Приключенията на Тинтин

06.11.2011 г.
Приключенията на Тинтинот Александър Райчев

Екзотични дестинации, смели герои, коварни злодеи, безброй дръзки екшън сцени, които ще ви оставят без дъх и още по-смешни епизоди, които ще ви накарат да се превивате от смях – на всичко това може да се порадвате от сърце в най-новото пълнометражно приключение, подписано от безспорно най-влиятелния режисьор в съвременното кино Стивън Спилбърг: „Приключенията на Тинтин”.

Чистосърдечно си признавам, че предварителните ми очаквания за филма не бяха особено високи, което се дължи до голяма степен на видяните до момента опити в сферата на performance capture технологиите, които пренасят актьорските изпълнения в една дигитална вселена, а именно „Полярен експрес” и „Беулф” – и двата дело на Робърт Земекис, който очевидно бе решен да проправи път за подобен род филми.

Земекис не е случаен режисьор и е носител на "Оскар" включително, но не можа да ме убеди защо трябва да гледам някакви изкуствено генерирани изображения на реални актьори вместо самите тях. Последният му напън в тази насока, „Коледна песен”, въобще и не удостоих с внимание.

Сега обаче очевидно технологията е достигнала необходимото ниво, защото лично Спилбърг в тандем с Питър Джаксън е запретнал ръкави, за да ни потопи в чиста проба филмова магия и да измие срамния спомен за недоразумението „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”, който потъпка репутацията на култов герой и франчайз само за да прибере сигурните кинти на носталгично настроените верни фенове. Ако следва примера на Том Ханкс, който тази година върна пари на хора, разочаровани от „Лари Краун”, то Спилбърг може да компенсира с безплатни билети за настоящата премиерна продукция. Но да не се размечтаваме, а да се върнем на конкретната тема, а именно „Приключенията на Тинтин”.

Защото това е филм, за който си струва да се говори и в същото време няма достатъчно думи, които да обрисуват достатъчно убедително цветовете, енергията и творческият гений, които са вложени във всеки един кадър и всеки един дребен детайл, като резултатът наистина е революционно ново филмово преживяване, което има реален шанс да допадне с еднакъв успех на малки и големи, на мъже и на жени.

Това, което на мен ми допадна още от първата сцена е колко реалистично изглеждат компютърно моделираните персонажи и какъв живот са вдъхнали в тях истинските актьорски усилия на Джейми Бел, Анди Съркис, Даниел Крейг, Саймън Пег и Ник Фрост. В случая вечно недоволните български киномани имат допълнителен повод за радост, защото филмът не е дублиран на родният ни език и всеки спокойно може да се наслади на оригиналните гласове на любимите си актьори.

Даниел Крейг се оказва особен удачен избор за ролята на злодея Сахарин и показва едно ново лице на своя творчески арсенал в проточилата се почивка между епизодите за агент 007.

С помощта на най-модерните кинотехнологии Тинтин надскача границите на физически допустимото и слага в малкия си джоб именно подвизите на Джеймс Бонд, като ни повежда в една шеметна надпревара от улиците на Брюксел, през необятната шир на океана и тази на африканската пустиня, до мистериите на въображаемия град Багар – в търсене на истината за случилото се с легендарния кораб „Еднорогът“ и разбулване на тайната, която крие неговата история.

А екшън епизодите са обилно гарнирани с размяна на духовити реплики в най-добрите традиции на оригиналната трилогия от филми за Индиана Джоунс. Подобно на може би най-известният археолог в историята на киното и Тинтин има съвсем нормална професия, репортер, но приключенията бързат да го намерят и да го отведат далеч отвъд границите на познатата цивилизация.

Предвид факта, че комиксовата поредица за Тинтин е на повече от 50 години, а самият Спилбърг желае да реализира пълнометражна филмова версия още от началото на 80-те години на миналия век, е интересно дали междувременно именно Тинтин не е послужил за вдъхновение при заснемането историите за д-р Джоунс.

Тинтин не е сам в своите славни подвизи. Верен помощник е белият му териер Снежко, който няма реллики, но е не по-малко изразителен и харизматичен персонаж от човешките си партньори.

По-малките деца със сигурност ще се влюбят в малкото кученце с голямо сърце, което следва господаря си неотлъчно и е винаги готово да спаси положението. Към този тандем се присъединява и морският вълк капитан Хадък, който е способен да преобърне света за още една бутилка уиски, но и на когото му предстои да изтрезнее ударно и да се върне към славните си корени.

Премеждията на това чудато трио са майсторски придружени от композициите на легендарният Джон Уилямс, който вероятно не се е забавлявал толкова от годините, в които се е родила музиката към „Индиана Джоунс и похитителите на изгубения кивот.“

Остава да си пожелаем, че и настоящата музика ще заживее свой собствен живот и ще ни следва през още много приключения на храбрия Тинтин, който достойно получава своето място на големия екран. „Приключенията на Тинтин” не е самоцелно заснет именно с помощта на най-модерните дигитални технологии и поднесен в модерната 3D опаковка.

В случая това просто е най-адекватният начин на екран да бъде пренесено безграничното въображение, заложено още в комиксовата поредица на Ерже, така че и запалените фенове, и незапознатите зрители, да се почувстват отново като малки деца за чиито мечти няма прегради и всичко е възможно.

Не на последно място българската публика трябва да се чувства привилигирована като никога, защото „Приключенията на Тинтин“ се появява по родните екрани близо 2 месеца преди премиерата на филма в САЩ. Така че за всички семейства, за които Коледа се струва все още твърде далеч, датата 4 ноември е повод да си направят един чудесен предколеден подарък, който ще ги зареди с позитивно настроение за дълго време напред.
Copyright © 2019 Dir.bg.