Видяхме и филми, които героизират кинаджиите

Тазгодишният София Филм Фест включваше няколко заглавия на известни режисьори като Тео Ангелопулос с “Прахът на времето“, Анджей Вайда със “Сладка тръпка“ и Педро Алмодовар с “Прекършени прегръдки“, които правят “филм във филма“ и с твърде лични, дори биографични послания.

Интересът ни към тримата е оправдан, особено към Ангелопулос и Вайда, които трогват с творческо дълголетие. Тео Ангелопулос и в “Прахът на времето“ продължава една от любимите си теми за бежанците - хора, залутани в търсене на дом и откриващи се в пътешествието. “Сладка тръпка“ на Анджей Вайда е поклон пред оператора Едуард Клосински и пред писателя Ярослав Ивашкевич.

Последните месеци от живота на оператора са представени с трогателния монолог на съпругата му Янда.

Умело са съчетани документалните кадри с екранизацията на разказа “Тръстика“. “Животът бързо преминава в смърт“, думите на доктора (Енглерт) са сякаш поанта на този филм, пращащ ни полъх за преходността на живота. Педро Алмодовар е запазена марка за ексцентричност.

В катастрофа преди четиринайсет години известен сценарист и режисьор Матео Бланко (Луис Омар) изгубва не само зрението си, но и любовта на живота си - Лена (Пенелопе Крус). С игривия си псевдоним - Хари Кейн (от англ. ураган) мъжът подписва разказите и сценариите си, а като режисьор е Матео Бланко.

След фаталния инцидент Матео се превръща изцяло в Хари Кейн. Въпреки мрачната трагедия последната творба на Алмодовар показва несломимостта на творческия дух: “Макар и сляп, режисьорът трябва да завърши филма си“, една повеля, която испанският маг на финала завещава на по-младите си колеги.
СЕГА