Франсоа Озон за - “8 Жени”

Отдавна имах идеята да направя филм само с актриси. След като гледах отново Жените на Кюкор, проверих за правата на пиесата, по която е сценарият. Скоро научих, че правата за римейк вече от няколко години са били взети в Холивуд от Джулия Робъртс и Мег Райън. Така че изоставих този проект за френски вариант на Жените. Но благодарение на помощта на Доминик Бешар открих 8 жени, криминална пиеса от 60-те. 8 жени е написана от Робер Тома, писател, който незнайно защо е забравен, но който през 70-те години е много популярен. Истински успех постига, когато Хичкок купува една от пиесите му. За съжаление обаче тя така и не се филмира, понеже Хичкок умира.

8 жени мигновено се оказа идеален за моя женски филмов проект. От пиесата основно запазих обстановката и опростената версия на историята. Опитах се да засиля хумора, да придам повече дълбочина на героите и да усложня и осъвременя темата за съперничеството и семейните проблеми между осемте жени. Исках да направя комедия, комбинираща класическия трилър с интригата в стил "Агата Кристи", както и затворената среда, където убиецът е някой от групата. Но под повърхността аз исках да създам и едно леко и вълнуващо отражение на женствеността, актрисите, класовите различия и семейните тайни.

Също като Water Drops on Burning Rocks, 8 жени е анти-натуралистичен филм, който чрез художествената стилизация усилва женската красота и блясък. Всички актриси трябваше да бъдат красиви по начин, който кара публиката да мечтае, така че жестокостта и ужасът да станат още по-колоритни, многозначни и странни.

Това, че действието се развива през 50-те, помогна да се засили екстравагантността на ситуацията, в която попадат като в клетка осемте жени, както и на неочакваните обрати в историята, а също и на художествените ефекти. Песните от 8 жени, в изпълнение на самите актриси и в аранжимент от 50-те, също определят периода от време. Освен това те позволяват на всяка от героините да разкрие вътрешния си свят подобно на монолог, едновременно вълнуващ и смешен.