Робърт де Ниро търси изгубената връзка с децата си

Когато децата пораснат, излязат от дома си и създадат някъде собствен живот, ежедневието на родителите се променя. Ако единият от тях си отиде, положението приема съвсем друга посока. В такава ситуация се намира персонажът на Робърт де Ниро във филма “Всичко ни е наред“. Той е Франк.

Жена му е починала, децата му отдавна са пораснали и той е съвсем сам с градината си. След като организираната от него сбирка у дома му с децата се проваля, Франк взима решението да тръгне на път, като посети синовете и дъщерите си и ги изненада. Разбираме освен това с развитието на сюжета, че Франк цял живот е изработвал защитно покритие за телефонни жици. Не особено престижна професия, но достатъчно добре платена, за да отгледа с нея четири деца. Ентусиазмът на Франк, който вече е пенсионер, сякаш не може да бъде убит, въпреки че децата му са заети. Единият му син не си е вкъщи, другият пътува. Дъщерите му също имат куп ангажименти.

Болният им баща сменя автобуси и влакове, следвайки пътя на телефонните жици, само за да ги види и да ги попита едно-единствено нещо: “Щастлив ли си?“. Всички отговарят утвърдително. Родителят обаче най-добре може да познае прикритата тъга в едно изречено “да“. “Всичко ни е наред“ е човешки филм, пълен с много истина. Тривиалните биографии на всички персонажи приземяват творбата и правят от имена като Робърт де Ниро, Дрю Баримор, Кейт Бекинсейл, Сам Рокуел и др. най-обикновени хора.

В тях можете да припознаете съседите, брат си или сестра си, най-добрата си приятелка или вас самите. Филмът е огледало на човешки съдби и роднинските връзки, които може да изглеждат изтънели, но не чак дотам, че да се скъсат. Всъщност, за да се върнем метафорично към професията на Де Ниро, те са здрави като телефонни жици, по които тече житие-битието ни.

“Всичко ни е наред“ може да ви се стори и странно познат; толкова разпознаваеми са историите на персонажите в него. Режисьор на драмата е англичанинът Кърк Джоунс, който е познат у нас с “Нани Макфий“ (2005 г., по сценарий на Ема Томпсън).
СЕГА