“Необратимо” разтърсващ

Този филм не може да бъде показан на всички. Мнозина няма да поискат да го видят. А други ще отидат просто от любопитство, заради слуховете и скандалната вълна, която го предшества.

Докато гледате първата част, като нищо може да започне да ви се повдига, но имате избор: да позволите на гнева да ви завладее или просто да избягате. Това, което се случва на екрана ви засяга дълбоко или ви изнервя ужасно, но в никакъв случай не ви оставя безразлични.

“Необратимо” на Гаспар Ное проследява наопаки суровата и жестока история на едно изнасилване, в която всичко е казано и всичко може да бъде чуто. А кошмарът се случва с Моника Белучи, Венсан Касел и Албер Дюпонтел. Структурата на филма е “необратима” също като сюжета и въпреки привидното усещане за импровизация, всяка сцена е грижливо разработена и репетирана.

Във Франция (и не само) режисьорът Гаспар Ное е известен като провокатор. Той твърди, че е искал да разкаже за правото на всеки човек да се превърне в ангел на отмъщението. Същевременно признава, че най-голямото предимство по време на работа е свободата, с която разполага – свобода да се забавлява и да си доставя удоволствие, правейки кино.

Звездата Моника Белучи, чиято героиня се оказва в доста незавидна позиция в “Необратимо”,  се е съгласила да работи с Гаспар Ное, заради неговата безкомпромисност и липсата на страх какво ще кажат хората. Оказва се, че това е първият режисьор, който й е дал възможност да бъде жива жена, а не символ-мечта.

Тя препоръчва филма на хората, които не се страхуват от чудовищата, които дремят в тях самите.

От своя страна, Венсан Касел споделя, че на снимачната площадка най-много му е помогнала способността да се дистанцира от ситуацията, в която е въвлечен героя му. А за Гаспар Ное казва: “Той знае точно какво иска, има вкус и талант, и заслужава пълно доверие”.

При премиерата си в Кан филмът предизвика грандиозен скандал, който се повтори на много места по света, където беше прожектиран по-късно. Но целта на “Необратимо” не е да скандализира, а да провокира усещането, че всеки човек притежава и тъмна страна, а животът трябва да се живее, защото ходът на времето е неумолимо необратим.