, и наполовина учен, занимаващ се с генетика. "Една от причините за участието ми във филма е в това, че аз вярвам в способността му да надхвърли границите на жанра", обяснява Аркин. “Никой не определя филма "2001: Космическа одисея" (1968, реж. Стенли Кубрик) като научна фантастика, той просто е велик мит. А и това е най-големия мит на нашето време - човекът, убеден, че е способен да подчини природата на волята си." Навсякъде след Аркин върви следователят - загадъчна фигура, решена на всяка цена да открие убиеца на директора на мисиите в "Гатака"; ролята се изпълнява от Лорън Дийн. "Едно от нещата, които най-много ми харесаха в сценария", казва Дийн, "е, че Андрю не рисува представа за бъдещето, претрупана с невероятни технологии и космически кораби. Неговата картина е много по-деликатна, по-реалистична, и те кара наистина да се почувстваш като част от тази история." Подборът на актьорите е завършен с две бележити фигури на съвременната американска култура - писателят Гор Видал и актьорът Ърнест Боргнайн - в две противоположни роли. Видал играе Директорът Джоузеф - генетично съвършен човек, който твърдо вярва в системата на "Гатака"; за него мисията до Титан е мечта на живота му. Боргнайн, от друга страна, е Невалиден - чистач, който по ирония на съдбата знае за начина, по който действа "Гатака" повече от всички. "Имаше нещо прекрасно в подбора на Гор Видал като представител на генетичното съвършенство", признава Андрю Никъл. Видал, който и преди е създавал измислени светове, също бил привлечен от живото въображение на Никъл. "Това е много внимателно написан сценарий, и е голяма рядкост толкова интелигентен и нестандартен сценарий да бъде реализиран", възхищава се Видал. "Светът на “Гатака” всъщност е тоталитарен. Генното инженерство прави хората по-добри, по-красиви, по-желани, но на каква цена?" Боргнайн добавя: "Едно от нещата, които най-много ми харесаха в сюжета е, че той всъщност разказва за отношението ни към ближния. Бог е свидетел, че в нашия свят има много дискриминации и за нещастие изглежда сме забравили как да се обичаме едни други. Дали ще се научим да се отнасяме добре с другите, независимо от цвета на кожата, възгледите или генетичните показатели, или ще измислим нови начини за дискриминация?"