Съзвездие от големи кино-имена във филма "Гатака"

Съзвездие от големи кино-имена във филма ИТЪН ХОУК (Винсънт/Джером) е роден в Остин, Тексас, а по-късно се установява в Принстън, Ню Джърси. Благодарение на престижния театър "McCarter" в Принстън той започва да ходи на курсове по актьорско майсторство и след време получава първия си професионален ангажимент в театрална постановка, разказваща за Жана Д'Арк. Докато учи в гимназията, Хоук участва в редица постановки, включително като Ромео в "Ромео и Жулиета" и Том в "Стъклената менажерия". По-късно той изучава театрално изкуство в Англия към Британската театрална асоциация и в университета "Carnegie Mellon" в Питсбърг. Участва и в "Чайка" в “National Actors Theatre” и в "Sophistry" на Джонатан Марк Шърман. Хоук продължава да бъде артистичен директор на театралната трупа "Malаparte", на която е един от основателите. Дебютът на Хоук в игралното кино е на 14-годишна възраст в "Explorers" (1985, реж. Джо Данте), който довежда до ролята му на Тод Андерсън в наградения с “Оскар” "Dead Poets Society" (1989, реж. Питър Уиър). След това играе във филма "Dad" (1989, реж. Гари Д. Голдбърг), където партнира на Джак Лемън и Тед Дансън, и в екранната адаптация на класическия приключенски роман на Джек Лондон за Аляска "Белият зъб" (1991, реж. Рандал Клайзър). Сред другите му филми са "Rich in Love" (1993, реж. Брус Бересфорд, с Албърт Фини), "Мочурища" с Джеръми Айрънс, "A Midnight Clear" (1992, реж. Кийт Гордън) и филмът, заснет по действителен случай - "Живи". Наскоро Хоук изигра приятеля на Уинона Райдър в "Жестоката действителност (Хапки от реалността)" и на Жюли Делпи в спечелилия овациите на критиката "Преди изгрева". В началото на 1998 г. ще го видим в "Newton Boys". След “Гатака” Хоук партнира на Робърт де Ниро, Ан Банкрофт и Гуинет Палтроу в модернизираната версия на "Големите надежди" от Чарлс Дикенс, режисирана от Алфонсо Куарон. Първият роман на Хоук, "The Hottest State" е издаден от “Little Brown”.
УМА ТЪРМАН (Айрийн) бе номинирана за “Оскар” за аплодираната от критиците роля на сексапилна и комична съпруга на гангстер в "Криминале". Другите й по-скорошни роли включват "Батман и Робин", комедията "Като кучета и котки", любовните истории "A Month By the Lake" (1995, реж. Джон Ървин, с Ванеса Редгрейв) и "Beautiful Girls" (1996, реж. Тед Дем), в която участват и други млади звезди като Мат Дилън, Роузи О'Донъл, Макс Пърлич, Лорън Холи, Тимоти Хътън, Натали Портман и Мира Сорвино. Играейки разнородни и интересни образи, Търман е доказала, че е една от най-талантливите актриси на нашето време. Дъщеря на психоложка и професор, тя е израснала в Амхърст, Масачузетс и Уудсток, Ню Йорк. Учила е в подготвително училище в Ню Инглънд, където на 15-годишна възраст я откриват двама нюйоркски агенти в постановка на "Лов на вещици" от Артър Милър. На 16 години тя се прехвърля в Професионалната детска школа в Ню Йорк, за да стане актриса. Дебютът на Търман в игралното кино е с "Johnny Be Good" (1988, реж. Бъд Смит) с участието на Антъни Майкъл Хол, но ролята й на богинята Венера в приказката от 1988 г. "Приключенията на барон Мюнхаузен" й донася международна известност. Впоследствие тя си спечелва одобрението на критиката с ролята на девствена девойка от 18-ти век, възпитана в манастир и прелъстена от Джон Малкович в "Опасни връзки". На следващата година тя играе заедно с Фред Уърд и Мария де Медейрос в "Henry & June" (1990, реж. Филип Кауфман), изпълнявайки ролята на невротичната бисексуална съпруга на Хенри Милър. След това играе Дафни Макбейн, едно от трите разглезени деца на Дабни Коулман в комедията "Където е сърцето". През 1991 г. Търман се снима заедно с Ричард Гиър и Ким Бейсинджър като пациентка на психотерапевт и престъпна съучастничка в трилъра "Последен анализ". След това игра ролята на Мериън в телевизионния филм "Робин Худ" (1991, реж. Джон Ървин), а после отново си партнира с Малкович в "Jennifer 8" (1992, реж. Брус Робинсън). В "Бясното куче и Глория" тя играе барманка, която става компаньонка на Робърт Де Ниро, след което идва ролята на Сиси Хенкшо - бисексуална хипи-стопаджийка с несъразмерно големи палци в най-ексцентричния й филм досега - "И каубойките понякога плачат". Следващите участия на Търман ще бъдат в мюзикъла "Клетниците" (1998, реж. Биле Аугуст) и римейка на ТВ-сериала "Отмъстителите" (1998, реж. Джеръмая Чечик), в който ще си партнира с Шон Конъри и Ралф Файнс.
АЛЪН АРКИН (Детектив Хюго) слага начало на кариерата си с първата трупа на чикагското Ревю на импровизацията, “Second City”. Това довежда до първото му участие на Бродуей с главната роля в пиесата на Карл Райнър "Enter Laughing", за която печели награда "Тони". На следващата година той отново играе на Бродуей в хита "LUV" от Мърей Шизгал. Първият филм на Аркин, "The Russians Are Coming, the Russians Are Coming" (1966, реж. Норман Джуисън) му донася “Златен глобус” и номинация за “Оскар” за най-добър актьор. Получава втора номинация за “Оскар” изпълнението си в "Сърцето е самотен ловец". Следва втора награда на Нюйоркската критика за ролята му в "Hearts of the West" (1975, реж. Хауърд Зийф). Сред многото му филми се открояват "Wait Until Dark" (1967, реж. Терънс Йънг, с Одри Хепбърн), "Popi" (1969, реж. Артър Хилър), "Параграф 22", "Малки убийства", "The Seven Percent Solution" (1976, реж. Хърбърт Рос), "The In-Laws" (1979, реж. Ал Хилър, с Питър Фалк). Следват "Improper Channels" (1981, реж. Ерик Тил) и "Joshua Then And Now" (1985, реж. Тед Кочеф) - и двата му донасят награда на Канадската филмова академия. Сред по-новите му филми са "Havana" (1990, реж. Сидни Полак), "Edward Scissorhands" (1990, реж. Тим Бъртън), "The Rocketeer" (1991, реж. Джо Джонстън), "Гленгари Глен Рос", "North" (1994, реж. Роб Райнър), "Steal Big, Steal Little" (1995, реж. Андрю Дейвис), "Майка на нощта" и “Убиец под прицел”. В телевизията Аркин е участвал в "A Deadly Business" (1986, реж. Джон Корти), "The Defection of Simas Kudirka" (1978, реж. Дейвид Л. Рич), "Escape from Sobibor" (1987, реж. Джак Голд) - тричасов филм на CBS, който му донася номинация за "Еми", както и в много други филми. Той и жена му Барбара Дана са участвали в "Улица “Сезам", а заедно са написали, продуцирали и играли в "Necessary Parties", удостоен с награда филм за PBS. Освен като актьор, Аркин се изявява и като режисьор. Започва да режисира театрални постановки със спечелилата много хубави оценки "Eh?", с участието на Дъстин Хофман. Следващата му постановка е "Малки убийства" от Жул Файфер, последвана от "The White House Murder Case" на същия автор, която донася на Аркин награда "Оби" за режисура. Тези постановки са последвани от "Joan of Lorraine" в театър “Hartman” в Стамфорд, "Rubbers and Yanks Three" в “The American Place Theatre”, "Слънчевите момчета" от Нийл Саймън на Бродуей и "The Sorrows of Steven" в театъра на Бърт Рейнолдс, в която участва и синът му, Адам. Аркин е сценарист и режисьор и на два късометражни филма - “T.G.I.F.” и “People Soup”. Вторият получава номинация за “Оскар” за късометражен филм. Заснел е игралната версия на пиесата “Малки убийства” с Елиът Гулд в главната роля. За телевизията Аркин снима адаптацията на бродуейскиата пиеса “Twigs” с Каръл Бърнет, пилотния епизод от сериала “Fay” с Лий Грант и носителят на много награди “The Visit” за PBS. През 1986 г. поставя оф-Бродуей “Room Service”, която се превръща в хит. Когато не е зает като актьор или режисьор, Аркин, кореняк нюйоркчанин, се отдава на писане или музика. Той има четири книги, публикувани от “Harper and Row”: “Tony’s Hard Work Day”, “The Lemming Condition” (избрана от търговците на книги в Америка като достойна за Библиотеката на Белия дом), автобиографичната “Halfway Through the Door” и “The Clearing” (детска книжка, написана за внучката му и публикувана през 1994 г.) Аркин участва и в над 12 албума с групи като “The Tarriers”. Негови песни са пети от Карли Саймън, “The Weavers”, “The Limelighters”, а неговите детски записи заедно с “The Babysitters” се продават успешно вече повече от 30 години.
ДЖУД ЛОУ (Джером Юджийн Мороу) наскоро игра с Катлийн Търнър и Айлийн Аткинс в предизвикалата полемики бродуейска постановка "Indiscretions", която му донесе награда “Theatre World”, както и номинация за "Тони" за "най-добър поддържащ актьор". Преди това той е изпълнявал същата роля в Лондон, където получава награда "Оливър" за "най-обещаващ дебютант". Като ученик в Англия британският актьор играе в “National Youth Music Theatre”. Участва в няколко постановки в лондонския “West End” и в “The National Theatre”. В киното Лоу играе главната роля във "The Crane" - късометражен филм, продуциран от Британския филмов институт, който е показан на Лондонския кинофестивал през 1992 г. Играе главна роля заедно със Сейди Фрост в "Shopping" (1994, реж. Пол Андерсън) - филм за безгрижни крадци на коли, който бе разпространен в САЩ в началото на 1997 г. Лоу наскоро завърши снимките и на други филми. Той играе заедно със Стивън Фрай и Ванеса Редгрейв в "Wilde", който излезе по екраните през ноември 1997 г. Участва и в новия филм на Клинт Истуд "Midnight in the Garden of Good and Evil", заедно с Кевин Спейси. През февруари 1998 ще видим Лоу в "Music From Another Room", разпространен от MGM. Следващото му участие е в "Евгений Онегин". Лоу живее в Лондон.
ЛОРЪН ДИЙН (Следовател/Антон) наскоро се снима заедно с Шърли Маклейн и Рики Лейк в "Мисис Уинтърборн", с Том Ханкс и Гари Синийз в "Аполо 13" и с Уинона Райдър в "Американско сватбено одеяло", а също и в "Rosewood" (1997, реж. Джон Сингълтън). Дийн изигра ролята на красивия покорител на женски сърца в "Say Anything. . ." (1989, реж. Камерън Кроу). Следва главната роля в "Били Батгейт" (1991, реж. Робърт Бентън), където негов партньор е Дъстин Хофман, както и роля в "1942: Conquest of Paradise" (1992, реж. Ридли Скот). Дийн се премества в Ню Йорк, за да се отдаде на актьорска кариера, учейки при Сондра Сийкет, Марша Хауфрехт и др. Дийн е участвал в телевизионните мини-сериали "JFK: Reckless Youth" в ролята на Джоузеф Кенеди Младши, както и във филма на TNT "The American Clock". На нюйоркска театрална сцена Дийн печели наградата “Theatre World” през 1989 г. за дебютната си роля в "Amulets Against the Dragon Forces" в театър “Circle Rep”. В “Manhattan Theatre Club” той участва в премиерните постановки на две от пиесите на Джон Патрик Шенли - "Beggars in the House of Plenty" и "Four Dogs and a Bone", и двете режисирани от Шенли.
Световноизвестният писател ГОР ВИДАЛ (Директорът Джоузеф) получава наградата “U.S. National Book” през 1993 г. за сборника си с есета "United States". Най-новия му сборник с есета, "Palimpsest", бе публикуван през 1995 г. Най-големият му успех обаче идва от 30-те му романа, седем от които са били бестселър номер едно - от "Breckenridge" до "Lincoln". Видал се завръща на екрана след ролята си в партньорство с Джо Пеши във филма "With Honors" (1994, реж. Алек Кешишян) и спечелилото овациите на критиката изпълнение като застаряващия либерален сенатор Брикли Пейст в "Боб Робъртс". Роден през 1925 г. във Военната академия на САЩ "Уест Пойнт", където баща му е бил първият инструктор по авиация, той става придружител на слепия си дядо по майчина линия, легендарния сенатор Томас Гор от Оклахома, като го придружава в Сената и му чете. Видал започва да пише и да публикува творбите си като юноша в Академията “Phillips Exeter”. След завършването си той се записва в армията и участва във Втората Световна Война. Преживяванията му по време на войната са източникът на материала за първия му роман, спечелил одобрението на критиката - "Williwaw", публикуван през 1946 г. Оттогава той е един от най плодовитите и уважавани американски автори, чиито творби са преведени на над 20 езика. През 1982 г. Видал получава наградата на Националното общество на литературните критици за критика с мотивацията, че "е запазил есето живо". Статиите му се появяват редовно през годините в много списания, най-вече в "The New York Review of Books" и в "The Nation". Автор на пиеси, за които е удостоен с редица награди, Видал написва през 1960 "The Best Man", която две години се играе на Бродуей. Филмовата версия (1964, реж. Франклин Шафнър) с участието на Хенри Фонда, по сценарий на самия Видал, печели Наградата на критиката на Фестивала в Кан. Останалите му изяви като сценарист включват "Ben-Hur" (1959, реж. Уилям Уайлър), "I Accuse" (1957, реж. Хосе Ферер), "The Catered Affair" (1956, реж. Ричард Брукс, по пиесата на Пади Чайефски, с Бет Дейвис и Ърнест Боргнайн; дебютът на Видал в киното), "Suddenly Last Summer" (1959, реж. Джоузеф Манкевич, по пиесата на Тенеси Уилямс, с Елизабет Тейлър, Катрин Хепбърн и Монтгомъри Клифт), "Гори ли Париж?", “The Scapegoat” (1959, реж. Робърт Хеймър, с Алек Гинес и Бет Дейвис), “Caligula” (1979, реж. Тинто Брас). В зората на телевизията, когато повечето предавания са се излъчвали на живо, той, заедно с Пади Чайевски и Род Сърлинг създават нова, макар и с кратък живот, художествена форма. Сред многото му пиеси за телевизията е "Visit To A Small Planet", която по-късно е възкресена за две-годишно представяне на Бродуей. "Death of Billy the Kid" на Видал с Пол Нюман в главната роля по-късно се превръща във филма "The Left-Handed Gun" (1958, реж. Артър Пен), а по-късно, през 1989 г. е заснета нова версия за телевизията със заглавие "Gore Vidal's Billy the Kid" (реж. Уилям Греъм), с участието на Вал Килмър. През 1990 г. този филм печели първа награда на Международния кинофестивал в Хюстън. Също за телевизията, бестселърът му "Линкълн" е адаптиран като мини-сериал за NBC (1988, реж. Ламънт Джонсън, със Сам Уотърстън), а самият Видал пише сценария на "Dress Grey" с участието на Алек Болдуин. Заедно с участията в собствените си филми, Видал от време на време се появява и във филми на негови приятели. Федерико Фелини го кани в "Рим", където той играе самия себе си, а Нормън Лиър го кани за участие в шест от епизодите на "Mary Hartman, Mary Hartman". Най-новата роля на Видал е заедно с Доналд Съдърланд в "Заговор в сянка". През февруари 1993 г. авторът се появява на сцената в “Карнеги Хол” заедно с Гал Талезе, Сюзън Зонтаг и Норман Мейлър в единствено благотворително представление на "Дон Жуан в Ада" на “Actors' Studio”. Политиката също не му е чужда: Видал два пъти е бил кандидат за обществен пост: през 1960 г. той се кандидатира за Конгреса в Ню Йорк, а през 1982 г. участва в първичните избори за Сената на Демократическата партия в Калифорния, като става втори от единадесет кандидата. През годините той се превръща и в познато лице на телевизионния екран, в ролята на общественик и социален коментатор.
ЪРНЕСТ БОРГНАЙН (Сийзър) е добре познат на зрителите от многобройните си изяви на сцената, в киното и телевизията. Роден в Кънектикът, Боргнайн се записва във флота след като завършва гимназия. Там изкарва цели 10 години, издигайки се до ранг на помощник-капитан. След това е приет в “Randall School of Dramatic Arts”, където се сбъдва мечтата му да стане актьор. Боргнайн прави бродуейския си дебют като санитар в “Harvey” от Мери Чейс. Следва роля във филма “The Whistle at Eaton Falls” (1951, реж. Робърт Сиодмак). Докато е в Ню Йорк, той участва в над 200 ТВ шоу-програми на живо, сред които има и такива шедьоври като “G.E. Theatre” и “Philco Playhouse”. След ролята си на бруталния сержант в “Оттук до вечността” той печели “Оскар” за ролята си на месаря от Бронкс в “Марти” (1955, реж. Делбърт Ман). Участва в много филми, сред които се открояват “The Catered Affair” (1956, реж. Ричард Брукс) и класическия “Лош ден край Блек Рок”. През 60-те години е много популярен с ролята си на кап. Куинтън Макхейл в комедийния сериал “Момчетата на Макхейл”. Напоследък игра три сезона като Доминик Сантини в сериала “Airwolf”. През 1997 г. се появи в малка роля в игралния римейк на сериала “Момчетата на Макхейл”, издаден наскоро на видео у нас.
Copyright © 2024 Dir.bg.