Шерлок Холмс: Игра на сенки

от Александър Райчев

Бонд. Джеймс Бонд. Упс, грешка. Да почнем наново. Името е Холмс, Шерлок Холмс. И за щастие на всички киномани и редови любители на седмото изкуство прочутият детектив на сър Конан Дойл се завръща с гръм и трясък във втората си високобюджетна филмова инкарнация, за да покаже нагледно, че едно продължение може да е по-добро от оригинала.

А също и за да отсрами Холивуд за една бездарна година, в която станахме свидетели на безброй ненужни придатъци на популярни поредици, които нагледно демонстрираха творческата немощ на американските кинаджии, силно вярващи си, че ефектите компенсират липсата на сценарий и качествена актьорска игра.

Всъщност излезлият през вече далечен април „Бързи и яростни: Удар в Рио“ определено се оказа най-стойностното от мащабните предложения на холивудската машина за забавления, въпреки че се явява пета част от набиращата все по-голяма популярност серия за бързи коли, която обаче тотално е лишена от каквото и да било актьорско майсторство, просто защото такова не се изисква.

Филмът обаче предложи наистина здрав old school екшън до дупка и зарадва феновете, които скоро едва ли ще видят как Майкъл Бей се осъзнава и заснема „Лоши момчета 3“ вместо поредната тупалка между извънземни тенекета.

В самия край на годината обаче пристига „Шерлок Холмс: Игра на сенки“, който умело комбинира дръзки каскади ала Джеймс Бонд с пиперлив диалог и шеговити реплики, които бяха така присъщи за агент 007 преди концепцията му да бъде тотално променена с каста на Даниел Крейг в главната роля преди няколко години.

За засиленото Бонд усещане допринася и широкият размах на действието, който води героите от една в друга европейска държава, приближавайки ги все повече към кулминационния сблъсък с архизлодея Мориарти.

Специални поздравления получават сценаристите Мишел и Кийрън Мълруни, които може да не са сред светилата в бранша и за тях това да е едва втори общ проект, но въпреки това са успели безупречно да уловят духа на приключения, съспенс, интриги и въодушевление, заради който преди години всички сме се радвали като малки деца пред приключенията на култови герои като Индиана Джоунс.

И докато Харисън Форд потъва все повече в пенсионна забрава, то сравнително късно в кариерата си Робърт Дауни-мл. успя да се превърне в суперзвезда с превъплъщенията си в образа на Шерлок Холмс и този на Тони Старк/Железният човек. И в двата случая обаче Дауни е сериозно подпомогнат за общия успех от никак немаловажните усилия на своите екранни партньори.

Джуд Лоу се завръща в ролята на д-р Уотсън и този път е повече от видно, че химията с Дауни в това неординерно екранно дуо е още по-плавна и гъвкава, като на моменти силно ми напомня за славното взаимодействие между големите Джак Лемън и Уолтър Матау, които за съжаление вече не са между живите. Колкото и да харесвам Марк Стронг като актьор трябва откровено да призная, че Джаред Харис е далеч по-убедителен и пълнокръвен злодей в образа на професор Мориарти, отколкото Стронг беше в първата серия като лорд Блекуд.

Според рамките на сценария и в изпълнение на Харис, Мориарти се доближава до параметрите на класически Бонд злодей, зад чиито привидно анархистични действия стоят далеч по-прагматични подбуди. Той единствен притежава ум равен на този на Холмс, което е причина за оспорвана битка на надхитряне със смъртоносни залози.

На женския фронт в каста на филма далеч преди премиерата на филма сериозни брожения сред феновете предизвика факта, че Рейчъл Макадамс ще се завърне като Айрин Адлър само за кратък епизод от новото приключение на Холмс. Несъмнено голяма част от очарованието на първата серия се дължеше на химията между героите на Макадамс и Дауни, които постоянно се надлъгваха като куче и котка, които хем се обичат, хем не могат да отстъпят на второ място, защото в природата им е да са по-хитри от всички останали и да не разчитат на чужда помощ.

Без да издавам нищо конкретно за камеото на Макадамс в премиерната продукция, мога само да подчертая, че кратката й поява продължава духа на закачливо взаимодействие между Адлър и Холмс и само може да съжаляваме, че вероятно натоварената програма на младата актриса е била причина да бъде сценарно отстранена от по-широко участие в „Шерлок Холмс: Игра на сенки“.

Добрата новина е, че актуалната Нуми Рапас не получава особено много екранно време като циганката мадам Симза, а и честно казано не дразни докато се изявява в първата си англоезична роля – просто няма с какво да бъде запомнена. За щастие обаче светъл лъч има и той носи името Кели Райли.

Червенокосата английска чаровница получава значително повече екранно време във втората серия от поредицата и дава сериозна заявка, че в един трети филм може да се превърне в пълноправно трето колело от бясно въртящата се комбина на екранния й съпруг, д-р Уотсън, и неговия откачен приятел със склонност към разплитане на най-засукани мистерии.

Сам със собствената си ослепителна яркост на завършен кретен Стивън Фрай изнася изпълнение, което чисто и просто спада в рубриката No comment. За протокола само ще отбележим, че ролята му е тази на брата на Шерлок – Майкрофт Холмс.По отношение на екшъна всичко е далеч по-мащабно спрямо предишния филм, защото на прага на настъпващия 20 век в играта на сенки се включват всякакви оръжия за масово поразяване – автоматични пистолети, ръчни картечници, мощни оръдия и разнообразие от взривоопасни елементи.

Патакламата и ръкопашният бой са вещо ръководени от Гай Ричи, който след кратко буксуване в средата на кариерата си, успява да се утвърди като режисьор способен да дирижира мащабни холивудски продукции, а не само типично британски криминалета за дребни гангстери. На помощ отново му се притича носителят на Оскар Филип Русло, чиито камери вещо запечатват случващото се на снимачните площадки. Музиката на вездесъщия Ханс Цимер определено е по-впечатляваща отколкото в оригинала отпреди 2 години и въпреки, че използва разпознаваеми за композитора теми, успява да изненада и с някои нови и удачно подбрани моменти, които засилват нарастващото напрежение с разплитането на историята.

Като цяло „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ е всичко, което бяхме свикнали да приемаме за даденост от Холивуд, а именно – първокласно забавление, което те оставя без дъх за два часа и те кара да искаш веднага да си купиш билет за следващото приключение на любимите герои.

За щастие, макар и все по-рядко, все още се появяват такива първокласни образци на развлекателно кино, които е непростимо да бъдат пропуснати. Може само да си пожелаем неминуемата трета серия да вдигне още повече нивото, а дотогава се присъединете към Холмс и Уотсън за ударна доза от тяхното лекарство, което оставя приятен послевкус като от добре отлежало уиски и ще сгрее допълнително душата на хората по време на наближаващите празници. Cheers!