Боен кон

19.02.2012 г.
Боен конот Александър Райчев

Изкуството не е състезание. Всякакви класации и награди са строго субективни и често отразяват моментни настроения, които преценени от дистанцията на времето може да изглеждат странно и нелогично на бъдните поколения. Защото, ако през 2011 "Оскар" за режисура получава Том Хупър за „Речта на краля“, то това далеч не означава, че широката публика ще запомни името му и ще тръпне в очакване на всеки следващ негов проект.

От друга страна имената на режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола, Уди Алън, Оливър Стоун и Куентин Тарантино сами привличат вниманието към всеки един филм – както на запалените киномани, така и на по-неангажираните редови зрители.

Един режисьор обаче несъмнено се отличава от останалите, защото през цялата си досегашна кариера успява да поддържа безупречен баланс между първокласно развлекателно кино за масовия зрител и сериозни изследвания на човешката воля и дух, вдъхновени най-вече от реални исторически събития. И ако би прозвучало твърде нескромно да го наречем най-великият режисьор на нашето съвремие, то Стивън Спилбърг безспорно е най-влиятелната личност в киноиндустрията отвъд Океана, а и по света, чието име е гаранция за първокласно и пълнокръвно изживяване в мрака на киносалона.

В кариерата на Спилбърг темата за Втората световна война изплува на повърхността на всеки няколко години и му печели цели 3 "Оскара" – 2 за „Списъкът на Шиндлер“ и 1 за „Спасяването на редник Райън“. Под режисурата му Втората световна присъства още в „1941“, „Империята на слънцето“ и два от филмите за любимия на всички киномани д-р Индиана Джоунс.

А като продуцент Спилбърг допълва прегледа на събитията от началото на 40-те години на миналия век с „Писма от Иво Джима“, „Знамената на бащите ни“ и две от високобюджетните телевизионни продукции на HBO – „Братя по оръжие“ и „Пасифик“. С най-новото си предложение Спилбърг най-сетне решава да се върне по-назад във времето и да ни разкаже една вдъхновяваща история от времето на Първата световна война; една спираща дъха приказка за малки и големи, чийто централен персонаж е един несломим „Боен кон“.

Въпреки че действието се развива основно по време на един от най-големите военни конфликти в историята на човечеството, филмът спокойно и даже препоръчително може да бъде гледан от цялото семейство, като вероятно е неподходящ единствено за най-малките зрители, които няма да издържат времетраенето от близо два часа и половина, и то без дублаж.

Всички останали обаче гарантирано ще бъдат обезоръжени, пленени и омагьосани от екранното присъствие на конете, които са истинските звезди на филма и безпроблемно засенчват изпълненията на редица актьори от титулуваната британска школа. Главната роля на коня Джоуи се разпределя между цели 14 благородни животни, тъй като историята ни среща с него още при раждането и продължава до пълната му зрялост. В централната част на филма щафетата поема един истински ветеран в киноиндустрията, който има зад гърба си едно също толкова грабващо филмово приключение, каквото е номнираният за цели 7 награди "Оскар" „Воля за победа“.

Явно бившият състезателен кон Файндърс Кий добре си разбира от работата и още по-добре си „подбира“ проектите, защото на свой ред „Боен кон“ вече получи 6 номинации за "Оскар" и нищо чудно изненадващо да се окаже с някоя статуетка в обора за сметка на сочените за истински фаворити. Така ще пренесе екранния триумф на духа над физическите възможности в реалността и ще покаже, че последният винаги може да стигне до първото място, само не трябва да губи вяра и да продължава смело напред.

Редица журналисти се опитаха през изминалата година да повдигнат въпроса дали Анди Съркис не заслужава номинация за "Оскар" за превъплащението си в свръхинтелигентния примат Цезар от „Възходът на планетата на маймуните“. Аз лично не съм съгласен с подобни разсъждения, но подкрепям идеята да се създаде категория за животни-актьори, без които една голяма част филми няма да може да бъде реализирана, включително „Боен кон“.

За човек, който никога не се е занимавал с професионална дресура на животни, едва ли е възможно да си представи колко усилия са необходими, за да заиграе животното наравно с хората от екипа на филма. При всички случаи е нужен и талант, който не се среща у всеки кон (в случая), така както актьорски заложби не се срещат и у всеки човек.

От своя страна Спилбърг, с помощта на верните си бойни другари Януш Камински (оператор) и Майкъл Кан (монтажист), има основната задача да построи така действието, че присъствието на Джоуи да е винаги повече от осезаемо, независимо дали говорим за по-малка и комедийна сцена или за бясно препускане на фона на интензивни боеве.

Камерата на двукратния носител на "Оскар" Камински продължава все така уверено да запечатва истинска филмова магия, като този път цветово филмът е решен в по-меки окраски, които напомнят за поетичната визия на Жан-Пиер Жьоне и неговият „Най-дългият годеж“, в който също се разказва за дългото пътуване между две любими същества по време на ужасите на Първата световна война.

Английската провинция предлага прекрасни истински природни картини, които винаги ще изглеждат по-добре и ще носят по-истинско усещане от която и да е дигитално създадена среда. Разбира се, един филм на Спилбърг няма как да мине и без помощта на друг верен приятел в лицето на легендата Джон Уилямс, който и тук създава музика, която прави цялото кинематографично преживяване още по-силно и по-емоционално.

Въпреки, че конете са в центъра на вниманието през цялото време, Спилбърг прави верния избор да повери почти всяка една човешка роля (дори и най-малката) на познато лице от редиците на британската актьорска школа и постига удачен баланс между опитни ветерани и новоизгряващи звезди. Дебютантът Джеръми Ървайн е заобиколен от Дейвид Тюлис (известен на широката публика най-вече с поредицата за Хари Потър), Лиъм Кънингам („Сблъсъка на титаните“), Еди Марзан („Шерлок Холмс“), Питър Мълан („Смело сърце“), Емили Уотсън („Червеният дракон“) и набиращите все по-голяма популярност Том Хидълстоун (брилянтен Локи в „Тор: Богът на гръмотевиците“), Бенедикт Къмбърбач (изключителен Шерлок Холмс в едноименната модерна екранизация на BBC) и Тоби Кебел („Рокенрола“).

След изключителния „Приключенията на Тинтин“, който българската публика незаслужено и пренебрежително подмина, „Боен кон“ идва като възможност за поправителен на зрителите, които просто не могат да си позволят да пропуснат още едно парченце от гениалния пъзел в кариерата на Спилбърг, който да се надяваме ще бъде реден още дълго време за щастие на всички истински почитатели на Седмото изкуство.

Защото „Боен кон“ е от тези филми, които наистина си заслужава да бъдат видени на голям екран – епична история, която ни показва, че дори хората от двете страни на една барикада могат да бъдат обединени в желанието си да помогнат на едно благородно животно, в чиито дълбоки очи се отразяват собствените им страхове и надежди.
Copyright © 2024 Dir.bg.