Невероятният Спайдър-мен

Пет минути след началото на „Невероятният Спайдър-Мен” и вече бях ухапана от удоволствие. По-жива и сладка разновидност на историята, която Сам Рейми наскоро разказа в трилогията си. С по-голямо наблягане на човешките взаимоотношения отколкото на специалните ефекти, това прераждане на Спайди освежава старата история със схващането, супергероя на Марвел да бъде по-малко ... супергерой.

Със страхотният Андрю Гарфилд в главната роля и неустоимата Ема Стоун като Гуен Стейси, най-възхитителната приятелка от гимназията, която един ухапан от паяк (и любов) млад мъж може да се надява да ухажва.

„Невероятният Спайдър-Мен” може би е първия печеливш, високобюджетен филм по комикс, с мащабни екшън сцени, които в същото време се изявява като енергичен независим филм за израстване. Имам предвид независим в най-добрата си форма, с интелигентно внимание на проблемите с израстването.

Включително трънливата срамежливост на социален аутсайдер, който е лесна мишена за побойниците, сексуалната и романтична несръчност на някой, който е влюбен за първи път, вилнеещите емоции на юношеството и тревогите на един тийнейджър, който се чувства изоставен от баща си. Разбира се, внимание е обърнато и на суперзлодея – Гущера, гигант, разрушително влечуго, изиграно с впечатляващо обвързване от Рис Айфанс.

Спазвайки тоналната преработка, „Невероятният Спайдър-Мен” е режисиран от Марк Уеб, тридесет и няколко годишен режисьор, чийто пръв и единствен друг филм е „(500) Мига от Любовта” – чудата независима любовна история, джобна по размери като айпод нано. Представям си как новакът изпробва режисьорските си суперсили по подобен „уцелвам или изпускам” начин, като своя герой – показано в една от най-възхитителните сцени на самоконтрол: Момчето търси тихо място, където да провери какво може да прави с точещата се паякова лепкавост. Уеб свежда показването на подобни неща до минимум, дори в кулминационните моменти. Скромността се отплаща.

Гарфилд едновременно запълва отвеяната натура на Питър Паркър и гуменото облекло на Спайдър-Мен с качество и увереност на истинска звезда. Смесвайки скромната сладост с правдоподобна младежка арогантност, а после добавяйки малка капчица сарказъм, увлекателния Британко-Американски актьор с мрачно-добър външен вид предизвиква всички да го мразят, защото е толкова красив – или защото не е Тоби Магуайър.

А всеки път, когато актьора споделя сцена с лъчистата госпожица Стоун ... двамата сякаш са химичен експеримент, завършил толкова заслепяващо добре, колкото зле завършва експеримента на Д-р Кърт Конърс (Гущера).

Най-поразителното в „Невероятният Спайдър-Мен” не се оказва масовата сензация от „уау!”, която блокбъстъра извлича, а всеобщото удовлетворение от интимното „ауу”.

Лиса Шварцбаум – Entertainment Weekly
Превод: Стефан Димов