Сейф

от Александър Райчев

„Сейф“ е филм, който не се нуждае от никаква друга реклама освен споменаването на името на Джейсън Стейтъм, който за пореден път влиза в ролята на корав мъжага, готов да спука от бой всеки изпречил се на пътя му. Без да се изпоти, разбира се.

С повтарянето на що годе един и същи персонаж в последните 10 години човек би казал, че Стейтъм отдавна трябва да е омръзнал на публиката. Британската звезда обаче продължава регулярно да снима филми и дори бих казал, че всъщност вече си подбира една идея по-смислени екшън проекти, които се стремят да разкажат някаква драматургично по-сложна история и са гарнирани с участието на истински талантливи актьори като Доналд Съдърланд, Бен Фостър, Клайв Оуен и Робърт де Ниро.

Този път даже са му подбрали режисьор (Боаз Якин), който е работил с двукратен носител на "Оскар" в лицето на Дензъл Уошингтън по спортната драма „Помни титаните“.

От тогава насам Якин не е оглавявал някакъв особено смислен проект, но сега му се предоставя шанса да дирижира една доста прилична екшън-драма, в която, ако успеете да преброите труповете от първо гледане, определено трябва да се имате за някакъв математически гений, каквато е и централната героиня в „Сейф“ – малката Мей. Мей е отвлечена от Триадите и прехвърлена в Ню Йорк, защото престъпните китайски структури искат да елиминират компютърното проследяване и да използват малкото момиченце с гениални заложби за жив компютър, чрез който да пренасят информацията за мръсния си бизнес.

В Ню Йорк обаче се намира и Люк Райт (Стейтъм) – бивш топ полицай, който губи жена си в битка с руската мафия, а с нея и желанието за живот. Съдбата обаче го среща именно с Мей, след която са тръгнали същите главорези затрили и жена му преди години.  На Райт това съвпадение му се вижда като достатъчна мотивация да излезе от дупката на самосъжалението и да се захване собственоръчно със защитата на малката Мей, което ще го вкара във война с китайци, руснаци и корумпирани ченгета по улиците на американския мегаполис.

В скорошно интервю Стейтъм заяви, че от него никога няма да излезе голям актьор, но пък трябва да признаем, че изпълва достатъчно добре нишата, която си е избрал. И в „Сейф“ Стейтъм не подбира средствата в кампанията „Да изчистим Ню Йорк от престъпни елементи за 1 ден“, което води до огромно разнообразие от начини, по които противниците му сдават багажа – пребити, простреляни, намушкани, размазани на паважа. Въобще баталията е пълна, а екшъна препуска с бясно темпо – гаранция, че на зрителите няма да им доскучее и за минута.

Някои биха казали, че хем вече сме виждали Стейтъм в подобна роля, хем това не е първият филм, в който известна холивудска звезда се наема да брани невръстно хлапе.

Аз обаче бих ги попитал да не би пък да ни заляха с малко филми за извънземни нашествия през последните години – кой от кой с по-съмнителни художествени качества, но пък за сметка на това по правило доста доходоносни. И ще добавя, че аз лично предпочитам старомодни екшъни, в които един истински герой сам поваля безчетните вражески орди, без да притежава някакви свръхестествени дарби. Тези екшъни, разбира се, трябва да са качествено реализирани, защото разни евтинки продукции с бившите екшън величия Ван Дам, Лундгрен и Сегал се снимаха на кило по родните географски ширини в даден момент от близкото минало.

По „Сейф“ обаче работят истински професионалисти, които си разбират от работата и знаят как да сглобят добър филмов продукт.

Към вече споменатото име на режисьора (и сценарист) Боаз Якин трябва да добавим това на оператора Щефан Чапски, който е работил със самия Тим Бъртън по цели 3 филма – „Едуард Ножиците“, „Батман се завръща“ и „Ед Ууд“. За последно Чапски е част от екипа на драмата „Уличен бой“ с Чанинг Тейтъм – филм, чийто сюжет също се разгръща по улиците на Ню Йорк, което несъмнено е помогнало на Чапски при подготовката за снимките на „Сейф“. Двамата с Якин избират по-реалистичен подход за екшън сцените, в резултат, на което буквално може да усетите всеки юмручен удар на Стейтъм и нанесените от него поражения по противника.

Бонус е и липсата на клатеща се камера, която стана твърде преекспонирана в последните години, но определено не е от полза за всеки филм и не трябва да се използва самоцелно под претекст, че така всичко изглеждало по-автентично и близко до заобикалящия ни свят. В крайна сметка, ако човек иска нещо толкова натурално може спокойно да си пусне някой научнопопулярен канал, а не да ходи на кино.

За капак филмът е продуциран от Лорънс Бендър, който е щатния продуцент на Куентин Тарантино, така че няма как да отречем, че е човек с усет за стойностни проекти, които ще достигнат до широка аудитория и ще оставят своя отпечатък.

В заключение искам да отбележа, че не съм някакъв ултрафен на Джейсън Стейтъм, камо ли негов защитник, но особено последните му няколко филма наистина ми допадат, защото ме връщат към времената, в които формирах филмовите си възгледи с култови екшъни от кварталната видеотека. Вярвам, че специално в България има още доста хора, които мислят по същия начин, което се доказва с приходите на филми като „Механикът“ и „Елитни убийци“.

Ако сте ги гледали и сте останали доволни, то този уикенд заложете на сигурно и гледайте „Сейф“, който получаваме шанс да видим на световна премиера заедно със зрителите в САЩ. Все по-рядко имаме такава възможност по отношение на т.нар независими заглавия, така че трябва да им се радваме овреме, за да не се окажем скоро само с по 2-3 премиери месечно, които спадат в категорията еднакви блокбастъри.