Черният Рицар: Възраждане

29.07.2012 г.
Черният Рицар: ВъзражданеОписване на филма и качествата му с точни и конкретни думи (както и издаване на историята, и детайли от нея) е нещо, което няма да прочетете в този текст. Най-вече от уважение към Кристофър Нолан, Джонатан Нолан, Дейвид Гойер, Уоли Файстър, Нейтън Кроули, Ханс Цимър, Крисчън Бейл, Том Харди, Сър Майкъл Кейн, Ан Хатауей, Джоузеф Гордън-Левит, Гари Олдман, Морган Фрийман, Марион Котиар и много други, плюс всички зрители, които с подобно нетърпение очакват/ха завършека на Нолановата трилогия.

Лесно мога да използвам познатите ни клишета – епичен, брутален, гигантски, величествен, колосален, зашеметяващ, блестящ, въздействащ, оригинален и т.н., като с нито едно от тях няма да сгреша, защото както всички знаем, точно клишетата понякога са най-добрият начин за описване на дадено нещо. Но аз няма да го направя или поне ще се опитам.

Последният път, когато се чувствах по подобен начин след даден филм бе точно преди две години, след премиерата на „Генезис” – предишният фестивал на идеите, който Крис Нолан поднесе на своите зрители. Както и тогава, така и преди час, когато излязох от IMAX залата, бях тотално безмълвен. Тялото ми се движеше машинално, сякаш някой друг го управляваше и усещах, че всеки момент мога да се строполя на земята. Мозъкът, както и цялото ми същество бяха заети с друга задача, далеч по-важна за момента, от простото и нормално волево ходене. Те бяха заети с „изчисляването”, асимилирането и поглъщането на видяното в предните 2 часа и 44 минути – „Черният Рицар: Възраждане” (The Dark Knight Rises).

Този процес се оказва не толкова лесно извършим и от момента, в който филма започна, до момента, в който ще завърша тази рецензия (а и вероятно още доста време занапред), той все още ще продължава да  протича и да се развива.

Като препълнен куфар с разхвърляни и несгънати дрехи, и няколко допълнителни чанти, които се е наложило да вземете с вас на път, защото сте нямали времето да подредите всичко на едно място. По време на пътуването, трябва да направите избор – дали да отделите време и да се опитате да пренаредите всичко в куфара или просто да изхвърлите допълнителните чанти.

Няма да казвам, че „Черният Рицар: Възраждане” е перфектен филм. Може би е нещо по-малко, а може би е нещо повече - нещо което не се сравнява по скалата на другите филми, а стои някъде настрана, във своя собствена категория, нова категория, нова летва, ново начало. Трябва да мине малко време, за да можем да направим равносметката, но със сигурност мога да кажа, че Нолан продължава да надгражда всичко, което е правил до сега.

Без дори да усетим, за 7 години, г-н Нолан извърши с нас своя Генезис. Той зароди в нас и цял Холивуд семето на идеята. Простата и основна идея, която стои зад големите неща. Идеята, която стои зад същността ни и ни прави тези, които сме.

Причината, която ни кара да желаем, да създаваме, да разрушаваме. Да отстояваме идеалите си, да бъдем готови да дадем всичко за тези които обичаме или просто да взривим установения ред в името на справедливия хаос. В „Батман в Началото”, Нолан ни запозна с историята на своя протагонист с такава привързаност, близост и начин, по който до сега не бяхме виждали Батман (или който и да е супергерой).

Създателите изграждат света на героя, като едновременно се придъжат към основните линии на първоизточника, но преначертавайки ги с много по-човечен, реалистичен и жив молив.

След филма, ние истински съчувствахме на Батман и го заобичахме, защото знаехме точно кой е той, какви са страховете му, коя е маската му, през какво е минал и защо прави всичко което прави.

В „Черният Рицар, неговият свят беше разширен, не само като филмов разказ и времетраене, но и с всички елементи на киното – по-мащабна кинематография (IMAX формат за началото и част от сцените), по-мащабни локации, много по-изтънчена и изпипана музика, по-динамичен монтаж и Хийт Леджъровския Жокер.

Четири години по-късно, след дълго чакане, слухове, спекулации и сънища, легендата стигна до своя адекватен край, но само след като поведе зрителите си през едно още по-дълго (но неусетно), епично, мрачно, динамично, разрушително и въздействащо пътешествие. Сценарият използва основни елементи и герои от комиксите, но дриблира с тях по толкова умел и дори гениален начин, че свят ти се завива.

Произхода на героите е заложен дълбоко в историята, а съпоставянето и контраста между тях води до истинско удовлетворение и доказва продължаващото израстване на Кристофър Нолан. Преди няколко месеца, когато излезе официална информация, много фенове бяха леко разочаровани, като разбраха, че в „Черният Рицар: Възраждане” няма да има никакви следи от Жокера, въпреки слуховете, спекулациите и надеждите на много от нас, дори за секунда да чуем неизползвани отрязъци от гласа на Хийт Леджър като Жокера. За сметка на това обаче, ние получихме доста солидна порция Бейн – един от най безпощадните злодеи виждани досега.

В повечето случаи, гласовите изпълнения на актьорите се коментират основно, когато става въпрос за анимации (или както ще се повторя отново – Жокера на Леджър), но в случая, говорът на Том Харди като Бейн е една отделна тема, която може да бъде обсъждана с часове. Гласът, интонацията, очите и движенията на тялото са елементите, с който Харди може да си служи, за да изобрази своята версия на Бейн. Той напряга мускулите на лицето си, но ние не го виждаме, просто го усещаме.

Но както самият Харди отговаря на въпрос на журналист, за Крис Нолан би играл и с торба на главата. Резултата е меко казано впечатляващ – двамата се отплащат подобаващо един на друг, създавайки един безсмъртен образ, който със сигурност ще влезе в немалко класации и ще получи заслужените си награди и номинации.

Нолан и оператора Файстър залагат колкото се може повече на свръхмащабния киноформат – IMAX, като материала заснет в този формат заема голяма част от филма, което допълнително усилва внушението от случващото се на екрана. Горещо препоръчвам IMAX залата на всички, които имат възможност да гледат филма в столицата.

След повече от три часа пътуване в малко, раздрънкано и препълнено автобусче, батерията на лаптопа ми е на предела на силите си и  е време да привърша своя преглед на това изключително изживяване – „Черният Рицар: Възраждане”, напълно заслужаващо и отплащащо се на феновете си за всяка секунда чакане от последните години. Един филм на всемогъщия Кристофър Нолан.

от Стефан Димов
Copyright © 2020 Dir.bg.