11 филма ще се борят за награда в документалния конкурс на 14-ия СФФ

10.03.2010 г.
11 филма ще се борят за награда в документалния конкурс на 14-ия СФФВ рамките на 14-то издание на София Филм Фест за втора поредна година ще се състои международен конкурс за най-добър документален филм с подкрепата на Българската национална телевизия. Селекцията на филмите отново е дело на режисьорите Андрей Паунов и Борис Десподов.

Програмата включва 11 филма, като българският представител е „Роднини” на Иглика Трифонова. За приза ще се борят още „Рецепти по история” на Петер Керекеш, „Млади сърца” на Стивън Уокър и Сали Джордж, „Заек по берлински” на Бартош Конопка, „Проклети понеделници и ягодов пай” на Коко Шрайбер, „Пианомания” на немскоезичните режисьори Роберт Цибис и Лилиан Франк, „Жената с петте слона” на Вадим Жендрейко, „По-силно от оръжие” на Сюзан Морган Купър, „Довиждане, как сте?” на Борис Митич, ирландския филм „Неговата и нейната” на режисьора Кен Уордроп и „Убийте съдията” на режисьорите Лериси Делфин и Ив Инан.

Филмът „Роднини” на Иглика Трифонова разказва забележителната история на Шевкет Чападжиев, който започва пътя си като беден емигрант, пристигнал в САЩ от малко село на българо-турската граница. Днес той е сред най-богатите хора на континента. Чападжиев остава българин и в новия свят - няма значение дали е в Мадан или в Чикаго, той не променя отношението си към хората и към ценностите в живота. Екипът снима в Мадан, където са останали роднините на Чапа, и в Чикаго, където той живее сега със семейството си. Камерата на Рали Ралчев се е изкачила на 44-ия етаж на небостъргача „Джон Хенкок” - в градският апартамент на милионера, а къщата му се намира в предградията на Чикаго. Как се е вградил в новото общество и какво българско пази в сърцето си известния американски индустриалец с родопски корени – всички тези отговори дава новия филм на Иглика Трифонова.

Копродукцията на Словакия, Чехия, Австрия и Финландия „Рецепти по история”, с режисьор Петер Керекеш проследява военната история на XX век чрез историите на готвачите в армията. Филмът ни среща с различни типажи – от готвач, който се е разпореждал в широка по-малко от метър кухня в ядрена подводница, до възрастна рускиня, която е била повикана на задължителна военна служба много млада, и личния готвач на югославския президент Йосип Броз Тито. Едно от най-забавните документални заглавия на миналата година е носител и на няколко международни признания – филмовата награда „Виена”, наградата на ФИПРЕССИ на кинофестивала в Лайпциг ‘09, „Златен Хюго” за документален филм в Чикаго ‘09, „ХотДокс”, специалната награда на журито за международен филм в Торонто'09 и номинация за документален филм на Европейските филмови награди ‘09.

Носителят на наградата на публиката на кинофестивалите във Варшава и Атланта през 2008 година – „Млади сърца” (Великобритания) на Стивън Уокър и Сали Джордж също е сред претендентите в документалния конкурс на 14-тия СФФ. Филмът разказва за няколко напрегнати седмици на репетиции на хор „Млади сърца” в Нортхамптън, щата Масачузетс. Средната възраст на хористите е 81 години, като много от тях трябва да преодоляват здравните си проблеми, за да участват в бъдещия концерт. Репертоарът на хора е съставен от неочаквани за възрастта им песни на изпълнители от Джеймс Браун до „Соник Ют”. „Млади сърца” са били на турне в Европа и са пели пред кралски особи, но филмът проследява подготовката им за концерта в родния им град.

Заек по берлински” (Полша-Германия) на Бартош Конопка разказва непознатата история на дивите зайци, които са населявали територията около Берлинската стена. В продължение на 28 години „мъртвата зона” представлява техният спокоен дом – място, обрасло с трева, но без всякакви хищници, а на всичкото отгоре и войниците, охраняващи стената, се грижат хората да не ги обезпокояват. Зайците живеят затворено, но щастливо. Когато популацията им започва да наброява няколко хиляди, войниците започват да ги преместват по други места. Но така и не успяват да прочистят зоната изцяло и зайците продължават да я населяват. За тяхно нещастие обаче един ден стената е съборена и те трябва да напуснат удобната си екосистема. Филмът е носител на наградата за най-добър среднодълъг документален филм в Торонто ’09 и Варшава ’09, „ХотДокс”, „Планет док ревю”, наградата за най-добър продуцент в Краков ’09 и има номинация за „Оскар” за късометражен филм.

Проклети понеделници и ягодов пай” на холандеца Коко Шрайбер разглежда темата за отегчението като едно от присъщите състояния на човекa. Филмът ни среща с 32-годишен борсов брокер от Уолстрийт, който печели милиони долари годишно, номад от пустинята, който нищо не прави по цял ден, последния все още жив шпионин от Втората световна война, художник, който рисува „времето” в продължение на 42 години, и Бренда Спенсър – първата ученичка в историята, която застрелва 16 души, защото: „Не обичам понеделниците.” Отегченият човек разсъждава с гласа на Джон Малкович - „Колко ли хора по света се чувстват като мен?” А отговорите са в тихата Сахара в съзнанието на всеки един от нас.  
Филмът има награди за най-добър документален филм в Утрехт ’09 и за най-добър документален филм и монтаж в Монтерей ’09.

Пианомания” е последният проект на режисьорите Роберт Цибис и Лилиан Франк. Филмът спокойно може да се нареди сред най-важните документални заглавия в Европа от изминалата година. „Пианомания” вече е спечелил номинация за най-добър документален филм на „Европейски филмови награди”, „Диагонале” за най-добър монтаж на Мишел Барбен в Грац през 2009 година и Първа награда от престижния форум в Люпен през същата година. Критиката нестихващо аплодира филма заради иновативния подход на разказа – за настройвача на пиана Щефан Кнюпфер, който работи за Steinway и за неговите известни клиенти Ланг Ланг, Брендел, Бухбайндер и Пиер-Лоран Аймар в тяхното търсене на вълшебния звук на пианото. Филмът е един нетрадиционен и забавен поглед зад завесите на големите световни концертни зали.

Жената с петте слона” с излизането си на голям екран получи широкото одобрение на критиката и фестивалните селекционери от Европа. Със своя първи филм – копродукция на Швейцария и Германия, режисьорът Вадим Жендрейко получава номинация за най-добър документален филм на Европейския филмов фестивал – признание, което мнозина документалисти очакват с години. Благодарение на изключителната действителна история и дълбокото вникване на сюжета, лентата изглежда като заснета от ветеран в киното от ранга на Вим Вендерс. Камерата се завърта около животът на Светлана – преводачката на Достоевски, която преживява смъртта на баща си в концлагерите по времето на Сталин и немската инвазия, за да научи немски и да стане преводач в немски лагер през 1943 година. Днес, 65 години по-късно, тя за първи път посещава Киев заедно със своята внучка. От този момент филмът наподобява емоционален игрален филм от най-висока класа.

По-силно от оръжие” е филм на сценаристката и режисьор Сюзан Морган Купър за един от най-известните фотографи на нашето време – Еди Адамс. Неговата историческа снимка на разстрела на партизанин от Виетконг му дава славата на човек, предизвикал края на виетнамската война. Тя става и символ-проклятие за последващото му творчество. Еди Адамс е придбил статут на фотограф, заснел част от ХХ век, и благодарение на който сме го видели по уникален начин.  Той отразява повече от 13 военни конфликта, за да намери най-накрая убежище и покой във фотографирането на звезди и знаменитости. Със своя четвърти филм Сюзан Морган Купър проследява тази изпълнена с контрасти кариера и получава закономерно наградата за най-добър филм от Авиньон ’09 – най-добър филм.

„Довиждане, как сте?” е документалното предложение от  сценариста и режисьор Борис Митич. Името му се свързва с независими филмови проекти и очакванията към творбата са големи. В тази сръбско-черногорска продукция основно място намира хуморът като средство за съпротива и оцеляване на една поставена под обсада култура. Главният персонаж е особена фигура – в желанието да се сбогува със света, той е еднакво изгубен и намерен. Тази странна комбинация от документално кинодрама и комедия е по кината от 2009 година, като се представя за първи път на Мюнхенския фестивал за документално кино. Там бе посрещнат от критика и публика с овации именно заради абсурдния си неподправен хумор.

„Неговата и нейната” на режисьора Кен Уордроп печели признанието на критиката в родината му Ирландия. Авторът е комбинирал истории на различни и съвсем обикновени жени от средната класа – всяка от тях разказва за мъжете в своя живот. Вдъхновението идва от майката на режисьора, който създава мозайка от думите на различни по възраст и опит ирландски жени за взаимоотношенията им с противоположния пол. Филмът е номиниран за голямата награда на журито за чуждестранен документален филм на Сънданс ’10, признат е за най-добър ирландски филм на „Голуей филм флийд” ’09.

„Убийте съдията” е белгийската продукция в документалния конкурс, на все още непознатите Лериси Делфин и Ив Инан. Филмът ще провокира феновете на футбола да сменят стадионите с кинозалите през март по време на София Филм Фест 2010. Изненадващо качествен, проектът е един от първите опити в областта на киното и за двамата режисьори. Филмът представя пътя на футболните съдии от началото на Европейското първенство по футбол до самите финали. Въпреки специализираната си тематика, „Убий съдията” получи одобрението на зрителите в европейските салони заради специфичния поглед „зад кулисите” на любимата на милиони хора футболна игра.

Международното жури, което ще оценява качествата на документалната конкурсна програма, включва чешкия режисьор Ян Шикъл (председател), чиято ретроспектива „Частно столетие” ще бъде представена в Чешкия център, испанския документалист Хайме Ногуера и българската актриса и режисьор Боряна Пунчева, директор на СТФ „Екран”.

Ян Шикъл е роден през 1957 г. в Прага. Следва в катедра „Документални филми” във ФАМУ и работи като режисьор към „Късометражен филм Прага”, където създава няколко филма на тема екология. От 1991 г. Шикъл се изявява и като сценарист и продуцент, но също така продължава да режисира. Реализира много проекти, като „Десет века архитектура”, прави репортажи от Световното изложение в японския град Аичи, сътрудничи на телевизионния образователен проект „Amore Roma“. Най-големият му проект „Частно столетие”, в който обработва семейни филмови архиви, получава признания на Международния фестивал за документално кино в Ихлава, NADOTEK в Усти над Орлици, наградите „Trilobit”, „Elsa“, „Pavel Koutecký”, наградата на журито „Kristian”, награда в полския град Люблин, в американския Сиракуза, приз от Белград (Сърбия). През 2009 г. „Частно столетие” е прожектиран в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Хайме Кристиан Ногуера Мартин е директор на Международния фестивал на късометражното и алтернативното кино в Беналмадена, Испания (FICCAB). Въпреки младата си възраст от 12 години, фестивалът се е превърнал в едно от най-важните киносъбития в провинция Малага. Форумът е създаден през 1999 г. от Хайме Ногуера и неговия приятел Хосе Рамон Мартинес Верастеги – и двамата запалени киномани, които искат да споделят своята страст към късометражните и некомерсиалните пълнометражни филми с много повече хора. Оттогава до днес, всяка година на фестивала се представя богата селекция кинотворби, разпределени в различни секции. Зрителите имат възможност да се докоснат както до най-новата испанска продукция, така и до най-важните световни алтернативни заглавия. Всяко издание на фестивала представя на фокус конкретна страна или регион, правят се любопитни ретроспективни на известни режисьори. Един от най-забележителните гости на фестивала на късометражното и алтернативното кино в Беналмадена през последните години е Кен Лоуч. Испанският алтернативен кинофроум има и конкурсна програма.

Боряна Пунчева-Петкова е българския представител в документалното жури на 14-ия Международен София Филм Фест.  Боряна Пунчева е родена е на 27.09.1959 година във Варшава, Полша. Завършва НАТФИЗ, специалност филмова и телевизионна режисура при проф. Янко Янков. Но това не й пречи да опита сили и в други кинопрофесии освен в тази на режисьор – тя работи като актриса, продуцент и сценарист. През 1994 г. завършва продуцентска специализация в Би Би Си – Кардиф Великобритания. Българските зрители я познават като актриса от хитови български филми като „Дами канят”, „Хотел Централ” и „Тринайсетата годеница на принца”. Боряна Пунчева е автор на сценария и режисьор на повече от 20 документални филма, сред които са „Детска градина”, носител на 3 награди от фестивалa „Златен ритон” в Пловдив през 1985 г., „Мануела”, награден от Международния фестивал за документални филми в Будапеща през 1987 г., „Тя и те трите”, носител на „Сребърен Рицар” от Международния фестивал за документални филми в Палермо, Сицилия през 1992 г. От 1993 до 1998 г. е главен режисьор в БНТ. През 1995-96 е режисьор в журналистическото предаване „Наблюдател”. От 1993 до 2001 година е режисьор на множество шоу-програми, концерти и телевизионни филми, в това число създател, режисьор и актриса на една от най-популярните български телевизионни шоу програми „Клуб НЛО” (със 150 епизода в продължение на 6 години). От 2002 до 2007 година е директор на Българския културен институт във Варшава, наскоро бе избрана за директор на СТФ „Екран”.
Copyright © 2019 Dir.bg.