Игрите на глада

от Александър Райчев

„Игрите на глада“ не е поредната порция малоумно тийнейджърско забавление ала „Здрач“, по което си припадат предимно невръстни момиченца. „Игрите на глада“ не е и ситуиран в толкова приказен свят, колкото бе този на очилатия магьосник Хари Потър.

След цяло десетилетие на екранизации по поредици романи, които на пръв поглед минават за насочени основно към юношеската аудитория, ето че най-накрая получаваме един пълнокръвен холивудски блокбастър, който със сигурност ще се хареса на хора от всички възрасти, и от двата пола, поради ред причини, но най-вече заради изключително увлекателната история, която е особено актуална спрямо състоянието на света, в който живеем всички ние в момента.

Предполагам не съм единственият, който ще даде шанс на филма, без да е чел литературния първообраз, така че ето накратко и историята. Без да конкретизира територията на позната нам държава, но въпреки това явно чертаеща паралели със САЩ, историята ни въвежда в един свят от недалечното бъдеще, който е преживял поредната си опустoшителна война. Останките от победените са разпределени в 12 отделни окръга, чиито жители едвам свързват двата края и се лутат през дните си като отдавна угаснали души.

Всяка година всеки от окръзите е принуден да излъчи двама от младежите си, момче и момиче, които са отвеждани в столицата Капитол, за да участват в смъртоносна надпревара със свои връстници, от която жив излиза само победителят.

Силната и духом, и телом, Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) доброволно приема да участва в тези гладиаторски игри на бъдещето, за да спаси по-малката си сестра от тази участ и сигурна смърт. Заедно с нея от окръг 12 е изпратен и Пийта Меларк (Джош Хъчърсън), който се ориентира по-бързо в подмолните механизми на изкуствения свят на Капитол, в чиито мрежи попадат двамата с Катнис.

Техни ментори по пътя към голямата битка са алкохолизиран бивш победител (чудесен Уди Харелсън) и състрадателен моден специалист (Лени Кравиц). Игричките и интригите започват още преди старта на истинската надпревара, а след нейното начало настава време да се пролее обилно количество истинска кръв в името на кауза, която остава изгубена величина за повечето участници, чиято смърт е просто наркотик за озверялата тълпа, привикнала да приема дозата си насилие регулярно веднъж годишно.

Въпреки че централните персонажи са юноши, спокойно може да кажем, че историята е стара колкото света. Неслучайно част от героите носят познати имена от времето на Римската империя като Цезар, Сенека и Клавдий. И тогава римляните са се разсейвали от истинските проблеми с гледката на гладиаторски битки, които извикват първичното в хората и утоляват най-низките им и тъмни страсти.

Все пак великият Рим пада, стъпкан в прахта от варварски племена и оставя пътя отворен към векове на мрак и мизерия в познатия по онова време свят. И днес негласно съществува един световен хегемон, който смята, че всеки трябва да се съобразява с гласа му, а онези, които му противоречат, трябва да бъдат стъпкани с цената на безброй погубени животи и от двете страни. Колко близо сме до момента, в който една грешна стъпка ще доведе до необратими последици и ще донесе по-голям хаос и разруха, отколкото човечеството може да понесе? И оправдано ли е да избием публично малцина, ако това ще задоволи порива на кръвта на тълпата и ще я държи в летаргично състояние? А докога бедните могат да търпят богатите да стават по-богати, докато те умират от глад?

Тази особено актуална и никак немаловажна тематика е поднесена в опаковката на визуално завладяващо приключение, умело направлявано от режисьора Гари Рос („Воля за победа“) и безупречно изиграно от перфектната комбинация между млади и по-стари таланти, която включва вече номинираната за Оскар и все по-актуална Дженифър Лорънс („Х-мен: Първа вълна“), Джош Хъчърсън (пожънал боксофис успех само преди няколко седмици с „Пътуване до тайнствения остров“), Лиам Хемсуърт (по-малкият брат на Крис Хемсуърт, който тепърва ще догонва батко си по популярност), вече споменатите Уди Харелсън и Лени Кравиц, а също така Доналд Съдърланд, Уес Бентли, неузнаваемата под тонове грим Елизабет Банкс и за десерт винаги уникалния Станли Тучи, който тук е в образа на ексцентричен телевизионен водещ.

По отношение на визията на Гари Рос помага оператора Том Стърн, който е отговорен за това как изглеждат последните 10 филма на Клинт Истууд, което си е абсолютен атестат за най-висок професионализъм. На моменти като че ли леко е прекалено с употребата на ръчни камери, но това не пречи на цялостното впечатление.

Похвала заслужава и екипът по визуални ефекти, който е създал една изключително ефектна визия на столицата Капитол, която погледнато отдалеч изглежда наистина внушаващо. Изключително пъстри, разнообразни и футуристични са както декорите, така и дрехите на отделните герои, над които са се трудили все опитни професионалисти с редица номинации и награди от престижни церемонии.

Особено внимание искам да обърна на музиката, композирана от Т. Боун Бърнет ("Оскар" за „Лудо сърце“) и Джеймс Нютън Хауърд (номиниран цели 8 пъти за Оскар), която прави ако не половината, то поне 1/3 от филма, и е ярък пример как музиката подпомага цялостното потапяне в историята и съпреживяването й редом с главните герои. Българските творци могат да изгледат филма специално заради тази уникална симбиоза между звук и картина, но едва ли и след 20 години ще успеят да докарат същия ефект, пък макар и само за един филм.

„Игрите на глада“ се простира в цели 140 минути, но въпреки това грабва вниманието още от първата и не губи темпо до самия финал. Отделено е достатъчно време, за да бъдем внимателно запознати със света, от който произхождат героите, и впоследствие да направим сравнението с фалша на Капитол. Цялата втора част на филма е посветена на смъртоносната битка между младежите, като насилието не е толкова графично, че да отблъсне по-малките зрители, но не и отсъства напълно, което е обяснима причина защо от Disney примерно не са се заели с екранизацията на подобна поредица.

Спомнете си само как изглеждаше киноверсията на „Крал Артур“ без капчица кръв – доста изкуствено, нали? В „Игрите на глада“ е намерен верния баланс между натурализъм и завоалираност (чрез по бърз монтаж) по отношение на баталните сцени, така че хем феновете на книгите да останат доволни, хем да не се загуби по-чувствителната чисто семейна аудитория.

В заключение аз лично искам да си призная, че за втора поредна седмица оставам изключително приятно изненадан от филм, спрямо който не съм имал високи очаквания или даже съм бил настроен негативно. Колкото и да е странно, често рекламната кампания на даден филм просто не може да ви го представи в най-добрата светлина.

И докато за феновете на книгата е ясно, че появата на филмовата версия е повод за огромна радост, то на всички останали препоръчвам да подходят с отворено съзнание и без предварителна настройка, за да бъдат въвлечени в „Игрите на глада“. Гарантирано ще изгладнеете за още, но ще трябва да почакате поне година за основното блюдо, а за десерта – вероятно две. Дотогава наблегнете на ордьовъра, защото е много свеж и много добре приготвен. Бон апети и приятно гледане, мили гладници.